го проумея.
— Много мило от твоя страна, млади младеж. От вестниците разбрах, че чакаш дете. Кажи му го и на него. Наречи го поправка „Уайнграс“ към Десетте Божи заповеди.
— Ей, Мани…
— Какво?
— Моля те, не се появявай в Бахрейн с крещящо жълтите си или кървавочервени папионки. Бият на очи. Мисля, че ме разбираш.
— Да не си ми шивач?… Ще се чуем пак, малкият. Пожелай ни на слука.
— Пожелавам ви го, приятелю. Жалко, че няма да съм с вас!
— Жалко, я. Нямаше да съм тук, ако не го знаех, ако нашият приятел не го знаеше.
Уайнграс затвори телефона и се обърна към шестимата мъже отзад. Бяха насядали по столове и маси, някои държаха пистолети, други проверяваха батериите на миниатюрните радиопредаватели. Всички обаче гледаха и слушаха внимателно стареца.
— Ще се разделим на две групи — каза той. — Бен Ами и Сивия ще дойдат с мен в „Тилос“. Синия, ти заведи останалите в хотел „Арадус“…
Мани замълча, задави се от силната кашлица — лицето му почервеня, а слабото му тяло се разтресе. Бен Ами и членовете на Масадската бригада се спогледаха. Никой не помръдна от мястото си — инстинктивно усещаха, че Уайнграс ще им се скара, ако се опитат да му помогнат. Но за всички беше ясно едно: пред тях стоеше един умиращ човек.
— Вода? — попита Бен Ами.
— Не — отговори рязко Мани, щом пристъпът го поотпусна. — Проклета настинка, проклет френски климат!… Добре, докъде бяхме стигнали?
— Значи аз ще заведа останалите в хотел „Арадус“ — отвърна Яков с кодовото название Синия.
— И се облечете свястно, да не вземат да Ви изхвърлят от фоайето. Тук на летището има магазини, достатъчно е да си купите чисти сака.
— Но това са нашите работни дрехи — възпротиви се Черния.
— Опаковайте ги — каза Уайнграс.
— Какво ще правим в „Арадус“?
Синия слезе от масата, на която беше седнал. Мани погледна записките си, после младия водач.
— В стая 201 е отседнал мъж на име Азра.
— Това на арабски значи син — прекъсна го Червения и хвърли поглед към Яков.
— Той е в щаба на терористите в Маскат — прекъсна го Оранжевия. — Говори се, че оглавявал групата, нападнала кибуца Тевери при Галилея, когато бяха убити трийсет и двама души, включително девет деца.
— Сложил бомби в три селища на Западния бряг — добави Сивия — и взривил една аптека, след като на стената изписал „Азра“. След взрива стената била сглобена като мозайка и се появило името Азра. Виждал съм го по телевизията.
— Свиня — тихо каза Яков и оправи ремъците на кобура под сакото си. — Какво ще правим, когато отидем в „Арадус“? Ще го почерпим чай и тортичка или ще му връчим медал за човеколюбив?
— Ще внимавате да не ви види! — дрезгаво отговори Уайнграс. — Но не го изпускайте от очи. Двама от вас да наемат съседните стаи и да наблюдават вратата. Няма да ходите и до тоалетната, няма да пиете вода — ще държите под око вратата. Другите двама да стоят на улицата. Единият на предния вход, другият — на служебния. Поддържайте радиовръзка. Измислете си някакви прости кодове, едносрични — на арабски. Мръдне ли той — вие след него. Но в никакъв случай не се издавайте. Запомнете, той е професионалист като вас. Знае как да си пази кожата.
— Може би тихомълком ще го изпроводим на купон? — саркастично попита Синия. — И това ако е план!
— План ще ни даде Кендрик — каза Мани, този път без да се обиди. — Ако го има — добави тихо и загрижено.
— Какво! — Бен Ами се изправи от стола, но не от гняв, а от учудване.
— Ако всичко е наред, в десет часа той ще се срещне с арабина. Чрез терориста от Маскат се надява да се свърже с някой от агентите на Махди, който от своя страна да го отведе при самия Махди или при някой негов човек.
