— Пътеката! — извика Кендрик. — Давай към главната пътека за дока. Побързай, за Бога! Всеки момент резервоарът ще избухне и всички ще хукнат към лодките!
— Тя е отпред. Трябва да минем през площадката.
— Господи, по прозорците, балконите ще излязат хора.
— Оттук ще стигнем най-бързо.
— Да вървим!
Черният път се сля с тясната пътека, която само допреди минути беше обрамчена от светлините на ниските кехлибарени лампи. Те хукнаха през вътрешен двор към стъпалата, които водеха към главната пътека.
— Стой! — изрева нисък глас и към тях се насочи лъчът на мощен прожектор. — Накъде сте… Господи, това си бил ти!
Евън погледна нагоре. Точно над него, на малкия балкон, на който бе стоял преди по-малко от час, се бе изправил високият яхтсмен. Държеше пистолет, който бе насочил към Кендрик. Евън стреля с пушката тъкмо когато гръмна и оръжието на яхтсмена. Усети как пърлещият куршум се врязва в лявото му рамо и загуби равновесие. Стреля отново и отново във великана горе, който, хванал се за корема, крещеше с все сила:
— Това е той! Това е Кендрик!… Спрете го тоя негодник, спрете го! Отива при лодките!
Кендрик се прицели пак и стреля за последен път. Дългучът се хвана за гърлото, строполи се върху перилата и оттам на плочника в двора. Очите на Евън започнаха да се затварят, отново му се зави свят.
— Не, сеньор! Трябва да бягаме! Ставайте! — Кендрик усети как мексиканецът още малко и ще изтръгне китките му, после му удари няколко шамара по лицето. — Или идвате с мен, или ще умрете, а аз нямам намерение да умирам с Вас! Имам семейство в Ел Дескансо…
— Какво? — извика Евън напосоки и почувства, че му просветва.
Макар че рамото му пламтеше и ризата му бе наквасена с кръв, се изправи и тръгна, олюлявайки се, към стълбите, а някъде дълбоко в съзнанието му изплува споменът за 45-калибровия колт, който беше взел от мафиота. Измъкна го от задния си джоб, като раздра опънатия плат.
— Идвам! — извика той на Емилио.
— Знам — отвърна мексиканецът, като забави крачка и се обърна. — Ранен сте, а пътеката е тъмна, налага се да използвам фенерчето.
Изведнъж земята сякаш се взриви и се разтърси като от удар с огромен метеор, от експлозията прозорците в къщата на хълма се счупиха и към нощното небе се издигна огнен стълб. Резервоарът на генератора изригна, а двамата бегълци се втурнаха по пътеката. Кендрик залиташе и се опитваше отчаяно да фокусира погледа си върху трептящия лъч на фенерчето отпред, макар че болката в коляното и глезена му бе непоносима.
Някой започна да стреля! Над тях, отстрани изплющяха куршуми и разровиха земята отпред. Емилио загаси фенерчето и сграбчи Евън за ръката.
— Вече сме близко. Знам пътя и няма да ви пусна.
— Ако някога се измъкнем оттук, ще имаш най-голямата рибарска лодка в Ел Дескансо!
— Не, сеньор, ще се преместя със семейството си в планината. Тия хора ще тръгнат да ме търсят, няма да оставят на мира дечицата ми.
— А какво ще кажеш за едно ранчо?
Луната изведнъж се показа иззад препускащите ниски облаци и озари кея само на шейсетина метра отпред. Стрелбата беше секнала, но преди да започне, земята сякаш се разцепи като обезумяла откъсната топка в галактиката.
— Готово! — извика Кендрик, докато приближаваха началото на кея.
— Сеньор! — възкликна мексиканецът, стреснат от оглушителния внезапен взрив, валмата пушек и огнените стълбове, извисили се иззад къщата на хълма. — Островът ще потъне в морето! Какво става?
— Избухна и вторият резервоар! Не бях сигурен, можех само да се надявам.
