— Да.
— Значи, както вече заявихте, вие обикновено сте били склонен да пишете тези доклади така, че да бъдат пълни и точни, така ли е?
Кунео продължи да се свива. Ако Харди не се забавляваше толкова добре, сигурно щеше да позволи в сърцето му да се прокрадне малко състрадание и да поотпусне хватката. Само че подобна мисъл изобщо не му хрумна.
— Пълни и точни. При това особено в случай на убийство, нали?
— Да.
Харди заимства номера от Роузън, приближи се до масата си и пийна вода. Върна се на мястото си пред Кунео и поднови разпита.
— Сержант, направихте ли запис на разпита на клиентката ми?
— Не.
— Значи единственият запис на разговора ви с клиентката ми е в тези доклади? Пълните и точни доклади, нали?
— Да, допускам, че е така.
— Добре. Тогава покажете на съдебните заседатели на кое място в доклада си пишете, че Катрин ви е поканила да останете на вечеря или че ви е правила някакви сексуални намеци.
Раменете на Кунео потръпнаха. Той изпъна шия, стрелна с очи масата на Роузън и се прокашля.
— Не включих това в доклада си.
— Не, господине, не сте — повтори Харди.
Върна се на масата си и след това застана пред свидетелското място с друга папка с материали — показанията на Кунео пред разширения състав на съдебните заседатели. Същите въпроси, същите отговори. Не, Кунео не беше споменал нищо за неуместни сексуални намеци от страна на Катрин Хановър, за покана за вечеря. Харди лепна на лицето си учудено изражение, за да го забележат съдебните заседатели. Надяваше се до тях вече да е стигнала мълвата, че заради този свидетел няма да гледат телевизия през следващите няколко дни и ще бъдат заключени в хотелските си стаи. Надяваше се, че са склонни да го намразят. Щеше да им даде и още основания.
— Детектив Кунео, когато заместник-началник Глицки ви предаде оплакването от страна на клиентката ми от вашето поведение, вие сте отрекли, че подобно нещо изобщо се е случило, нали?
— Да. Не исках да…
— Благодаря ви. Всъщност, сержант, вие за пръв път сте заявили, че клиентката ми ви е направила неуместни сексуални намеци, едва след като тя се е оплакала на Глицки, така ли е?
— Не знам. Не съм сигурен кога точно беше.
— Добре тогава, кога за пръв споменахте, че ви е поканила на вечеря? Не беше ли, когато давахте показания тук точно преди кръстосания разпит?
— Може и така да е било.
— Да или не, сержант.
— Струва ми се.
— Приемам това за „да“. Направихте го на свидетелското място под клетва. Както сте били под клетва и пред голямото жури.
— Възразявам, Ваша Чест! Тормози свидетеля.
Браун кимна:
— Добре, приема се. Господин Харди, сигурна съм, че сержант Кунео съзнава, че е под клетва.
— Благодаря ви, Ваша Чест. Просто исках да съм сигурен.
— Ваша Чест! — отново стана Роузън.
— Приема се. — Браун гневно изгледа Харди от мястото си. Не хитрувайте, господин Харди. Предупреждавам ви.
Харди каза със сериозно изражение:
— Извинете, Ваша Чест. — След това отново се обърна към свидетеля. — Сержант, помнехте ли за така наречената покана, преди да заемете свидетелското място?
— Разбира се, че я помнех.
— Само че не я споменахте. Защо?
— Не смятах, че има значение.
— Не сте смятали, че има значение ли?
— Не смятах, че ще е част от делото. Освен това никой не ме е питал за това.
— Това може да обясни защо не сте я споменали в тричасовите си показания. Между другото, пред голямото жури нямаше адвокат на защитата, нали?
— Не.
— Никой, който да ви задава въпроси като тези, които ви задавам сега? — Харди не изчака отговора и продължи: — Никой, който да оспори версията ви за събитията?
— Не.
— Би ли било справедливо, сержант, да се каже, че сте можели да говорите пред голямото жури за каквото си поискате и никой не би имал възможност да чуе ответната версия на историята? Възможно ли е никога да не сте повдигали този въпрос, защото Катрин Хановър всъщност никога не ви е отправяла такава покана?
— Не. Направи го.
— Така ли?! Можете ли да си спомните точните думи?
— Едва ли. Беше преди почти година. Тя ме попита дали обичам домашно приготвени макарони и каза, че съпругът й няма да си бъде у дома.
— А, съпругът й! Вие не проявихте ли интерес към местонахождението му — та той е син на починалия?
— Да, разбира се.
— Казахте на съдебните заседатели, че по онова време
— Да.
— И вие попитахте съпругата му къде се намира той?
Въпросите летяха бързо и ритмично и Кунео отговори, без да се замисли.
— А това, въпросът ви за местонахождението на съпруга й, не беше ли неуместен намек, който е предизвикал признанието на Катрин, че съпругът й е заминал за няколко дни?
Внезапно Кунео се изпъна на свидетелското място:
— Аз го възприех като неуместен намек.
— Очевидно сте го направили. Не се ли дължи това на факта, че подобни неща са ви се случвали и преди?
Роузън сигурно чакаше възможност да прекъсне разпита и сега я получи.
— Възразявам! — доста разгорещено каза той. — Няма връзка.
Само че Харди не възнамеряваше да се откаже без борба.
— Нищо подобно, Ваша Чест — намеси се той. — Съдебните заседатели трябва да научат, че и други свидетелки са намирали сержант Кунео за неустоим.
— Ваша Чест! — направо крещеше Роузън, отново вбесен. — Възразявам!
— Ред в залата! Приближете се и двамата! — Когато юристите застанаха пред нея, съдийката ги измери с леден поглед. — Няма да ви търпя повече, и двамата. Последно предупреждение. Ясно?
Може и да беше ясно, но не това искаше Роузън.
— Ваша Чест, тази посока на разпита… — поде той.
— Чух ви, господин Роузън. Ще приема възражението ви и ще посъветвам съдебните заседатели да не вземат под внимание въведението към въпроса. Господин Харди, предупреждавам ви за втори път през последните десет минути. Трети няма да има. Сега ще направим малка почивка, за да може всички да се успокоят. — Тя погледна към залата над главите на адвокатите и удари с чукчето: — Пет минути почивка.
