му, а заедно с това се ускоряваше и циркулацията на серума в тялото му. След някакви си осем секунди мъжът се строполи на земята, като все още се съпротивляваше на ефекта на наркотика, докато накрая не остана да лежи неподвижен на селския път. Варак излезе от гората и побърза да го скрие сред дърветата, после се върна за пистолета и фенерчето. След това го претърси за документи, които без съмнение щяха да се окажат фалшиви.
Бяха истински. Мъжът, проснат в краката му, беше специален агент от федералното бюро за разследване. В документите му беше посочена и частта, към която е бил зачислен преди два месеца и десет дни — ден след заседанието на Инвър Брас в Синуид Холоу, щата Мериланд.
Милош извади стрелата, пренесе червенокосия в колата му и го намести зад волана. Скри фенерчето и пистолета под седалката, затвори вратата и се върна при взетия си под наем автомобил зад завоя. Трябваше да намери телефон и да се свърже с един човек от федералното бюро във Вашингтон.
— Няма информация за тази част — каза събеседникът на Варак от ФБР. — Била е сформирана наскоро, мисля, че в Сан Диего, щата Калифорния.
— Там вече няма резиденция на президента — възрази Милош.
— Затова пък има друга резиденция, не помниш ли?
— Какво?
— Преди да продължа, колега, ще те помоля за малко информация. Става дума за една операция в Прага, май ще си имаме главоболия тук. Дребна работа, но е досадна. Ще ни помогнеш ли?
— Разбира се, ще видя какво мога да изровя. Сега ми кажи каква е тази резиденция в Сан Диего, Калифорния, заради която ФБР е сформирало специална част.
— Много просто, колега. Това е резиденцията на вицепрезидента на Съединените щати.
Значи е решено. Конгресменът Евън Кендрик ще бъде следващият вицепрезидент. Ще стане президент единайсет месеца след избирането на титуляра.
Варак затвори телефона, без да каже нищо.
26
Бяха минали пет седмици от злополучната церемония по връчването на Ордена на свободата, състояла се в Синия кабинет на Белия дом и провалена от непрестанните опити на церемониалмайстора Денисън да прикове вниманието върху награждаващия, а не върху награждавания. Диригентът на Военноморския оркестър обаче не бе разбрал инструкциите му. Вместо да придружи последните думи от речта на президента с тихите акорди на „Америка, страна прекрасна“, оркестърът засвири мощно „Звезди и райета“ и почти заглуши словото на държавния глава. Едва когато конгресменът Кендрик излезе напред, за да получи наградата и да изрази благодарността си, прозвучаха тихите ниски тонове на тържествената мелодия, които придадоха емоционален заряд на скромните слова на наградения. Церемониал-майсторът беше бесен, че Кендрик отказа да прочете кратката реч, която му бе дал десет минути преди награждаването, и вместо да изтъкне значението на оказаната му от президента „изключително ценна, макар и негласна“ помощ, предпочете да благодари на безименните герои, спасили живота му и допринесли не по-малко от него за разрешаването на кризата в Маскат. Думите му бяха прекъснати доста конфузно от едно високо „По дяволите“, дошло откъм групата президентски съветници в почетния президиум.
За последното нещастие, което го сполетя, церемониалмайсторът си бе виновен сам. Докато ги снимаха — време, през което от съображения за сигурност беше забранено да се задават въпроси, Хърбърт Денисън извади от джоба си шишенце „Маалокс“ и разсеяно отпи от лечебната течност. Изведнъж всички фотоапарати се насочиха към него, заблестяха светкавици и президентът на Съединените щати се извърна и го изгледа. Това вече беше прекалено много за страдащия от киселини началник на президентската канцелария — без да иска, той разля тебеширенобялата течност по тъмното си сако.
След награждаването Лангфорд Дженингс излезе от залата, прегърнал Евън през раменете, и двамата тръгнаха по застлания с килим коридор.
— Мина чудесно! — възкликна президентът. — Само да не беше този идиот, дето уж отговаря за награждаванията.
— Подложен е на огромно напрежение, сър. Не го съдете прекалено строго.
