участието му в политиката, личният му живот. Доколкото Глицки знаеше, нито той, нито Кунео, нито който и да било друг, свързан с този случай, бе отделил някакво внимание на Миси Д’Амиен. Тя беше просто любовницата, а след това и годеницата, но сама по себе си нямаше значение.
Но ако…
Във всеки случай това беше следа, която не бе проверил. А нищо друго не бе дало някакъв резултат.
— Кабинетът на заместник-началник Глицки.
— Мелиса, аз съм.
— Ейб — снижи глас секретарката му. — Как си? Как е Трея?
— И двамата сме доста изморени, но сме добре.
Пауза.
— А бебето? Том… Паганучи… каза, че…
— Зак ще се оправи — прекъсна я Глицки.
— Зак ли? Разбира се, Том все още не знаеше как сте го кръстили. — Явно тя разпространи новината и сред останалите служители. — Слава богу, че е добре. Тук направо се поболяхме от тревога.
— Ами… — За да избегне повече коментари по темата, Глицки премина към деловите въпроси. — Чуй за какво ти се обаждам…
— Нали не работиш?
— Опитвам се, Мелиса. Ти обаче имаш компютър. Искам да потърсиш там кола, регистрирана на името на Мишел Д’Амиен. Д, апостроф…
Харди усети вибрирането на пейджъра на колана си, но тъкмо водеше неприятен разговор със съпруга на Катрин. Първоначално бе възнамерявал да постои при Катрин в клетката по време на обедната почивка, само че забеляза, че Мери и Уил са единствените членове на семейството, които този ден присъстват в съдебната зала, и реши да поговори и с двамата. По-добре сега, отколкото да отлага.
Затова остана при Катрин съвсем малко и вече чакаше на масата на защитата, когато братът и сестрата се върнаха от обяд заедно. Разполагаха с почти половин час преди следващото заседание на съда, затова той отиде при тях, поздрави ги и попита дали може да поговори насаме с Уил, а след това и с Мери, ако остане време, след като приключи с Уил. Очевидно не особено доволен от тази неочаквана засада, понеже смяташе, че ще става въпрос за пари и беше прав, Уил придружи Харди обратно до масата на защитата. Двамата седнаха.
— Е — поде Уил с не съвсем убедителен загрижен вид, — с какво мога да ти бъда полезен?
Беше дал на Харди сумата от сто и петдесет хиляди долара преди осем месеца. Тази сума отдавна бе изчерпана за почасовия хонорар на Харди, за времето, което неговите съдружници и стажанти бяха отделили, за да пишат искове и да приготвят досиета, за големите и многократно публикувани по вестниците обяви за намирането на момичето, което бе останало без бензин на Президио, за таксите за различните регистрации, за консултанта му във връзка със съдебните заседатели и за частния детектив, който Харди бе наел, за да се опита да узнае истината за Уил и за секретарката му (ирония на съдбата, която едва ли щеше да допадне на Уил, ако знаеше). Сега Уил закъсняваше с плащането по последните две месечни фактури, които възлизаха на почти четирийсет хиляди долара.
— Работата е там — каза Харди след кратък обзор и обобщение, — че не искам въпросът със заплащането да пречи на защитата ми, само че, ако си спомняш, вече обсъдихме това, когато поех случая. Обясних ти, че когато процесът започне, всичко ще стане по-скъпо.
— Не че досега беше евтино.
— Не, така е. Процесите за убийство са скъпо нещо. Дори и при цените за близки и приятели, на които се радваш.
— Радвам се значи. Това ми хареса — засмя се Уил.
Харди сви рамене:
— Надявам се, защото досега съм ти спестил почти шейсет хиляди долара. Въпреки това искам да те попитам дали има финансов проблем. Честно казано, малко ми е неприятно да се явявам тук през първите дни от процеса, а клиентката ми да изостава с плащанията.
— Не с много, нали?
— Шейсет дни — подметна Харди. — Само че не това е проблемът. Работата е там, че ми е известно за доста солидното наследство, което си получил неотдавна. Допускам, че разполагаш със сериозен приток на пари в брой, така че това не е проблем. Междувременно аз продължавам да водя защитата на съпругата ти, а ти не си плащаш сметките.
— Ами аз…
— Моля те, позволи ми да довърша. Повярвай ми, за мен този разговор е също толкова труден, колкото е за теб. Но още преди да започнем те предупредих, че хонорарът ми по време на процеса е три пъти по- голям от разценките за другите ми услуги, и ти каза, че това ти звучи разумно. И все още е разумно. Само те предупреждавам, че следващия месец може да получиш истински шок от цените ми, ако не направиш тези месечни плащания.
— Да не искаш да кажеш, че вдигаш цената сега?
— Нищо подобно. Всичко е написано в договора, който подписахме миналия юни. Обаче процесът започна и това променя всичко. — Харди се наведе по-близо до него и сниши гласа си: — Може би не го разбираш, Уил, но обикновено адвокатите по наказателните дела вземат предварително целия си хонорар за процеса. И знаеш ли защо? Защото ако клиентът им бъде осъден, често губи мотивацията си да продължи да плаща на адвоката си. Не поставих такова изискване пред теб или пред Катрин заради личната ни връзка, но започвам да се чудя дали не е трябвало.
Очите на Уил Хановър се стрелкаха из съдебната зала и когато отново се върнаха върху Харди, явно беше решил да изглежда шокиран и гневен.
— Доста си нагъл, след като се опитваш да ме изцедиш в такъв момент. Вече ти платих сто и петдесет хиляди долара. Предварително. Ако това не е признак на добра воля, не знам какво е.
— Беше, но тогава. Сега е друго. Просто исках да те предупредя, че това започва да се превръща в сериозен проблем.
— Или какво? Ще се откажеш? Ще изоставиш Катрин заради едно закъсняло плащане? Сигурно се майтапиш!
Харди не благоволи да отговори на въпроса му. Вместо това каза:
— Ще бъде най-лесно да осигуриш втора сума като първата…
— Сигурно си полудял.
Харди продължи, без да спира:
— … като първата, за да покрие каквото ни дължиш и да ни стигне до края на месеца, ако процесът продължи толкова дълго. А след това да започнем процедурата по обжалването, ако се стигне дотам.
— Ако се наложи да обжалваме ли! С други думи, ако изгубиш!
— Точно така — спокойно отвърна Харди. — Няма да се наложи да обжалваме, ако спечелим.
— Е, не възнамерявам да ти напиша чек за още сто и петдесет хиляди долара при тази смътна вероятност, така да знаеш. Можеш да го кажеш и в банката.
Харди се отблъсна от масата, обгърна с ръка облегалката на стола си и погледна право в красивото и безхарактерно лице. Някак тъжно отново се наведе напред:
— Уил, известно ми е, че между теб и Катрин е свършено, независимо от изхода на процеса. Оценявам, че идваш на процеса и поддържаш образа на добър съпруг. Но знам и защо го правиш всъщност — не искаш да изгубиш уважението на децата си.
Уил отвратен поклати глава:
— Чух достатъчно. Не се чуваш какви ги говориш — каза той и понечи да стане.
— Говоря за Карин Харис, Уил, твоята секретарка.
Уил седна отново на мястото си и каза:
— Няма нищо между мен и Карин Харис.
— Поне такава е официалната версия, която се опитваш да поддържаш пред децата — кимна Харди. — Ти не си имал връзка с нея. Просто Катрин е откачила на тази тема, нали така?
