животно зави приглушено сирена. Вратата се отвори с трясък и в стаята нахлу високият, силно загорял капитан на яхтата, сприхавият мъж от библиотеката на вицепрезидента.
— Какво правиш? — изрева Гринел.
— Разкарай този кретен оттук — извика яхтсменът. — От самото начало си знаех, че с него ни слагат капан, и се оказах прав! От Вашингтон са изпратили агенти, които са плъзнали да го търсят из резиденцията на Болинджър и разпитват всички, сякаш са престъпници, строени за разпознаване в полицията.
— Какво?
— Това иди-дойди, но имаме и по-голям проблем. Регистърът! Обадили са се на Болинджър. Той е у адвоката на оная кучка!
— Млъкни! — нареди Гринел.
— Била казала, че нейният Анди бой й бил обещал десет милиона. Сега адвокатът си ги иска!
— Казах ти да млъкнеш!… Какви са тия федерални агенти, дето са разпитвали всички?
— Вече ти обясних. Не само ги разпитват, но имат и заповед за обиск. Нищо няма да намерят, но това не им пречи да претършуват всичко.
— В къщата на вицепрезидента? Това е нечувано!
— Добре пипат. Казали са на Болинджър, че го защитават от подчинените му. Не на мен тия! — Мъжът се обърна към Евън. — Този негодник е изпратен да ни спипа: този така наречен герой командва парада.
Гринел изгледа Кендрик.
— Героят ще командва парада само докато го има… Adios, конгресмен.
Той натисна някакво копче отстрани на бюрото и вратата на огромната стая с препарираните животни отново се отвори. Мафиотът влезе предпазливо, размахал автоматичния пистолет.
— Изведете го — заповяда адвокатът. — Мексиканците ще ви кажат къде… Ти наистина ме изигра, конгресмен. Ще го запомня. Вече ще си имам едно наум, когато разговарям със сладкодумни ренегати.
Заслизаха надолу към брега, откъдето Все по-силно се чуваха вълните, разбиващи се в скалите. Ниските кехлибарени лампи свършваха при бяла бариера, върху която в меката светлина се видяха две табели. Лявата пак беше на испански, дясната — на английски.
„Внимавай!“
Зад бариерата имаше врязан в морето нос, разбунената вода се пенеше в мъждивата лунна светлина, шумът от разбиващите се вълни вече бе оглушителен. Кендрик вървеше към своята гибел.
41
От скалите на носа в Тихия океан на талази се вдигаше пара. Евън потисна страха, спомнил си какво си е обещал: да не умре просто така, да се бори за живота си, колкото и безсмислено да е това. Значи все пак се надяваше дълбоко в себе си да оцелее, пък и от доста време всъщност се учеше да използва и най- малките възможности. Беше заобиколен от лиани, дебели и здрави от влагата и от ветровете, които непрекъснато огъваха стеблата им. От двете страни на пътеката с ниските жълтеникави лампи бе избуял тучен непроходим шубрак, под който рохкавата влажна пръст никога не изсъхваше. Мексиканецът, довел мафиота до лобното място, участваше в екзекуцията без желание. Вече наближаваха бялата преграда и той говореше все по-тихо.
— Alfrente, alfrente! — извика припряно. — Adelante!
— Прескочи я или я заобиколи, конгресмен — каза човекът от вицепрезидентската охрана хладно като професионалист, който си върши работата и за когото животът и смъртта не значат нищо.
— Не мога — отвърна Кендрик. — Много е висока, за да я прескоча, а отстрани се показва бодлива тел.
— Къде?
— Тук. — Кендрик посочи тъмния храсталак.