— Кой, Хърб ли? — прошепна поверително Дженингс. — И той ги върши едни! Какво ти напрежение… Сигурно ти е дал да прочетеш нещо, но си отказал.
— Да.
— Само така! Иначе съвсем щеше да заприлича на нагласена работа. Благодаря, Евън, това ми харесва.
— Няма защо — отвърна Кендрик на едрия обаятелен мъж, който непрекъснато го учудваше.
Следващите пет седмици протекоха точно така, както бе предвидил Евън. Журналистите го следваха по петите. Но той спази обещанието, което бе дал на Денисън, и нямаше намерение да го нарушава. Отказваше всякакви интервюта, под предлог че ако даде едно, трябва да уважи всички репортери, а това означаваше да зареже задълженията си на конгресмен, какъвто между другото все още се водеше. Ноемврийските избори в девети район в Колорадо щяха да бъдат просто една формалност — при тези обстоятелства опозицията дори не можеше да си намери кандидат. И все пак репортерите реагираха различно на отказа му.
— Неблагодарно копеле — ядосваше се заядливият Ърнест Фоксли от телевизията. — Аз ти дадох първия шанс, първата възможност за изява.
— Май не ме разбираш — отвърна му Кендрик. — И през ум не ми е минавало да се изявявам.
Известният телевизионен водещ помълча и след малко отвърна:
— Знаеш ли какво? Вярвам ти. Защо ли?
— Защото ти казвам истината, а ти си ненадминат в професията си.
— Благодаря ти, момче. Ще кажа да те оставят на мира, но недей да ни поднасяш повече изненади.
Нямам намерение да изненадвам никого, мислеше си ядосано Кендрик, докато караше в ранния декемврийски следобед през Вирджиния. Къщата му във Феърфакс се бе превърнала в нещо като база на Калейла, а благодарение на Мичъл Пейтън от Централното разузнавателно управление имението беше доста променено. Директорът на „Специални операции“ се бе разпоредил най-напред пред двора да бъде издигната висока тухлена стена с голяма бяла порта от ковано желязо, която се отваряше електронно. Цялото имение бе заобиколено с не по-малко висока ограда от метал, толкова дебел, че можеше да бъде пробит само с взрив, оксижен или флекс, шумът от който щеше да привлече цял взвод от охраната. След това Пейтън бе наредил в кабинета на Евън да се монтира непрекъснато „контролиран“ телефон с лампови разклонения в другите стаи: замигаше ли някоя от лампите, който я видеше, трябваше да иде веднага при апарата. До телефона бе сложен компютър, прикачен към модем, който го свързваше единствено с личния кабинет на директора на „Специални операции“. Ако той решеше да чуе мнението на Калейла или конгресмена по някой въпрос, необходимата информация биваше предавана мигновено по принтера, ала копията се нарязваха на ситно и се изгаряха.
В съответствие с обявените от президента мерки за сигурност хората от „Специални операции“ бяха побързали да поемат отговорността за охраната на героя от Оман срещу евентуално отмъщение на терористите. В началото Кендрик беше впечатлен от предохранителните мерки. Само час, след като една президентска лимузина го беше взела от имението в Мериланд, Мичъл Пейтън започна да следи всяка негова крачка — в известен смисъл, да се разпорежда с живота му. Телефонът и другата апаратура бяха монтирани по-късно, доста по-късно, заради вироглавостта на Калейла. Тя бе отказала да се премести в къщата на Кендрик, но след като живя осемнайсет дни на хотел и трябваше да се среща с Евън и чичо си Мич на неудобни отдалечени места, Пейтън тропна с крак.
— По дяволите, скъпа, не мога да инсталирам необходимото оборудване в хотела, а няма как да оправдая наемането на обезопасена къща само за един човек от екипа си. Пък и съобщих официално във Вашингтон, че си напуснала ЦРУ. Не можем да те използваме вече в Кайро. Така че нямаш избор.
— Опитах се да я убедя — намеси се и Кендрик — тримата седяха в сепарето на един ресторант отвъд границата с Мериланд. — Ако се притеснява, че ще я одумват, ще дам обява в „Конгрешънъл Рекорд“, че
