— Спрете ги! Убийте ги! — крещеше като обезумял Крейтън Гринел, оглавил тази своеобразна държава в държавата.
В началото на кея се струпаха хора, които внезапно откриха огън. От пристана Евън скочи на кърмата, а Емилио завъртя руля наляво, наду мотора до дупка, зави и от малкото заливче се отправи към тъмното море.
Над хълма зад къщата избухна трети, последен мощен взрив. Черното небе в далечината се озари от жълт облак, прорязан от назъбени бели и червени линии — беше експлодирал и последният резервоар. Островът на смъртоносната държава в държавата бе парализиран и откъснат от света. Никой не можеше да го напусне. Бяха успели!
— Сеньор! — извика Емилио от мостика.
— Какво? — ревна Кендрик, както се търкаляше на палубата: опитваше се безуспешно да се изправи, целият се тресеше, скован от болка, кръвта от раната му направо шуртеше под ризата.
— Качете се тук!
— Не мога!
— Трябва! Аз съм ранен! В гърдите!
— В крака!
— Не!… От кея. Ще падна, сеньор. Не мога да държа руля.
— Дръж се!
Евън измъкна ризата от панталона си и на палубата се изля локва кръв. Той пропълзя по лакираната стълба и със сетни сили се качи стъпало по стъпало на мостика. Скочи на горната палуба и погледна мексиканеца. Емилио се държеше за руля, но тялото му се беше свлякло под прозорците на мостика. Кендрик се хвана за перилото и се изправи, ала едва се задържа на крака. Политна към руля, ужасен от тъмнината и мъртвото вълнение, което люлееше яхтата. Емилио се строполи, ръцете му се отлепиха от кръглия рул.
— Какво да… направя? — извика Евън.
— Радиовръзката — задави се мексиканецът. — Аз само тегля мрежите, не съм капитан, но съм ги чувал в лошо време… Имат канал за спешни случаи, номер шестнайсет.
— Къде е радиостанцията?
— Вдясно от руля. Ключът е отляво. Бързо!
— Как да ги повикам?
— Вземете микрофона и натиснете копчето. Кажи, че си primero de mayo!
— Майски ден?
— Si… Господи!
Емилио се свлече на палубата на мостика, или бе изгубил съзнание, или може би беше издъхнал.
Кендрик извади микрофона с навит на спирала пластмасов кабел, включи радиостанцията и огледа цифрите под конзолата. Неспособен да мисли В блъсканата от Вълните лодка, продължи да натиска копчетата, докато се появи числото шестнайсет.
— Обажда се конгресмен Евън Кендрик! — извика той. — Чувате ли ме?
После пусна копчето.
— Тук е бреговата охрана, Сан Диего — отвърна му някой глухо.
— Можете ли да ме свържете с хотел „Уестлейк“? Спешно е!
— Всеки може да говори каквото си иска, сър. Ние не сме телефонни услуги.
— Повтарям. Аз съм конгресменът Евън Кендрик от девети колорадски район и случаят е спешен. Загубил съм се в океана, някъде на запад или юг от Тихуана!
— Това са мексикански води…
— Обадете се в Белия дом! Повторете каквото току-що чухте… Кендрик от Колорадо!
— Вие ли бяхте ходили в Оман?…
— Обадете се в Белия дом!
— Не гасете радиостанцията, ще запиша координатите ви…
— Нямам време и не знам за какво говорите.
— За радара…
— За Бога, крайбрежна охрана, свържете ме с „Уестлейк“ и се обадете в Белия дом! Трябва да говоря с хотела.
— Да, сър, да, командос Кендрик!
— Каквото стане — промърмори на себе си Евън, когато от микрофона на конзолата изригнаха различни звуци.
Накрая се чу телефонен звън. Телефонистката рече:
— Стая петдесет и първа! Побързайте, ако обичате.
— Ало? — извика напрегнато Калейла.
— Аз съм! — изкрещя Кендрик, като натисна бутона за предаване и моментално го освободи.
— За Бога, къде си?
— Някъде в океана, но остави това! Има някакъв юрист, бил е адвокат на Ардис, у него е счетоводната книга, която разкрива всичко! Намерете го! Вземете я!
— Да, разбира се, веднага ще се обадя на Ем Джей. А ти? Ти…
Намеси се друг глас, дълбок, с категорични заповеднически нотки.
— Говори президентът на Съединените щати. Открийте яхтата, намерете този човек, иначе ще съжалявате.
Вълните си играеха с лодката като с перце в разяреното море. Евън не можеше повече да се държи за руля. Пак му се зави свят и той се свлече върху тялото на рибаря от Ел Дескансо.
43
Усети, че изпада в безтегловност и краката му се отделят от земята. Някой го сграбчи, пронизващият вятър го забрули. Над главата му нещо бучеше оглушително. Отвори очи и видя замъглени фигури, които трескаво сновяха около него и разкопчаваха някакви ремъци… После почувства убождане в ръката си. Опита се да се надигне, но мъжете го пренесоха и го положиха върху тапицирана повърхност в огромна, вибрираща метална клетка.
— Спокойно, господин конгресмен! — провикна се мъжът в бяла военноморска униформа, чийто образ постепенно дойде на фокус. — Аз съм лекар, а вие сте в доста тежко състояние. Не усложнявайте и бездруго нелесната задача, защото ако не я изпълня, самият президент ще председателства военния съд, пред който ще бъда изправен!
Още едно убождане. Не можеше да търпи повече болката!
— Къде съм?
— Логичен въпрос — установи военният лекар и изпразни спринцовката в рамото на Кендрик. — Вие сте в един голям хеликоптер на сто и петдесет километра от брега на Мексико. Бяхте се запътили към Китай, приятелю, а океанът е доста бурен!
— Точно така! — въодушеви се Кендрик и се опита да говори по-силно, но гласът му едва се чуваше.
— Кое е „Точно така“?
Лекарят се наведе. Над него един морски пехотинец държеше бутилка с плазма.
— Пътят към Китай е име на остров! Веднага кодирайте и изпратете това съобщение!
— Аз съм лекар, а не шифровчик или свързочник!
— Правете каквото ви казвам! Свържете се по радиостанцията със Сан Диего! Да изпратят на острова самолети, кораби…
— Приятелю, не ги разбирам много тия работи, но все пак сме в мексикански води…
— Тогава се обадете в Белия дом, по дяволите!… Не! По-добре намерете един човек от ЦРУ на име Пейтън… Мичъл Пейтън! Предайте му каквото ви казах! И му обяснете, че става дума за Гринел!
— Работата май е дебела! — рече младият лекар и погледна третия мъж, застанал до краката на
