степен“. Зад металната врата жужаха множество компютри — от време на време някой след светкавична справка с централната информационна банка, издаваше къс, пронизителен сигнал, обявявайки, че е получена нова или неизвестна дотогава информация. Съсредоточени мъже и жени се взираха в разпечатките и се опитваха да преценят прочетеното.
Вътре в огромното помещение имаше друга по-малка метална врата, която не бе свързана с коридора. Зад нея бе кабинетът на висшия чиновник, натоварен с кризата в Маскат. Пред него имаше телефонна система, свързана с всички високопоставени държавници и източници на информация във Вашингтон. В кабинета работеше мъж на средна възраст — заместник-шеф на Консулския отдел — звеното за тайни операции в Държавния департамент, около което не се шумеше много. Казваше се франк Суон и през тази обедна почивка нямаше да види слънце. Почти седмица не беше мигвал, само подрямваше от дъжд на вятър както сега.
Острото иззвъняване на телефона го стресна. Той протегна дясната си ръка. Натисна светещото копче и вдигна слушалката.
— Да, какво има? — Суон разтърси глава и си пое въздух, доволен, че се обажда секретарката му, намираща се пет етажа по-нагоре. Слуша известно време, после заговори уморено: — Кой? Конгресмен ли? Конгресмен! Само конгресмен ми липсваше! Откъде, по дяволите, е научил името ми?… Нищо. Спасявай ме. Кажи му, че съм на съвещание, ако ще с Господ, може и с държавния секретар.
— Вече съм го подготвила. Затова се обаждам в кабинета ти. Казах му, че мога да се свържа с теб единствено по този телефон.
Суон примигна.
— Доста път си била, моя страховита преторианска пазителко! Защо, Айви?
— Заради това, което ми каза, Франк. Пък и трябваше да го напиша, защото не го разбрах.
— Казвай и двете.
— Той спомена, че идва във връзка с въпроса, с който се занимаваш.
— Никой не знае с какво се занимавам. Но карай! Какво друго?
— Записах го буква по буква. Помоли ме да ти предам следното:
Смаян, Суон отново поклати глава, за да се разсъни, макар да бе наясно защо е идвал посетителят на петия етаж. Непознатият конгресмен беше казал на арабски, че може да му помогне.
— Прати го долу с човек от охраната — каза Суон.
След седем минути вратата на кабинета в сутерена бе отворена от сержант от военноморските сили. Посетителят влезе, като кимна на придружителя си, който затвори вратата. Суон смутено се надигна от бюрото. „Конгресменът“ изобщо не приличаше на член на парламента. Беше с ботуши, панталон в защитен цвят и лятно ловджийско яке, цялото на мазни лекета. Дали не беше някаква нескопосана шега?
— Конгресмен?… — каза заместник-шефът на отдела и замълча в очакване да чуе името.
— Евън Кендрик, господин Суон — отговори посетителят, като се приближи до бюрото и стисна протегнатата ръка. — От девети избирателен район в Колорадо.
— Да, разбира се, от девети район в Колорадо. Извинявайте, не знаех…
— Няма защо да се извинявате. Аз трябва да се извиня за вида си. Няма как да знаете кой съм.
— Нека и аз да добавя нещо — натърти Суон. — И вие няма откъде да знаете кой съм, господин конгресмен.
— Да бе, но не беше особено трудно да разбера. Дори новоизбраните конгресмени имат достъп дотук, в моя случай ми помогна секретарката, която получих в наследство. Знаех къде да търся, просто трябваше да си понапъна мозъка — някой от Консулския отдел на Държавния департамент.
— Около този отдел не се шуми, господине — отново го прекъсна Суон, като натъртваше думите.
— Е, аз знаех за него. И все пак търсех не просто специалист по Близкия изток, а човек, който е наясно с положението в Югозападна Азия и който знае арабски и десетина диалекта. Ето кого издирвах и се натъкнах на вас, господин Суон.
— Доста труд сте хвърлили.
— Вие също — каза конгресменът и кимна към залата с редиците компютри. — Явно сте разбрали думите ми, иначе нямаше да съм тук.
— Да — съгласи се заместник-завеждащият. — Казали сте, че можете да ми помогнете. Така ли е?
— Не знам. Знам само, че съм длъжен да ви го предложа.
— Да предложите ли? Защо?
— Може ли да седна?
— Заповядайте. Не съм неучтив, просто съм уморен.
Кендрик седна, Суон също се намести на стола, като гледаше някак особено новоизлюпения политик.
— Говорете, господин конгресмен. Всяка минута ми е ценна. Занимаваме се с този „проблем“, както сте се изразили пред секретарката ми, вече няколко безкрайни изтощителни седмици. Не знам какво имате да ми казвате и дали то е от значение, но ако е, се питам защо идвате чак сега?
— Не бях чул за събитията в Оман. Какво се е случило и се случва там.
— Не мога да повярвам! Да не би конгресменът от девети избирателен район в Колорадо да е станал отшелник?
— Не съвсем.
— Или преливате от амбиции, говорите малко арабски — продължи Суон бързо, тихо и с враждебно неприятен тон. — Научавате от коридорните клюки, че тук съществува такъв отдел, и решавате да се внедрите, за да спечелите някоя и друга политическа точка. Не сте първият.
Кендрик седеше на стола неподвижно, с безизразно лице, но в очите му внезапно проблесна гняв.
— Обиждате ме — каза той.
— Не бъдете чак толкова обидчив! Особено при тези обстоятелства! Единайсет наши сънародници бяха убити, господине, сред които три жени. Още двеста трийсет и шестимата ги очаква същата участ. Питам ви наистина ли можете да помогнете, а вие ми разправяте, че не знаете, но трябвало да предложите! За мен това е като съскането на змия, затова внимавам къде стъпвам. Довтасвате тук и ми държите език, който вероятно сте научили, докато сте печелили луди пари в някоя петролна компания, и си въобразявате, че сте голяма работа. Може и да сте някакъв „консултант“ — звучи добре. Някакъв новоизпечен политик изведнъж става консултант в Държавния департамент по време на национална криза! Каквото и да стане, Все печелите. Някои хора в девети избирателен район в Колорадо ще ви свалят шапка, нали?
— Вероятно. Стига да узнаят.
— Какво?
Заместник-шефът на отдела отново се вгледа в конгресмена донякъде ядосано, но и заинтригувано. Не го ли познаваше отнякъде?
— Вие сте много напрегнат, няма да ви притеснявам. Но ако това, което си мислите, представлява някаква пречка, нека я преодолеем. Ако решите, че мога да ви помогна, ще приема да ви съдействам само при условие, че писмено ми гарантиране анонимността. Никой не бива да научава, че съм бил тук. Никога не съм говорил с вас или който и да е друг.
Смутен, Суон се облегна на стола и допря длан до брадичката си.
— Аз ви познавам — каза тихо той.
— Никога не сме се срещали.
— Кажете каквото имате да казвате, господин конгресмен. Започнете отнякъде.
— Ще се върна осем часа назад — поде Кендрик. — Плавах почти месец по река Колорадо към Аризона — това бе отшелничеството ми, както се изразихте. Минах през водопада Лава и стигнах до един базов лагер. Там естествено имаше хора и за пръв път от около четири седмици чух радио.
— Четири седмици ли? — повтори Суон. — И през цялото това време сте били сам? Често ли го правите?
— Няколко пъти в годината — отговори Кендрик — Превърнало се е в нещо като обред за мен — добави той тихо. — Пътешествам сам, но това не е важно.
— Ама че политик! — каза Суон, като взе разсеяно един молив. — Може да бягате от света, но нали все
