потвърждение. Ще се основават на слухове и няма да бъдат приемливи… знаеш го не по-зле от мен. Да не говорим, че вече превърнахме това в огромен въпрос и трябва да го разгледаме. Затова нямаме шанс, ако тя не свидетелства. Направи ли го, спукана ни е работата.
Глицки се бе облегнал на кухненския плот със скръстени ръце и свъсено лице.
— Не искам да повярвам, че Кунео през цялото време е бил прав.
— И аз. Само че след Кунео Роузън ще призове неговите свидетели, а това също ще бъде грозна картинка. Всички ще кажат, че са видели Катрин, и аз вече започвам да си мисля, че причината да го твърдят е, че наистина са я видели.
Глицки помълча секунда-две, след което попита:
— Значи смяташ, че в крайна сметка тя е взела пръстена?
— Пръстена ли?
— Да. Пръстена на Миси. — Забеляза въпросителния поглед на Харди и обясни: — Рут Гътри го спомена днес, преди да си тръгна, и аз си спомних, че чух за това доста отдавна, още в началото на всичко.
— Канех се да се обадя на Страут по този въпрос. Сигурен ли е, че не е бил на трупа?
— Никаква възможност. Видях трупа, Диз. Нямаше никакъв пръстен. Всъщност изобщо нямаше пръсти.
— Добре, но защо да смятаме, че Катрин го е взела?
— Защото, ако… ако наистина е виновна, най-вероятно е извършителят да го е свалил от тялото. Предполага се, че пръстенът струва колко… сто хиляди? И още не е намерен? Какво остава? Някой да го е взел.
— Или да е паднал в пожара.
— Добре, но тогава щеше да е в пепелта.
— Може пък Бекер или някой от хората му да са го взели.
Това не допадна на Глицки:
— Малко вероятно е. Бил съм на такива места, момчетата от пожарната описват всичко. А ти защо смяташ, че не го е взела Катрин?
Харди не отвърна веднага. Въпросът беше хубав.
— Най-вече защото тя попита за него едва вчера по време на процеса. Не вярвам да повдигне въпроса, ако го е откраднала. Но най-вече, защото й хрумна случайно и тя веднага ми го каза. Така ми се стори. Сигурен съм, че не беше репетирано. Просто ме попита къде е пръстенът.
— Добре — съгласи се Глицки. — Колко лошо е новото й алиби?
— Не е по-лошо от предишното. Просто е различно. Защо?
— А достоверно ли е? Може ли да е истина? Ти как смяташ?
Харди вдигна ръка км челото си.
— Защото ако е истина, макар и да е различно, тя не го е извършила — каза Глицки.
Харди вдигна поглед към тавана, поклати глава и изруга.
— Трябва да намериш пръстена — заяви Глицки.
Харди прогони от мислите си малкото недоразумение, което бе имал със съпругата си. Разбира се, тя беше разочарована, че той няма да се прибере у дома след вечерята у Глицки, но знаеше как стоят нещата по време на процес. Щеше да го преодолее, той също. Само че в момента Харди трябваше да се опита да поговори с Мери Родман, снахата на Катрин. Днес тя беше присъствала в залата и той искаше да размени няколко думи с нея, само че разговорът за сметките с Уил му бе попречил и бе отнел цялото време.
Обаче необичайно бързото темпо, с което се развиваше процесът — за разлика от ледниково бавното придвижване на предварителните искове и събирането на доказателствата през последните месеци, — осуетяваше усилията му да бъде с крачка напред пред развитието на събитията. Сега, само за да не изостава, той трябваше ефективно да използва всяка възможна секунда от този и от следващите дни. Макар да бе под напрежение, Харди почувства, че трябва да се види тази вечер с Ейб и с Трея, да им засвидетелства подкрепата си. Но сега мисията му беше изпълнена, посланието бе предадено и той отново се залови за работа, посвети времето си на своята клиентка.