— Не я виждам…
„Хайде!“, сякаш изкрещя някой на Евън и той рязко се завъртя, вдигнал и двете си ръце към дългото страшно оръжие, сграбчи го и го издърпа от ръката на мафиота, като му изви китката и го удари с рамо по гърдите, изтегли ръката му напред и отчаяно, с цялата си сила го хвърли в храсталака и калта. Пистолетът гръмна, тътенът се сля с шума на разбиващите се долу вълни. Кендрик мушна пистолета в меката пръст, освободи дясната си ръка, сграбчи шепа кал и я метна върху лицето на мафиота право в очите му.
Мъжът от охраната изкрещя ядосано и се опита да си избърше очите, да издърпа пистолета от земята и да се отскубне от Евън. Както бе седнал върху гърчещия се, мятащ се главорез, Кендрик няколко пъти заби коляно в слабините му, а с дясната ръка продължаваше да гребе от калта и да запушва с нея очите и устата му. Напипа някакъв твърд грапав предмет… камък! Едвам го обхващаше с разтреперани пръсти, но нищо не можеше, нищо нямаше да го спре. Напрегнал мускули, нещо, което не бе правил от месеци, от години, той издърпа от калта тежкия грапав камък, вдигна го и го стовари върху главата на екзекутора си. Убиецът престана да се съпротивлява и тялото му потъна във влажния храсталак и меката пръст.
Евън сграбчи пистолета и извърна очи към мексиканеца. Застанал на няколко метра в тънещия в мъгла и здрач гъсталак, той чакаше развръзката, после отстъпи, препъна се в една от ниските лампи и я счупи с крак. Щом видя кой е победил в двубоя, хукна да бяга.
— Стой! — извика задъхано Кендрик, като скочи и се измъкна от храсталака край пътеката. — Спри, или ще те убия! Това поне го разбираш.
Мексиканецът спря и се обърна бавно в мрака към Евън.
— Нямам нищо общо с тези тук — каза той на изненадващо чист английски.
— Тоест не натискаш спусъка, само им казваш къде да го натиснат те!
— Нямам нищо общо — повтори мъжът. — Рибар съм, но напоследък изкарваме почти нищо. Припечелвам някое и друго песо и се връщам при семейството си в Ел Дескансо.
— Искаш ли пак да го видиш?
— Si, много — отвърна латиноамериканецът с разтреперани устни и ръце. — Щом тук се разиграват такива неща, няма да се върна повече.
— Нима не се е случвало никога досега?
— Не, сеньор.
— Тогава откъде знаеш пътя? — изкрещя Кендрик, за да надвика воя на вятъра и разбиващите се вълни.
Вече дишаше по-спокойно, постепенно започна да осъзнава, че целият е в кал и тялото го боли.
— Докарват ни тук и ни дават карти на острова, които трябва да научим за два дни, иначе ни връщат.
— Защо? За да убивате повечко хора ли?
— Казах ви, не, сеньор. Оттук минава наркотрафикът и е много опасно. Мексиканските и американските патрули могат да бъдат повикани за нула време, но все пак островът трябва да се охранява.
— Да бъдат повикани за нула време ли?
— Собственикът е влиятелен човек.
— Гринел ли се казва?
— Не знам, сеньор. Познавам само острова.
— Английският ти е добър. Защо преди не говореше на английски? — Евън посочи мъртвия мафиот. — С него!
— Пак ще повторя, не искам да се забърквам. Казаха ми къде да ви заведа, а когато наближихме, започнах да разбирам… Не исках да имам нищо общо, сеньор. Но семейството ми е в Ел Дескансо, а хората, които идват тук, са влиятелни.
Евън се загледа умислено в мъжа. Беше лесно, много лесно да го убие и да премахне една опасност, но все пак имаше вероятност, макар и минимална, мексиканецът да не лъже. Кендрик знаеше, че излага на риск живота си, ала сега ставаше дума и за друг живот, което улесняваше нещата.
— Нали си даваш сметка — поде той, като се приближи към мъжа и повиши глас, за да бъде чут, — че ще ти теглят куршума, ако се върнеш в къщата без него и той не се появи, ако намерят трупа му тук или изхвърлен на скалите?
