— Задълбочено. Учудвам се, че изобщо ме питаш.
— Уес, чуй ме — седна Харди на прекалено мекия диван. — Трябва да знам какво е правила свекървата на Катрин Хановър — казва се Тереза — през деня и през нощта на убийството на Пол.
— Защо просто не й се обадиш и не я попиташ?
— Не искам никой да я пита направо. Предпочитам дори да не знае, че се интересувам. Тя е свидетел на обвинението и…
— Чакай малко, свекървата на клиентката ти е свидетелка на обвинението, така ли?
— Мило, нали? — кимна Харди. — Не знам дали Роузън наистина възнамерява да я призове, обаче е в списъка.
— Срещу човек от собственото й семейство?
— Само срещу омразната й снаха.
— Исусе! Пък аз си мислех, че моята тъща е зла.
— Ти нямаш тъща, Уес. Вие със Сам не сте женени.
— Не, предишната ми тъща. Не бяхме особено близки, но въпреки това не смятам, че би свидетелствала срещу мен и би ме тикнала до живот зад решетките. И какво ще каже тази Тереза?
— Точно там е работата. Не съм разговарял с нея лично. Когато видях името й в списъка, попитах Катрин и тя ми каза, че двете с Тереза никога не са се разбирали. Тя смятала, че Катрин не е достатъчно добра за Уил. Трябвало да си намери работа и да издържа семейството. Била твърде строга с децата. Какво ли още не.
— Чакай малко. За чии деца говорим?
— За тези на Катрин. За собствените й деца.
— Че какво общо има Тереза с тях?
— Явно много. Искала да бъде баба, която контролира нещата. Ако щеш вярвай, обаче за малко дори да съди Катрин и сина си, за да получи правото да ги вижда в качеството си на тяхна баба.
— А, такава е значи.
— Слабо казано. Страшно женище. Освен това се преструва, че изобщо не иска да дава показания. Роузън и Кунео просто я попитали дали е чувала Катрин да заплашва Миси и Пол и тя, виждаш ли, била чувала. Това била истината. Какво можела да каже? Ако я призоват като свидетел, щяла да е принудена да каже истината, нали така?
— Истината е свещена — отбеляза Уил.
— Напълно съм съгласен — отвърна Харди. — Истината обаче е, че Тереза иска Катрин да напусне живота й, живота на сина й и този на внуците й. И ако няколко думи пред съдебните заседатели за мотива на Катрин могат да помогнат това да се случи, тя ще се съгласи да го направи.
Фаръл тежко се отпусна в един от меките си столове.
— Добре, къде е моята роля. Ако изобщо се съглася да я изпълня.
— Уреди си среща с нея като мой представител. Обясни й, че ми помагаш за процеса и искаш да получиш предварителна представа за показанията й.
— Нали уж знаеше какво ще каже в съда?
— Така е. Обаче й кажи, че искаш да го чуеш от нея и може би да я подготвиш малко. Току-виж хвърли на обвинението някоя трудна топка. Обясни й, че знаеш, че тя трябва да каже истината, разбира се, но и че си уверен, че би помогнала на защитата на Катрин, ако има начин да го направи.
— А ако ме попита защо не си намерил възможност да разговаряш с нея досега?
— Кажи й, че не съм смятал, че наистина ще я призоват. И че все още не смятам, обаче Роузън е споменал за някакъв свидетел на мотива за престъплението и аз съм искал да се подсигуря… Схващаш основното.
— Какво всъщност се опитваш да докопаш?
— Мислех, че никога няма да попиташ — ухили се Харди.
25
— Сержант Кунео, вие дадохте показания и пред голямото жури, нали?
— Да, сър.
— И бяхте под клетва?
— Да, сър.
— Къде се случи това?
— Горе, в стаята на голямото жури.
— Колко време продължи снемането на показанията ви?
Кунео вече подскачаше — лек, но видим тремор разтърсващо раменете му на всеки три до пет секунди.
— Не знам точно. Струва ми се, около три часа.
— Сержант, през тези три часа говорихте ли за първото си посещение в дома на Катрин Хановър?
— Да.
— Споменахте ли, че Катрин ясно ви е показала желанието си да останете за вечеря?
— Не, струва ми се, че не.
— Не, струва ви се, че не. — Харди се върна до масата на защитата, кимна уверено на Катрин и извади някакви листове хартия, защипани заедно. Върна се до свидетелското място и ги подаде на Кунео. — Разпознавате ли тези документи, сержант?
Той бързо разлисти документите.
— Това са копия на моите доклади по случая.
— За разпитите ви на Катрин Хановър и на останалите, нали?
— Да.
— Добре. Сержант, от колко време сте полицай?
Внезапната смяна на посоката на разпита накара Кунео да се стъписа за момент. Очите му се стрелнаха към Роузън, след това обратно към Харди.
— От шестнайсет години.
— Значи много пъти сте писали доклади като тези, които държите в ръцете си?
— Да, разбира се.
— Целта на тези доклади е да регистрират доказателствата в писмен вид, нали?
— Да.
— Добре. Когато пишете такива доклади, се стараете да не изпускате важни факти, нали?
Раменете на Кунео сякаш щяха да се затворят и да обгърнат тялото му, а вратът му потъна между тях. Той се сви отбранително. Отговорът му беше рязко кимване.
— Извинете, сержант, това да ли беше? Не бихте изпуснали съзнателно важен факт от официален полицейски доклад, нали?
Още едно кимване.
Този път Браун се приведе от мястото си:
— Отговорете на въпроса с думи, сержант. Искате ли отново да ви прочетат въпроса?
— Не, Ваша Чест. — Той метна злобен поглед на Харди. — Да, старая се докладите ми да бъдат прецизни.
За да продължи да го притиска, Харди пренебрегна отговора. Вместо това той повтори въпроса си дума по дума, като използва точно същия ритъм, тон и сила на гласа. Така подчертаваше факта, че Кунео не е отговорил на въпроса първия път.
— Не бихте изпуснали съзнателно важен факт от официалния полицейски доклад, нали?
— Не.
— Благодаря ви. Знаехте ли, че ще бъдете свидетел по това дело?
— Разбира се.
— Знаехте ли, че ще ви бъдат задавани въпроси за предадените от вас доклади?
— Да.
— И че други хора ще разчитат на прецизността на тези доклади?
