— Сега не ставам за нищо. Може би по-късно.
— А Оранжевия?
— Мъртъв е.
— Какво?
— Нямам време. Мъртъв е и онзи негодник. Обектът тръгна. Облечен е в червено-синя униформа. Много му дойде. Обаждайте ми се в стаята. Ще остана тук.
Евън пресече като в унес Уади ел Ад и отиде право при храстите, където беше хвърлил найлоновия плик. Всъщност му беше все тая дали ще го намери — само дето вече щеше да се чувства по-удобно, да се придвижва по-бързо и да не бие на очи с дрехите от Маскат. Щом беше стигнал дотук, нямаше връщане назад! Един-единствен човек — повтаряше си той. Как му се искаше да го открие! Махди! Бе длъжен да го намери!
Пликът бе, където го беше оставил, а в шубрака той щеше да се преоблече, без да го види никой. Наведе се в най-гъстата сянка и бавно си смени дрехите. Излезе на тротоара и тръгна на запад към Шейм Иса и джамията Джума.
— Итклем — каза Яков в радиопредавателя.
Лежеше на кревата в разтребената стая, раните му бяха пристегнати с хавлиени кърпи, а по чаршафа бяха наслагани пешкири, напоени с топла и хладка вода.
— Тук е С. — каза Сивия. — Как си?
— Загубих доста кръв. Но ще се оправя.
— Съгласен ли си да поема командването?
— Така е по правилник.
— Исках да го чуя от теб.
— Чу го.
— Трябва да чуя и още нещо. След като онази гадина е мъртва, дали да не прекратим операцията и да не се върнем в Маскат? Ще настоявам, ако си съгласен.
С поглед, прикован в тавана, Яков се двоумеше и не можеше да реши, обидите на американеца все още кънтяха в ушите му.
— Не — каза той задъхано. — Той стигна твърде далеч, рискува твърде много. Останете с него.
— Ще ми се да оставя У., може би при теб…
— Никога няма да го позволи. Нали там е неговият „син“?
— Прав си. Пък и е невъзможно.
— Я ми кажи…
— Чакай — прекъсна го Сивия. — Обектът се преоблече и току-що мина покрай нас. У. го видя. Върви като мъртвец.
— Вероятно е той.
— Излизай!
Кендрик размисли и реши да стигне по друг път до Джума. Инстинктът му подсказваше, че трябва да се крие в навалицата, докато отиде в джамията. След като свиеше на север по широкия Баб ал Бахрейн, щеше да се насочи право към огромния площад Баб Ал на Ал Халифа. Връхлитаха го мисли, но те бяха разпокъсани, несвързани и неясни. Съзнаваше, че се движи в лабиринт, ала също и че в целия този хаос има един или няколко души, които следят, чакат да се появи мъртвият Азра. Това беше единственото му преимущество, но то беше значително. Евън бе наясно кого и какво търсят те, а те не го познаваха. Щеше да обикаля уречените места за среща, докато не съзре някой, подходящия тип човек, който знаеше, че може да загуби живота си, ако не успее да заведе новия крал на терористите при Махди. Този човек щеше да се издаде, сигурно щеше да спира хората, да се вглежда в лицата им и безпокойството му щеше да нараства с всяка минута. Евън щеше да го открие и да го откъсне от тълпата… да го отведе и да го накара да проговори… Дали пък не се заблуждаваше, заслепен от своята натрапчива идея? Вече нямаше значение, нищо нямаше значение освен стъпките му по твърдия паваж, докато той си проправяше път през нощната тълпа в Бахрейн.
Тълпата. Евън предусети нещо. Около него се трупаха хора. Някой го докосна по рамото! Той се завъртя и се пресегна, за да се освободи от ръката. И внезапно усети как някъде в долния край на гръбначния стълб го пробожда остра игла. И после настана мрак. Бе тъмно като в рог.
Яков се събуди от телефона, който иззвъня рязко, и грабна слушалката:
— Ало?
— Хванаха американеца! — каза Сивия. — Но което е по-важно — те съществуват!
— Къде? Как?
— Няма значение, и бездруго не познавам улиците. По-важното, че знаем къде го заведоха!
— Какво знаете? Откъде? И не ми казвай, че и това е без значение!
— Уайнграс свърши работа. По дяволите, всичко дължим на него. Вече не издържаше пеша и даде на един пиян арабин десет хиляди долара за разбрицаното му такси! Този ал хармее няма да изтрезнее половин година! Наблъскахме се в колата, проследихме обекта и всичко стана пред очите ни. По дяволите, Уайнграс свърши страхотна работа.
— Стига си се прехласвал — нареди Яков с непокорна усмивка, която бързо изчезна. — Къде държат обекта… по дяволите… Кендрик?
— В сграда, наречена Сахалхуди, на улица Туджар…
— Чия е?
— Дай ни бреме, Синия. Дай бреме на Уайнграс. Той събира всичките си вересии в Бахрейн и ми е крайно неприятно като си помисля какво ще каже комисията по морала в Ерусалим, ако разбере, че ние действаме с него.
— Отговори!
— Очевидно в сградата се помещават шест фирми. Трябва да ги изключим една по една…
— Някой да дойде да ме вземе — заповяда Яков.
— Значи открихте Махди, господин конгресмен — рече тъмнокожият арабин в чиста бяла дреха и бяло копринено покривало на главата, върху което имаше грозд сапфири.
Бяха в голяма стая с куполовиден таван, покрит с мозаечни плочки; прозорците бяха високи и тесни, мебелировката оскъдна, изцяло от тъмно полирано дърво. Огромното абаносово писалище приличаше по- скоро на олтар или на трон. Помещението имаше вид на джамия или на покоите на високопоставен свещеник от странен, но могъщ орден някъде накрай света.
— Сега доволен ли сте? — продължи Махди иззад писалището. — Или може би сте разочарован след откритието, че и аз съм човек като вас… не, не като вас или като другите, но все пак съм човек.
— Ти си убиец, негоднико! — Евън се надигна от масивния стол с права облегалка, ала двамата бодигардове го хвърлиха обратно. — Уби седемдесет и осем невинни души — мъже, жени и деца, които пищяха сред развалините на срутилата се сграда.
— Това беше началото на война, Кендрик. А във всяка война загиват и невинни хора. Признавам, спечелих тази толкова важна битка… ти изчезна за четири години и през това време постигнах изключителен успех, успех, който може би нямаше да имам, ако беше тук! Ти или онзи отвратителен устат евреин, Уайнграс.
— Мани ли?… Той непрекъснато говореше за теб, предупреждаваше ни!
— На такива им запушвам устата, без много-много да му мисля! Например с куршум в главата… Щом чух за тебе, знаех си, че ще се върнеш заради онази първа битка преди четири години. Дето е думата, допреди девет часа се забавляваше да ме преследваш, Амал Баруди.
— Оо?
— Мнозина сред руснаците нямат нищо против някой и друг долар. Баруди, европеецът, бе убит преди няколко дни в Източен Берлин… Изплува името на Кендрик. Един мъртъв арабин със сини очи и подчертано