От кабинета си беше уговорил срещата първоначално за седем и половина. Направи го веднага щом се върна от съдебната зала, още преди да провери съобщенията си. Когато получи обаждането от Франи да се срещнат за вечеря у Глицки, отново се обади на Мери и попита дали може да отложат срещата за девет и точно в този час позвъни на входната й врата.
Семейство Родман живееха в добре поддържана къща с тухлена фасада в северната част на Мейсъник. По-малката дъщеря на Хановър, Мери, явно като всички останали жени, замесени в този случай, беше много апетитно парче. По време на работата си по този случай Харди си бе дал сметка, че Хановър е от мъжете, които имат достойна за завист слабост към красивото. Първата му съпруга — Тереза, свекървата на Катрин — макар да бе на малко повече от шейсет години и да имаше властен и тираничен характер, все още хващаше окото, Нефертити в есента на живота си. И двете дъщери на Пол, Мери и Бет, бяха пренесли тези гени в следващото поколение. Катрин, може би най-красивата от трите, бе станала снаха в семейството. А Миси Д’Амиен щеше да се присъедини към него всеки момент. Красота, накъдето и да се обърнеш.
След като отново представи Харди на съпруга си Карлос и на сина си Пабло, Мери го заведе в една мъничка дневна, вероятно не по-голяма от дневната на Глицки. Само че онова, което не достигаше на тази стая и на къщата като цяло откъм простор, бе компенсирано от очарование. Удобни кресла с бургундскочервена кожа и поставени високо малки прозорци ограждаха удобната запалена камина. Пред нея паркетният под бе застлан с тъмночервен персийски килим. По стените висяха поставени в красиви рамки и подбрани с вкус акварели.
Мери му посочи дивана в отдалечения край на стаята и седна на срещуположния му от Харди край. И тя като останалите жени от семейство Хановър носеше тъмната си коса дълга, няколко сантиметра под раменете. За разлика от майка си Тереза обаче — всъщност и от Катрин — домакинята му беше миньонче, крехка на вид и със сериозен поглед. Бе облечена със същия пуловер и панталон, с който бе в съдебната зала днес, и съвсем малко грим. Катрин беше казала на Харди, че тя е най-емоционалната и най- състрадателната от братята и сестрите. Донякъде за негова изненада Мери заговори първа:
— Трябва да ви кажа, че днес на обяд успяхте доста сериозно да разстроите брат ми. Това ли е подходът, след като процесът вече започна? Да накарате всички да се изправят на нокти?
Харди попита с леко любопитство:
— Кой още е изправен на нокти? Вие ли?
— Ами… не. Но Уил беше.
— Уил не ми плащаше, Мери. Не ми се иска да се налага да изоставя Катрин, затова…
— Не бихте направили подобно нещо!
— Може би не, но нека засега това си остане наша тайна.
Тя се усмихна изморено:
— Смятам, че той се държи ужасно — имам предвид Уил, задето настройва децата срещу нея. Тя винаги е била добра майка. — Мери поклати глава. — Вече не знам какво да мисля. Никога не съм допускала, че ще я арестуват, а когато го направиха, просто не можех да повярвам, че тя би… че изобщо би се стигнало до процес. При тези невероятно слаби доказателства срещу нея… Катрин не би могла… — заглъхна гласът й.
Макар да звучеше потискащо, Харди се зарадва да го чуе от човек, който през цялото време е бил на процеса. Нейната реакция беше показател за начина, по който разсъждаваха съдебните заседатели.
— Значи доказателствата не ви се струват убедителни, така ли?
— Знам, че казахте, че няма никакви веществени улики, и може би наистина няма, но останалите…
— Косвените улики ли?
— Да. Може на някои хора да им се стори, че те сочат към нея, нали?
— Но на вас не ви се струва така. — Не беше въпрос. — Вие познавате Катрин добре и знаете, че не е така, нали? Тя ми каза, че двете сте доста близки.
— Защо иначе ще идвам в съда всеки ден? Тя трябва да знае, че не всички от семейството са я изоставили. — Прехапа устни. — Искам да кажа, че Уил и майка ми… просто толкова е жестоко. Не знам защо той постъпва така.
