ранчото, както и умението да си служи с оръжие. Монтана беше далеч от Мексико. Пък и историята си бе вярна.
Само че не беше цялата истина.
Но Фипс щеше да е доволен от разказаното: един контрабандист изкарва достатъчно пари от търговия с коне, за да започне на чисто някъде, където не го познават. Никой не го търси за нищо. Поне в Монтана.
Това щеше да свърши работа, стига Ребека да си трае. Ако тя не изпълнеше обещанието си да мълчи, край на новия живот в долината Крий. В случай че се разчуеше кой е той всъщност, всички престъпници и убийци от трите щата щяха да се втурнат към Крий, за да видят на живо Бъкскин франк Леели. И да се опитат да го убият, ако се чувстваха големи късметлии, или ако бяха много пияни.
Лоша работа. Така щеше да е белязан отново, нямаше да има друг избор, освен да се върне отново към изпълнения с опасности живот на професионален комарджия, сводник и убиец.
Но имаше и по-лошо. Ако се разчуеше кой е и къде е, тексасците щяха да дойдат да го търсят. Първи щеше да е Бен Томпсън, а след него Уес Хардин. На единия бе убил брат, а на другия — приятел. А пък нито Томпсън, нито Хардин бяха от онези, които прощаваха.
Лий седна на кревата и се пресегна за чорапите си. Една баня щеше да му дойде добре — все още носеше по себе си мръсотията от дългия път.
Докато се обличаше, той обмисли възможността някой от тексасците — или техен приятел като Джек Оманхундро, или Клей Алисън — да се появи един прекрасен ден. Какво щеше да прави тогава?
С Оманхундро щеше да се справи без проблеми. Беше го виждал как се бие. Той бе смел и нападателен като петел, но много лош стрелец. Веднъж бе стрелял по някакъв мъж в другия край на стаята и го бе уцелил само с два от общо четири патрона. При това, после човекът стана и си излезе. Този не беше страшен.
Алисън бе странна птица. Лий го беше виждал както трезв, така и пиян. Алисън бе висок, хубав, любезен стопанин — заможен собственик на ранчо с хубаво семейство. Истински джентълмен — или поне толкова близо до това понятие, колкото може да е един текеасец.
Но Клей Алисън беше благовъзпитан само трезвен. Пиян, той ставаше друг човек. Лий го бе виждал такъв само веднъж — в Уако. Тогава той се бе държал повече като дяволско изчадие, отколкото като човек. И въпреки че Лий се бе показал особено внимателен, пак щеше да се стигне до стрелба, ако онзи изведнаж не бе прехвърлил вниманието си върху някакъв друг нещастник — местен адвокат или поземлен агент на име Боб Брайс.
Беше тъжна сцена — клатушкащият се пиян Алисън сипеше обиди след Брайс, жена му и дъщерите му, като през цялото време очакваше горкият човечец да посегне към пистолета си.
Накрая Брайс не бе имал избор. Трябваше или да стреля, или да си събере нещата и да се махне от града с цялото си семейство. Беше се опитал да се измъкне, да се разберат с думи, но Алисън само се бе изсмял и казал:
— Пълзи тогава, Брайс, гъзоблизец такъв! Излез оттук с пълзене или ще те застрелям на място.
Бедният Брайс бе посегнал към пистолета си. Не беше лош опит. Дори успя да стреля веднъж, след като онзи го бе прострелял два пъти. Но после получи още три куршума — Алисън го направи на решето, направо му изкара червата.
Това си беше чисто убийство. Ала никой блюстител на реда от Уако не се осмели да приближи Сегаро, след като се разбра кой е убиецът. Много просто. Даже половин дузина шерифи да бе тръгнала по петите му, пияният Алисън само щеше да е доволен от възможността да ги поразиграе. При това със сигурност щеше да пречука двама-трима от тях, преди да го пипнат.
Хората на закона от Уако бяха решили да минат цялата работа като честна престрелка, а Лий и Алисън се разделиха приятелски на следващия ден, без Клей да обели и дума за убийството от предната вечер. Може и да не си спомняше нищо за това.
