става?
— Разбира се. Винсент. Ще ти позвъня, щом науча нещо.
— И кажи на Вайсман, че ако чуя пак за тези снимки, лично ще му подпаля задника.
— И това ще направя. — Грубшек се сети нещо. — Къде е сега Виктор?
— Излезе да се поразкара с колата — каза дон Винченте. — Тази история доста го разтревожи. Казах му да излезе, да иде някъде и да се поразведри.
— Може би ще е по-добре да не се мярка навън през следващите няколко дни — рече Грубшек. — Тези хора са разстроени, а момичето сигурно има братя. Някои от тези пуерториканци са доста буйни.
През двадесетте години бащата на Грубшек, полски емигрант, работеше в ужасния завод за костено брашно на чикагската кланица с двадесет и три долара седмична заплата. Синът му сега беше собственик на шивачница с осемдесет работника, в която дон Винченте имаше скромен дялов капитал от 20 000 долара. Грубшек живееше в най-голямата къща на „Шамплейн авеню“, имаше малка яхта и очакваше до края на мандата си — още близо три години — да натрупа някъде към един милион долара от рушвети и от това, че държеше здраво в ръцете си шефа на плановия отдел в градския съвет. Сега Грубшек беше жертва на една дилема. Слуховете и собственото му тънко обоняние му подсказваха, че дон Винченте може би изживява последните си дни като фактор в Солсбъри. Говори се, че той бърза да разпродаде тукашните си имоти и прехвърля капитала си в чужбина, а хората, които само формално бяха собственици на заведенията по „Дуайт стрийт“, признаваха в частни разговори, че вече не получават нареждания от дон Винченте. От друга страна, не се знаеше до каква степен дон Винченте държи още в ръцете си избирателния апарат, затова Грубшек се опасяваше, че ако в този критичен момент не помогне на най-видния гражданин в Солсбъри, шансовете му да бъде преизбран ще бъдат нищожни.
Семейство Касалс живееше на последния етаж в един блок на „43-та“ улица. Мъжът с жената и две малки деца живееха в една-единствена стая с два дюшека на пода, три стола, един скрин, готварска печка и куп счупени играчки. Когато Грубшек започна да обяснява какво го води тук, Касалс на бърза ръка експедира семейството навън и покани кмета да седне в едно изпокъсано кресло. Грубшек остана изненадан, че Касалс е съвсем млад човек с гладко лице, умни очи и огромно чело, над което стърчаха снопчета преждевременно побеляла коса. Беше един от последните топли есенни дни; притиснат между високите сгради, въздухът не помръдваше, а писъците на играещите на двора деца, усилени от акустиката, долитаха като крясъци на първобитни ловци. Над една трета от мръсния прозорец висеше накриво — като просната да съхне рибарска мрежа — кафяво перде. Във въздуха се носеше тежката неприятна миризма на евтин полурафиниран зехтин.
— Говоря ви не толкова като мъж на мъж — каза Грубшек, — а като баща на баща. Аз самият имам пет деца. — Той се разсмя с дълбок гръден смях, усъвършенстван в радиостудиото. — И шестото е на път.
Касалс слушаше с мрачно, напрегнато изражение. Досега не беше казал нито дума. Закриваше често устата си с ръка, като че ли очакваше пристъп от кашлица — признак за лошо здраве в миналото.
— Фактът, че дойдох тук като кмет — продължи Грубшек, — изразява тревогата на обществеността в нашия град от тази злощастна случка, да не говорим за ужаса и мъката на онези, конто са пряко засегнати.
Искрените очи на Касалс следяха Грубшек над свитата ръка, която той отново вдигна към устата си.
— Простете, не чух името ви — каза тихо той и отпусна ръката.
Боже мой, попита се Грубшек, нима той не разбира за какво, по дяволите, му говоря?
— Казвам се Грубшек. Кметът Джордж Грубшек — обясни той. — Ще ми бъде приятно, ако ме наричаш Джордж.
— Роберто Касалс — представи се пуерториканецът. Той скочи, поклони се и седна отново.
— Преди да продължим, искам да разбереш, че не съм дошъл да оказвам какъвто и да е натиск върху теб, Роберто — каза Грубшек. — Ти можеш да вдигнеш голям шум около тази история, дума да няма. От друга страна, може да не искаш. Много зависи от теб, но аз съм уверен, че ти си такъв човек, дето ще премисли два, дори три пъти, преди да предприеме нещо, което може да доведе до не много приятни последици. Прав ли съм?
