Мексиканецът кимна два пъти.
— Но ако те пощадя, имаш шанс — продължи Евън, като вдигна пистолета на мафиота.
Мексиканецът притвори очи и кимна веднъж.
— Значи в интерес на теб и на семейството ти е да дойдеш с мен.
— Si. — Мъжът отвори очи. — Да дойда с вас къде?
— Трябва да се измъкна оттук — час по-скоро. Долу на кея, до резервоара с бензин има лодка. Голяма е, ще успеем.
— Имат и други лодки — прекъсна го водачът на палача му. — По-бързи са от патрулните катери, с които преследват наркотрафикантите, а имат и хеликоптер с мощни прожектори.
— Къде?
— Долу при плажа, от другата страна на острова. Има циментова писта… Пилот ли сте, сеньор?
— Де да бях. Как се казваш?
— Емилио.
— Идваш ли с мен?
— Нямам избор. Искам да се махна оттук и да се върна вкъщи, при семейството си, а после да се преселим в някой град в планината. Иначе ще умра и те ще гладуват.
— Предупреждавам те, ако ми дадеш и най-малкия повод да се усъмня в теб, никога няма да видиш Ел Дескансо и семейството си.
— Ясно.
— Стой го мен… Първо ще проверя своя палач.
— Вашия какъв, сеньор?
— Моят приятел, дето идеше да ме очисти. Хайде! Чака ни много работа, а не разполагаме с време.
— Към лодката ли?
— Още не — отвърна Кендрик, като обмисляше някакъв неясен, накъсан план. — Ще унищожим този проклет остров. Не само заради теб и мен, заради всички. Всички… Има ли някаква барака за инструменти, където държат лопати, кирки, градинарски ножици?
— Mantenimiento — отвърна Емилио. — За градинарите, макар че често ни карат да им помагаме.
— Първо ще спрем, а после ще ме заведеш там — продължи Евън и с болка се втурна към мъртвия мафиот. — Хайде!
— Трябва да внимаваме, сеньор!
— Знам, охраната. Колко души са?
— По двама на четирите използваеми плажа и още двама на кея. Десет души във всяка смяна. Всички носят радиоаларми, които задействат сирени.
— По колко часа са смените? — попита Кендрик, наведен над трупа на мъжа от охраната на вицепрезидента.
— Дванайсет часа. Двайсет души от охраната и четирима градинари. Когато не са на работа, стоят в бараката. Продълговата сграда северно от главната къща.
— А къде са сечивата?
— В метален гараж на петдесет метра южно от генератора.
— Добре.
Евън извади портфейла и черната пластмасова служебна карта на мафиота, после провери и изцапаните му с кал джобове, където намери към хиляда долара, явно от заплатата му. Накрая извади и малкия електронен „ключ“, с който се отваряше вратата на вилата затвор в гората.
— Хайде — повтори той, като с мъка стана от меката влажна земя и храсталака.
Заслизаха по пътеката с кехлибарените ниски лампи.
— Чакайте! — прошепна Емилио. — Лампите. Ритайте ги, сеньор. Колкото по-тъмно е, толкова по- добре.
— Съобразителен си — похвали го Кендрик и се запъти с мексиканеца към бялата бариера, където се заеха да чупят лампите и от двете страни.
Излязоха на главната пътека на острова, която вляво водеше при лодките и кея, а вдясно — до голямата къща на хълма, по трето разклонение се стигаше до вилата, от която човек не можеше да избяга. Притичваха от лампа на лампа и ги чупеха, а после, застанаха пред пътеката за вилата.
— Насам! — заповяда Кендрик и се втурна надясно. — Остави лампите. Ще счупим останалите на връщане.
— Към вилата ли?
— Побързай!
Моравата пред малката вила отново бе огряна от изумителната светлина, увеличена от дебелите скосени прозорци. Евън отиде при вратата и натисна едно зелено копче върху електронния ключ. Чу как ключалката хлътва в рамката, натисна бравата и влезе.
— Ела! — извика на Емилио.
Мексиканецът го последва и Кендрик заключи с червеното копче вратата.
Изтича в кухненския бокс и започна да отваря едно по едно шкафчетата и чекмеджетата, като вадеше от тях предмети, които сигурно щяха да му потрябват — фенерче, голям нож за месо и няколко по-малки, сатър, флакони газ, голяма кутия кибрит, покрит с парафин, така че да се пали от всяка твърда повърхност, и пакет салфетки. Струпа всичко на чамовата маса и се извърна към Емилио, който го наблюдаваше. Взе един нож и му го подаде с дръжката напред.
— Дано не се наложи да го използваш, но ако опрем до него, действай точно.
— Има хора, които ще убия едва след като съм поговорил с тях, защото и те като мен отчаяно търсят работа. Но има и други, които са тук от самото начало, с тях няма да имам такъв проблем.
— Я не се занасяй, само това оставаше — да имаш такива проблеми! Дори един да вдигне тревога…
— Моите приятели няма да вдигнат тревога, сеньор, особено след като разберат, че това съм аз, Емилио. Пък и повечето спят в бараката. В нощните патрули дежурят само ветерани, страх ги е от лодките.
— Дано си прав.
— Искам да се прибера вкъщи, наистина.
— Вземи малко салфетки, флакон запалителна смес и кибрит. Побързай!
Кендрик напъха в джобовете си останалите предмети без сатъра. Хвана го за дръжката, отиде при телефона на стената и с острието преряза кабелите.
— Донеси двете лампи — каза той на мексиканеца. — Счупи ги. А аз ще се заема с печката и с лампата в дъното на стаята.
Само след минута двамата отчаяни мъже отново излязоха на пътеката, ярко осветената доскоро морава отпред сега тънеше в зловещ мрак.
— Сечивата на градинарите! Води ме там!
— Трябва да внимаваме, докато заобикаляме голямата къща. Ще загасим лампите само докъдето ви кажа. Хората в къщата могат да видят от втория етаж, че не светят, и да вдигнат тревога. Ако има патрули, първо ще видя кой е на смяна.
— Да вървим. Те там си имат проблеми, но много скоро някой ще се запита къде е моят палач. Побързай! Счупиха ниските лампи чак до площадката пред къщата — беше голяма, помисли си Евън, както навсякъде в тропиците и Карибието. Мексиканецът внезапно го хвана за ръката и го дръпна към храстите край пътеката, после го натисна за рамото надолу — жестът му беше красноречив: „Наведи се и не мърдай!“ По пътеката мина човек от патрула с преметната през рамо пушка.
— Побързайте, сеньор! Вече е чисто, всички са отзад, пият вино и опушват риба!
Сигурно в големия заден двор със скарата на открито, помисли си Евън и последва Емилио в гъстия шубрак. Съжаляваше, че няма мачете, с което да си проправя път през лианите, но беше благодарен, че вятърът и тътенът на разбиващите се вълни не утихват и за миг. Заобиколиха къщата, когато дочуха друг звук — от мощния генератор, който бучеше непрестанно, басово, зловещо. Нали бе инженер, Кендрик се опита да изчисли колко енергия произвежда генераторът и колко гориво изразходва — цифрата бе внушителна. Беше строил генератори от Бахрейн чак до пустинята на запад в Саудитска Арабия, но те бяха