Какво ли щеше да стане, ако Клей Алисън и Бъкскин Франк Лесли се срещнеха в открит двубой?
Лий не знаеше. Може и да се окажеше малко по-бърз от Алисън. Съвсем малко. Но това не значеше нищо. Маниак от типа на Джекил и Хайд, Алисън нямаше да се спре след първия куршум. Не, Лий можеше само да се надява, че ще повали противника си с първите няколко изстрела, преди той да го е направил на решето.
А пък Алисън, дори и пиян, не бе чак толкова добър стрелец, колкото Томпсън или Хардин. За тези двамата той не хранеше никакви илюзии. Томпсън бе по-зрелищен, а Хардин — по-бърз от него. По дяволите, Хардин бе по-бърз от всекиго. Който и да е от двамата можеше да го пречука като едното нищо.
Лий облече елека и закопча колана си. Тази сутрин щеше да си почисти оръжието, дори трябваше да го е направил предната вечер.
Хотелската кухня, която явно се използваше за столова, бе обляна в светлина. Лий срещна двама мъже в коридора. Предишният ден ги бе видял на стъпалата пред входа, но сега те минаха покрай него, измърморвайки едно „добро утро“, без да вдигнат очи. За една нощ се бе превърнал в страшилището на град Крий. „Добро утро“ им отвърна той с меден глас, но те побързаха да се махнат.
— Крайно време беше! — каза мисис Болтуит, която не се впечатляваше така лесно. На светло беше още по-грозна, отколкото на светлината на газената лампа. Беше облечена в спретната синя домашна рокля на точки и голяма, колосана бяла престилка. Изглеждаше точно както трябва да изглежда една уважавана хазяйка.
А престилката бе все още снежнобяла, понеже Тим Бап вършеше цялата работа. Явно вече беше приготвил закуската за другите гости, защото сега шумно търкаше и миеше мръсни чинии в голям цинков казан, пълен със сапунена вода. Без съмнение мисис Болтуит си взимаше полагаемото за уроците по готварство.
— А, ето те и теб — каза Бап на Лий. — И сега сигурно искаш да си зарежа работата и да ти поднеса закуска, въпреки че е вече пладне.
— Точно така — потвърди мисис Болтуит. — Мистър Лий е наш гост. Приготви му шунка с яйца, бисквити, картофи и кафе. И гледай да не прегориш шунката — прасетата не растат по дърветата.
Лий започваше да харесва мисис Болтуит.
— И после напълни отново казана, та да се изкъпе. По панталоните му има мръсотия, а ръцете му са оцапани с кръв. — Тя подсмъркна. — То вярно, че горкият Мики си търсеше белята, ама… — И изхвърча от стаята, шумейки с полите и престилката си. Бап въздъхна.
— Добре, майка му стара, само да свърша с проклетите чинии. — Той погледна косо към Лий. — Не знам дали още я искам тази работа, ако ще трябва да се трепя така. — Започна да вади чиниите от импровизираната мивка и започна да ги бърше с една опърпана кърпа. — Но едно знам със сигурност — и Бап отново метна кос поглед към Лий, — никак няма да ми е скучно!
ПЕТА ГЛАВА
Шунката бе попрегорена. Яйцата имаха чудесен цвят и белтъкът не бе лигав — точно, както ги обичаше Лий.
— Хубави яйца — похвали той Бап с пълна уста.
Той само изсумтя, но изглеждаше доволен.
— Кажи ми, Тим, кой представлява истинската власт тук, в Крий? Вече се срещнах с Фипс, а ти ми спомена името на Ащън. Те ли управляват тук? Или има и някой друг?
Бап изпухтя, занесе казана до вратата, отвори я и изля помията на двора. Върна големия казан обратно в кухнята, сложи го под помпата и заизпомпва вода за банята на Лий.
Когато водата стигна до средата на съда, спря и сложи два чайника на печката.
Когато и това бе свършено, той приближи един стол до масата, сви си цигара и погледна назидателно Лий.
— Чуй сега, Фипс и Ащън действително представляват закона тук, ама не е толкова просто. — Той млъкна за момент, за да види как Лий намазва с масло една бисквита. — Какво ще кажеш за бисквитите?