— На какво се надява? — усъмни се Бен Ами от Мосад.
— Всъщност планът не е лош. Хората на Махди смятат, че са възникнали извънредни обстоятелства, но още не знаят точно какви.
— Какъв аматьор! — избоботи Червения от Масадската бригада. — Те имат дубльори, които от своя страна работят с подставени лица. Какво, по дяволите, търсим тук?
— Тук сте, за да надхитрите дубльорите и подставените лица! — извика в отговор Уайнграс. — Ако аз трябва да ви уча, по-добре се върнете в Тел Авив и почнете подготовката отначало! Ще следите, ще дебнете, ще убивате лошите. Ще разчиствате пътя на този аматьор, който залага живота си. В дъното на всичко е Махди, ако не сте го разбрали досега, няма как да ви помогна! Само една дума да изрече, за предпочитане с пистолет, опрян в главата му, и всичко в Оман спира.
— Така си е — призна Бен Ами.
— Няма никаква логика! — извика Яков. — Дори и този Кендрик да се добере до вашия Махди, какво ще направи, какво ще му каже? — Синия заговори присмехулно с американски акцент: — Виж какво, мой човек. Имам страхотно предложение. Прибери си главорезите и ще ти подаря новите си кожени ботуши. Да си умреш от смях! Ще му теглят куршума още щом отвори дума за извънредните обстоятелства.
— Така си е — повтори Бен Ами.
— Брей че адвокати! — изкрещя Мани. — Да не мислите, че синът ми е глупак? Тъпак не може да изгради строителна империя. Добере ли се до нещо конкретно — име, място, фирма, — ще звънне в Маскат и нашият общ приятел — султанът, ще се обади на американците, англичаните, французите, на всички, на които има доверие, и те ще сторят нужното и Оман. Техните хора тук, в Бахрейн, ще довършат нещата.
— Точно така — потрети Бен Ами и кимна.
— Да де — съгласи се и Черния.
— А вие какво ще правите през това време? — попита поуспокоеният, но все още предизвикателно настроен Яков.
— Ще пипна една тлъста лисица, изяла твърде много кокошки — каза Уайнграс.
Кендрик отвори рязко очи. Тишината в спалнята бе нарушена от някакъв шум, от драскане, което не идваше от улицата под френските прозорци. Беше нещо по-близко, по-лично, почти интимно. Но не бе Калейла. Нея я нямаше. Евън примигна пред вида на вдлъбнатата възглавница до него и въпреки че съзнанието му лека-полека възстанови всичко, го обзе внезапна тъга. През малкото часове, които бяха заедно, той беше започнал да чувства нещо към нея, между тях се беше появила някаква топлина — ако я нямаше, едва ли щяха да се любят толкова диво.
Колко ли беше часът? Евън обърна китката си — часовника му го нямаше. Да му се не види, още беше у оная кучка! Евън се претърколи в леглото и пусна крака на пода, без да обръща внимание на чаршафа, с който се бе увил. Напипа с нозе нещо твърдо, погледна надолу към белия килим, който приличаше на козината на бяла мечка, и отново примигна. Всичко, което бе държал в джобовете си, беше там. Всичко без пакета цигари, който сега му трябваше най-много. Погледът му бе привлечен от лист с позлатени кантове върху нощното шкафче. Евън го взе.
„Бяхме мили един с друг в момент, когато и двамата имахме нужда от нежност. Не съжалявам за нищо освен за едно. Никога вече няма да се видим. Сбогом.“
Никакво име, никакъв адрес, само едно „Чао, приятелю“. Толкова по въпроса за двата разминали се кораба в Персийския залив, по-точно за двете напрегнати, съсипани души в късния бахрейнски следобед. Но вече не беше следобед, осъзна Евън внезапно. Едва успя да разчете бележката от Калейла — през прозореца проникваха последните златисти слънчеви лъчи. Той посегна към часовника си: беше осем без пет. Бе спал почти четири часа. Бе гладен като вълк, а годините, прекарани в пустинята, планините и реките, го бяха научили да не предприема нищо сериозно на гладен стомах. „Охраната“ — му беше
