— Да.
— На документа му пишеше ли името Сид Босио?
— Да, това пишеше.
Харди се върна обратно на масата си и извади лист от отворената си папка. Показа го на Роузън и на съдията и накара пристава да го въведе като следващото доказателство на защитата, след това се върна при свидетелката.
— Госпожо Уилис, разпознавате ли този документ?
— Да.
— Ще кажете ли на съдебните заседатели какво е това, ако обичате?
— Това са показания, които написах за инспектора по палежите, след като той говори с мен през нощта на пожара.
— Добре. В горната част на документа пише вашето име и адрес, а в долната стои вашият подпис, нали?
— Да.
— В уверение на това, че показанията ви са точни и правилни?
— Точно така. Според каквото знаех тогава.
Не беше чудно, че госпожа Уилис бе обучена в сравнение с последния път, когато Харди бе разговарял с нея. Сега тя погледна към Роузън и после отново към Харди. Знаеше какво ще последва и дори го удостои с уверена усмивка.
— Госпожо Уилис, бихте ли прочели на съдебните заседатели показанията, които сте подписали?
— Разбира се. Целия текст ли?
Харди отвърна на усмивката й:
— След името и адреса ви. Подчертания текст.
— Добре. — Тя разгледа документа за момент. — „… видях обитателката на къщата, госпожица Дамиен да излиза от постройката малко преди пожара“.
— А под госпожица Дамиен всъщност имате предвид една от жертвите в този случай, нали?
— Да, написала съм името й малко погрешно.
— Благодаря ви, няма нищо. — Харди взе листа от нея и го върна при доказателствата. — И така, госпожо Уилис, само за да изясним напълно това, вие сте дали тези показания пред инспектора по палежите Босио през нощта на пожара?
— Да.
— Така, продължаваме нататък. Следващия път, когато сте имали възможност да разпознаете човека, напуснал дома на Хановър малко преди пожара, е било по снимка, нали?
— Точно така.
— Снимка, която ви показа инспектор Кунео, нали?
— Точно така.
— Снимката, по която вие разпознахте човека, когото сте видели да излиза от къщата на Хановър през онази нощ, беше ли сред други снимки?
— Не, беше само една снимка.
— Инспектор Кунео ви показа само една снимка и ви помоли да разпознаете човека, така ли?
— Да.
Харди кимна приветливо и между другото метна поглед към съдебните заседатели. Небрежно се върна на мястото си и взе оттам публикуваната във вестника снимка на Миси Д’Амиен и оригинала, който бе изискал от „Кроникъл“. След като ги обяви за следващото доказателство на защитата, той показа лъскавата снимка на свидетелката:
— Разпознавате ли тази снимка?
— Разбира се. Това е снимката, която видях първия път, когато дойде инспектор Кунео.
— Добре, значи инспектор Кунео ви е показал тази снимка. Госпожо Уилис, знаете ли кой е човекът на тази снимка?
— Това е бившата ми съседка Миси.
— Същата Миси Д’Амиен, която е една от жертвите в този процес, нали?
— Да.
— Същата Миси Д’Амиен, която сте разпознали пред инспектора по палежите Босио като жената, напуснала къщата на Хановър малко преди пожара, така ли?
— Да, но…
— И вие я разпознахте и пред инспектор Кунео, така ли е?
Тя се поколеба:
— Ами това беше преди…
— Извинете, госпожо Уилис — прекъсна я Харди с уважителен тон. — Вярно ли е, че при този първи разговор с инспектор Кунео вие сте разпознали жената от тази снимка, доказателство Е на защитата, като Миси Д’Амиен? Да или не?
— Да, но…
Харди вдигна ръка:
— Едва по-късно разпознахте снимката на Катрин, нали?
— Да.
— И всеки път ви показваха — сержант Кунео ви показваше — само по една снимка, така ли е?
— Да.
— Просто за яснота — той никога не ви е показвал няколко снимки, между които да избирате, така ли е?
— Да.
— И когато сержант Кунео ви показа първата снимка, доказателство Е, вие вече бяхте казали, че от къщата е излизала Миси, нали?
— Да.
— Значи той явно е очаквал от вас да разпознаете човека, когото той е назовал?
— Да.
— Тогава вие разпознахте човека от снимката като Миси Д’Амиен, така ли беше?
— Да.
Харди си пое дъх.
— Добре. Сега да поговорим малко за следващия път, когато сержант Кунео ви помоли да разпознаете човека, излязъл от дома на Хановър този следобед. В този случай той отново ли ви показа една-единствена снимка на един човек?
— Да.
— И ви каза, че сигурно първия път сте сгрешили, защото Миси Д’Амиен е мъртва?
— Да, така е.
— Значи не може да сте видели Миси Д’Амиен?
— Да.
— Добре. А след това ви каза, че според него човекът на снимката, която ви показва в момента, е човекът, когото сте видели да излиза от къщата, нали така? — Харди не й даде възможност да отговори: — И вие отново идентифицирахте човека, когото инспектор Кунео явно очакваше от вас да идентифицирате, нали?
— Да, допускам, че е така, но това не означава…
— Нека ви попитам, госпожо Уилис, сержант Кунео някога давал ли ви е възможност да разгледате няколко снимки на различни хора?
— Ами не, но…
— Някога молил ли ви е да обмислите вероятността за трети човек?
— Не.
— Благодаря ви, госпожо Уилис, това е всичко.
Той се завъртя на пети и тръгна към масата си.
— Но… — обади се тя отново.
