нещо не ти е ясно, ме прекъсни. Оттук нататък всичко е въпрос на време — случи ли се нещо, променяме плана. Разбра ли?
— Да. Омитаме се.
— Нещо такова. — Евън бръкна в окаляното си сако и извади фенерчето. — Вземи го — продължи той, като кимна към дупката и оградата. — Влизам вътре, дано се справя — генераторите сега не са със същата конструкция, както по мое време, но ако не друго, поне ще го спра. Сигурно ще се Вдигне доста шум и ще избухне пожар…
— Какво?
— Къси светкавици и… нещо като много силни атмосферни смущения по радиото, разбираш ли?
— Горе-долу…
— Не се приближавай до оградата — не я докосвай и при първото изпращяване се обърни и си затвори очите… Ако имаме късмет, всички светлини ще угаснат и тогава освети с фенерчето дупката, ясно ли е?
— Да.
— А щом изляза, премести лъча нататък. — Кендрик посочи последната салфетка, която се подаваше от земята. — Сложи пушката на рамо и ми подай една и на мен — у теб ли е шапката, която взе от първия часовой? Дай ми я.
— Да, ето я.
Емилио извади шапката от джоба си и я подаде на Евън, а той си я сложи.
— Когато мина през оградата, ще ида да запаля салфетките. Веднага след това прекосяваме пътя, разбра ли?
— Да, сеньор. Ще се скрием в тревата от другата страна на пътя.
— Ще се скрием, после ще се промъкнем до билото на хълма и когато всички се разтичат, ще се слеем с тях.
— Как?
— Те са над двайсет души — отвърна Кендрик, сетне бръкна В джобовете си и извади двата флакона със запалителна смес, за да ги премести в панталона, и си свали сакото и вратовръзката. — В тъмното ще помислят, че сме от техните, а ние ще се отправим през билото надолу към кея. С две пушки и колт.
— Ясно.
— Хайде! — каза Евън и се наведе, скован от болка, да вземе триона и едно мачете.
Пропълзя през дупката, изрязана от Емилио, и се изправи на крака, оглеждайки бръмчащата опасна машина. Някои неща не се бяха променили, никога нямаше да се променят. Горе вляво бе основният трансформатор, прикрепен към петдесетметров насмолен стълб, кабелите бяха с гумена изолационна тръба с диаметър най-малко пет сантиметра, за да не проникне дъжд или влага, които да предизвикат късо съединение. На три метра върху земята, по диагонал срещу двете черни тумбести основни динама бяха решетъчните пластини, които се въртяха като луди и променяха електрическото поле, защитени от гъста телена мрежа и охлаждани от въздуха, който проникваше свободно. Кендрик смяташе да ги разгледа по- внимателно, но не сега, по-късно.
Не биваше да бърза! Пое наляво и в светлината на прожекторите разгъна сгъваемия триметров трион. Назъбените краища на инструмента се впиха в горния шунт. Както и с клещите, с които бе прерязал жиците в опашката на хеликоптера, за махна с триона, докато професионалният нюх не му подсказа, че е на милиметри от първия слой навита мед. Евън подпря лекичко триона на оградата и се обърна към първото динамо.
Ако смяташе само да спре тока на острова, той просто щеше да среже изолационния проводник на трансформатора и да предизвика късо съединение като допре металния трион до металната ограда. От искрата електрозахранването щеше да прекъсне. Но залогът бе много по-голям: Евън трябваше да се примири, че те с Емилио могат и да загинат, а една повреда в кабела на трансформатора щеше да бъде отстранена за броени минути. Той бе длъжен да извади от строя целия генератор. Нямаше как да узнае какво става в Сан Диего, бе в състояние само да даде на хората на Пейтън време като повреди съоръжението така, че да се наложи то да бъде заменено. Островът, където бе щабът на тази държава в държавата, трябваше да бъде парализиран и откъснат от света. Трансформаторът всъщност беше резервният, крайният му вариант, Кендрик трябваше да бъде готов да действа. Сега важно бе само времето!