Някой стреля веднъж. От кея. Емилио беше улучен! Той се преви надве и се хвана за хълбока, а кръвта обагри панталоните му. От сянката на около петнайсет метра излезе мъж с пушка и вдигна радиостанцията към лицето си. Евън се наведе, цялото му тяло беше като набрал цирей, и вдигна лявата си ръка, за да подпре дясната и колта в нея. Стреля два пъти и улучи с единия или и с двата куршума часовоя. Той залитна и изпусна пушката и радиостанцията, после падна на дебелите дървени талпи и не помръдна.
— Хайде, приятелю! — извика Кендрик като сграбчи Емилио за рамото.
— Не мога да помръдна! Не си усещам крака!
— Нямам намерение да умирам с теб, негоднико! И аз имам близки. Размърдай си задника, иначе ще се наложи да плуваш чак до Ел Дескансо и твоите дечица.
— Какво? — изкрещя вбесен мексиканецът и се опита да се изправи.
— Така вече ми харесваш! Ядосай се, де! И двамата имаме за какво да се ядосваме. — Обхвана Емилио през кръста, подпирайки го с почти неподвижното си рамо и крак, и двамата излязоха на тъмния кей.
— Голямата лодка вдясно! — извика Евън, благодарен, че луната се е скрила зад облаците. — Разбираш ли от лодки, приятелю!
— Аз съм рибар!
— От лодки като тази? — попита Кендрик, като избута през борда Емилио и остави 45-калибровия колт на планшира.
— С такива лодки се лови не риба, а туристи. Но аз съм карал какви ли не лодки. Ще опитам… Другите лодки, сеньор! Ще ни подгонят и ще ни намерят, защото са много по-бързи от тази красавица.
— Някоя от тях може ли да стигне до континента?
— Никога. Не издържат на високи вълни и свършват бързо бензина. След трийсет-четирийсет километра трябва да се връщат. Ей тази е за нас.
— Дай ми флакона със запалителна смес! — извика Евън, дочул викове от главната пътека.
Мексиканецът измъкна флакончето от десния си джоб, Кендрик също извади своите две и ги отвори с касапския нож.
— Отвори и твоето, ако можеш!
— Отворил съм го. Ето, сеньор. Отивам на мостика.
— Ще успееш ли?
— Трябва… Ел Дескансо.
— О, Боже! Ключът! За двигателя!
— На частните кейове обикновено оставят ключа на борда, в случай че се наложи яхтата да бъде преместена при буря или силни ветрове…
— Ами ако не са го оставили?
— Рибарите често излизат с пияни капитани. Тогава отварят капака и съединяват жичките. Заемете се с въжетата, сеньор!
— Две ранча — каза Евън, когато Емилио закуцука към въжената стълба на мостика.
Кендрик се извърна, взе колта и зарови пръсти във втвърдената запалителна смес във флакона. Хукна надолу по кея като хвърляше пълни шепи от сместа върху брезента на огромните бързи моторници. При последната лодка бръкна в джоба си и извади няколко кибритени клечки, после, превит от болка, започна трескаво да ги драска една по една в дървените талпи по кея и да ги мята върху купчинките запалителна смес, докато платнищата не пламнаха. Освен това изстреля по няколко куршума в корпусите на всички лодки, мощното оръжие пробиваше големи дупки в леката сплав, благодарение на която моторниците развиваха такава скорост.
Емилио бе успял! Над водата прокънтя ревът на двигателя на рибарската яхта. Някой изкрещя. От къщата на хълма по стръмната пътека тичаха хора, пожарът зад тях се бе превърнал в постоянно зарево.
— Сеньор! Бързо… въжетата!
Такелажът на пилоните! Кендрик се втурна към дебелия стълб вдясно и се зае да отвързва въжето — то се освободи и се плъзна във водата. Американецът се олюля и едва се задържа на крака, но стигна до втория пилон и го задърпа трескаво, докато размота и това въже.