Касалс кимна бавно и пак поднесе ръка към устата си.
— Преди всичко — продължи Грубшек — трябва да вземем под внимание интересите на твоето момиченце. Трябва да се помъчим да забравим личните си чувства и да мислим първо за нея. Как, каза, е името й?
— Елвира.
— Елвира. Боже мой, какво хубаво име! Аз самият имам три дъщери. Та, представи си, ако работата стигне до съд й това момиченце бъде принудено да дава показания — а това е неизбежно, — трябва да помислим преди всичко какви ще бъдат психологическите последици за нея. Не си прави илюзии, Роберто, това би било тежко изпитание за всяко девойче.
— Не искам Елвира да страда повече, преживяното й стига — рече Касалс.
— Разбира се, че не искаш: кой истински баща ще иска? Ще се опитам да ти обясня какво я чака в съда. Ще трябва да се изправи в оная ложа и да разкаже най-подробно какво й се е случило, а може и няколко пъти, и то пред цял куп чужди хора — журналисти и просто любопитни, отишли там, защото са мръсни типове.
— Значи, ще трябва да опише всичко?
— Боя се, че е така. И ще я подложат на кръстосан разпит. Бил ли си някога на кръстосан разпит? Това може да травматизира човек. Някои от адвокатите прибягват до много груба тактика — мъчат се да шашардисат свидетеля, да го принудят да си противоречи и да го изкарат лъжец. Представи си момиче от прилично семейство да бъде изложено на такава гавра — на такова публично обсъждане на всички подробности за онова, което се предполага да е станало.
— Предполага ли се, мистър Грубшек?
— Това е просто юридически термин Роберто. Не че аз мисля така. Всяка простъпка е под въпрос, докато не бъде доказана. Юридическа тънкост. Нека сега да погледнем на тази работа от друга гледна точка. Дори ако Елвира се реши на такова тежко изпитание, има вероятност всичко това да е напразно. Три от всеки четири дела за изнасилване дори не стигат до разглеждане в съда. Причината, както ми обясняват мои приятели юристи, е в юридическата презумпция, че всяка здрава и читава млада жена е в състояние да защити честта си от един нормално развит мъж, стига някой да не му помага. Ако я ударят по главата или започнат да я душат, това е друга работа. В останалите случаи винаги има известно съмнение и според мен повечето съдебни заседатели никак не са склонни да признаят някого за виновен.
Лицето срещу Грубшек изведнъж се състари, краищата на устата се свиха. Грубшек знаеше, че пуерториканците лесно ги избива на плач, а той се боеше от сълзи. Зад провисналото перде той забеляза раздвижване в сградата отсреща. На всеки от трите прозореца, които гледаха насам, се появи по една черна лъскава глава.
— Мистър Грубшек, какво според вас трябва да направя? — попита Касалс.
— Какво да направиш, Роберто? Нищо сложно, уверявам те. Според мен ние и двамата искаме да спестим излишните страдания. В известен смисъл горкият младеж е колкото за порицание, толкова и за съжаление, защото тази ужасна история ще тежи на съвестта му цял живот. Но аз се тревожа повече за неговите родители. Бащата и майката са всъщност най-свестните хора, които познавам. Всички в нашия град не само ги уважават, а направо ги обичат. Да се окаля доброто им име — от това нито Елвира, нито който и да било ще има полза. Помъчи се да се поставиш на мястото на мистър Стивънс. Този скандал ще го довърши. Винаги съм казвал, че заедно с виновните страдат и невинните. Целта ми е да ви срещна двамата. Те са наистина прекрасни хора, и аз случайно зная — но това само между нас, — че мистър Стивънс, бащата, е готов да жертва много, ако му се даде възможност да изглади вината на сина си.
Дали този човек разбира за какво става дума? Това е въпросът. Нямаше и следа от някаква неприязън, както се опасяваше Грубшек; не му се вярваше също, че Касалс просто изчаква да види колко може да го одере. Започваше да мисли вече, че Касалс е просто тъп, за което можеше да се съжалява, защото току- виж се оказал толкова тъп, че да не си знае интереса. На застиналото в примирение лице на пуерториканеца живи бяха само очите. Ама че място за живеене, помисли си Грубшек. Той нямаше представа, че все още може да има такива условия за живот. Някаква саката смесица от музика, идваща от