Евън отиде при динамото и надзърна предпазливо в огромната метална каса на маховика. Между горния и долния пласт гъста мрежа, спираща и най-малкия предмет, имаше пролука от около сантиметър. Тъкмо нея Кендрик се бе надявал да открие, за това бе взел и мачетето. Във всички генератори имаше мънички пролуки — отвесни и успоредни. От отвора пред него зависеше животът му, и при най-малката грешка моментално щеше да го удари ток, а дори и той да избегнеше смъртта от милионите волтове напрежение, можеше да ослепее от бялата светлина, ако не се обърнеше навреме и не стиснеше очи. Ала успееше ли, генераторът на острова щеше да излезе от строя и щеше да се наложи да бъде заменен.
Евън издърпа мачетето от колана си, бе плувнал в пот въпреки вятъра от маховика, и замахна с острието към хоризонталния отвор… Разтреперан, го дръпна — трябваше да успокои ръката си! Не биваше да докосва стените на тясното пространство! Опита наново, пъхна мачетето един сантиметър, после втори, трети… сетне замахна с все сила и бързо прибра ръце, преди то да се е допряло до кабела. Отскочи рязко и падна на земята, покрил лицето и очите си с длани. Взривът бе оглушителен и въпреки че бе стиснал очи, Кендрик видя как нощта беше озарена от бяла ослепителна светлина. Маховикът не бе спрял! Продължаваше да размазва примитивния метал на мачетето и да бълва огромни светкавици електрически заряди, които запращаше яростно, с все сила към оградата.
Кендрик скочи на крака и заслонил очи, се върна предпазливо при триона, чието назъбено острие се бе забило в изолационния кабел на трансформатора. Хвана гумираната дръжка и отчаяно застърга с триона по кабела, докато не бе разтърсен дотолкова, че загуби равновесие. Този път бе прерязал кабела — трионът отскочи и падна върху металната ограда. Целият генератор сякаш полудя, вбесен, че някакъв нещастник си мери силите с това техническо изобретение. Всички лампи угаснаха, но вътре в смъртоносното заграждение все още изригваха ослепителни назъбени електрически светкавици. Евън трябваше на всяка цена да се измъкне!
Запълзя по корем, отблъскваше се с ръце и крака бързо като подгонен паяк, добра се до дупката в оградата и се промъкна през нея, насочван от лъча на фенерчето. Когато се изправи, Емилио му подаде пушката.
— Кибрит! — извика Евън, понеже не намери клечките, които мексиканецът му бе дал, докато насочваше фенерчето към последната салфетка.
Американецът се втурна, накуцвайки, към фитила, просна се на земята и започна да драска клечките в някакъв камък. Когато се запалиха, ги хвърли върху последната салфетка — пламъкът я подхвана и започна бавно и неумолимо смъртоносното си пътешествие.
— Хайде! — извика Емилио, после помогна на Евън да се изправи и го поведе не към пътеката за черния път, а към високата трева долу. — От къщата излязоха много хора, тичат насам! Побързайте!
Те побягнаха и буквално се гмурнаха в тревата тъкмо когато към обхванатия от пламъци генератор се приближиха неколцина уплашени мъже, повечето с пушки, които прикриваха очите си и си подвикваха. Кендрик и приятелят му мексиканец се възползваха от хаоса и пропълзяха през тревата покрай ужасените хора. Когато излязоха на пътя, от продълговатото ниско здание, в което се помещаваше персоналът, се изля нов поток не по-малко изумени мъже. Повечето не бяха облечени, някои бяха по гащета и явно се бяха почерпили юнашката.
— Слушай — прошепна Евън в ухото на Емилио. — Ще излезем с пушките на пътя и ще тръгнем нагоре… Викай на испански, сякаш изпълняваме заповеди. Хайде!
— Traenos aqua! — изрева мексиканецът, когато двамата изскочиха от тревата и се присъединиха към смаяната групичка от бараката. — Aqua!… Traenos aqua!
Пробиха си път през възбудената тълпа, но веднага се натъкнаха на уплашените до смърт хора, които идваха от къщата: половината се бяха приближили колебливо по пътеката до димящия, пукащ генератор, захранвал с енергия острова. Бе тъмно като в рог, — мракът ставаше още по-зловещ от истеричните крясъци, долитащи отвсякъде. От къщата горе блеснаха прожектори.
