западни черти изведнъж довтаса в Маскат — направо звучеше като от сферата на фантастиката. Невероятно, но излезе истина. Сигурно ти е помогнал някой, не си толкова обигран в тези неща.
Евън беше вперил поглед в хубавото лице с високи скули и искрящи очи, нагло вперени в него.
— Очите ти — каза Кендрик, като клатеше глава, за да се свести след лекарството, инжектирано му на улицата. — Тази плоска маска, на която викаме лице. Виждал съм те и по-рано.
— Разбира се, че си ме виждал, Евън. Помисли малко. — Махди бавно свали готрата си — под нея се показа главата му с гъста къдрава черна коса, която тук-таме бе започнала да побелява. Високото гладко чело изпъкваше още повече от тъмните извити вежди — бе лице на човек, който лесно се пали и фанатизира. — Не ме ли помниш от една иракска палатка? Или може би от ракетна установка в Средния запад?
— Божичко! — прошепна Кендрик, когато образите дойдоха на фокус. — Цъфна при нас в Басра преди седем-осем години и заяви, че ще ни направиш богати, ако не приемем една поръчка. Каза, че има планове за разгромяването на Иран, за разгромяването на шейха и че не искаш в страната да има съвременни летища.
— Така и стана. Едно истинско ислямско общество.
— Глупости! Сто на сто вече си оценил нефтените им находища. Ти си толкова мохамеданин, колкото прадядо ми от Шотландия. От Чикаго си, но преди двайсет години беше изхвърлен от там, защото дори гадните ти поддръжници — на които пиеше кръвчицата — не можеха да понасят крясъците ти, фашистко лайно такова! Задигна милионите им и дойде тук да сееш заразата си и да трупаш още милиони. Божичко, Уайнграс знаеше кой си и ти каза да се разкараш! Нарече те подлизурко — нищожен подлизурко — и ако не беше офейкал от палатката в Басра, той щеше да изгуби търпение и да ти плисне в лицето белина само и само за да разправя, че е обезобразил един бял нацист!
— Уайнграс е — или беше — евреин — рече Махди спокойно. — Злословеше по мой адрес, защото очакваше да се прочуе, а вместо на него късметът се усмихна на мен. Евреите мразят всеки преуспял човек, ако не е от техните. Затова не мирясват…
— Кого, по дяволите, баламосваш? Той те наричаше долен Черньо и това нямаше нищо общо с белите, с негрите или с когото и да било! Ти сееш омраза. Името и цветът на кожата ти са без значение… След онази толкова важна битка в Риад… още колко хора уби, колко изтреби?
— Само колкото изискваше свещената ни война, за да се поддържат чистотата на расата, културата и вярата в тази част на света. — Устните на Махди от Чикаго се разтегнаха бавно в студена усмивка.
— Проклет гаден лицемер! — извика Кендрик.
Вече не се владееше, отново скочи от стола и замахна рязко през бюрото към дрехите на убиеца манипулатор. Някой го хвана, преди да е докоснал Махди, и го запрати на пода, друг го зарита в стомаха и по гърба. Евън се закашля и се опита да стане; както беше на колене, пазачът от лявата му страна го сграбчи за косата и отметна главата му назад, а мъжът в дясно от него опря нож отстрани на шията му.
— Движенията ти са жалки, както и приказките ти — каза Махди и се изправи зад писалището. — Доста сме напреднали с изграждането на нашата империя и парализираният Запад не може да ни попречи с нищо. Противопоставяме хората едни на други със сила, върху която те нямат власт; разделяме ги и ги завладяваме, без ние самите да изстреляме и куршум. И ти, Евън Кендрик, имаш изключително големи заслуги за делото ни. Имаме твои снимки, направени на аерогарата, когато пристигна от Оман; както и на оръжието, на фалшивите ти документи и на портфейла с парите ти — онова, което се вижда на последната, май са стотици хиляди долари. Имаме документи, доказващи, че ти — американският конгресмен, си проникнал под името Амал Баруди в посолството в Маскат, където си убил един разговорлив симпатяга на име Насир и след това един млад борец за свобода, наречен Азра — и всичкото това по време на свещеното примирие, за което всички се бяхме споразумели. На кого си агент, на безмилостното правителство на САЩ ли? То оставаше да не си. В така наречените демокрации ще се надигне вълна на отвращение — смотаната войнствена свръхсила не зачита живота на поданиците си.
— Ти…
Евън се надигна, сграбчи китката, която държеше ножа, и отскубна глава от ръката, стиснала го за косата. Удариха го по тила и отново го свалиха с юмручни удари на пода.
— Убийствата са отложени — продължи Махди. — Ще бъдат подновени утре сутринта — нямаме друг избор след коварните ти действия, които ще станат известни на обществеността. Ще последва хаос, ще бъде пролята кръв, и то заради тия лекета, американците, докато не се намери решение, каквото искаме ние, аз. Но това изобщо не те засяга, господин конгресмен. Ти ще си изчезнал от лицето на земята, и то благодарение на ужасно засраменото ти правителство, което не прощава провалите, докато в същото време прави трескави опровержения. Няма да има труп, никой няма да знае къде си. Утре на разсъмване ще бъдеш закаран със самолет в открито море, към голото ти тяло ще бъде вързано одрано прасе и ще бъдеш хвърлен в бъкащите от акули плитчини на Катар.
15
— Тук няма нищо! — извика Уайнграс, като четеше внимателно документите на масата в трапезарията на един бахрейнски чиновник, когото познаваше отпреди години, когато фирмата на Кендрик построи клуб извън града. — След всичко, което направих за тебе, Хасан, след всичките дребни и не толкова дребни суми, които насочих към теб, така ли ми се отблагодаряваш?
— Ще има още, Еманюел — отвърна нервно арабинът — беше притеснен, защото думите на Уайнграс бяха чути от Бен Ами и четиримата командоси, които седяха на шест метра, в дневната, обзаведена в западняшки стил.
— Беше повикан лекар, който да зашие раната на Яков и да го превърже. Той отказваше да легне и продължаваше да седи в едно кресло. Мъжът на име Хасан го погледна и побърза да смени темата:
— Момчето не е добре, Мани.
— Ами посборичкал се е. Някой се опитал да му свие ролковите кънки. Хайде, говори! Става въпрос за фирми и за предмета им на дейност. Трябват ми имена, хора!
— Имай търпение. Не е лесно да накараш министъра на промишленото регулиране да излезе в два часа след полунощ и да отиде в кабинета си, за да извърши нещо незаконно.
— Промишленост и регулиране в Бахрейн са думи, които взаимно се изключват.
— Това са секретни документи!
— Бахрейнски измишльотина.
— Не е вярно, Мани!
— О, я млъкни и ми донеси едно уиски.
— Ти си непоправим, стари приятелю.
— Разкажи ми за това — каза Сивия от дневната.
Беше се върнал от телефона, който използваше през четвърт час, без да е искал разрешение.
— Мога ли да ви почерпя с нещо, господа? — попита Хасан, докато минаваше през арката на всекидневната.
— Кафето с кардамон е повече от достатъчно — отговори по-възрастният Бен Ами. — Освен това е и чудесно.
— Има и алкохол, ако искате… както току-що разбрахте от господин Уайнграс. Ние със семейството ми сме набожни, но не налагаме вярванията си на другите.
— Бихте ли го написали черно на бяло, сър? — рече Черния през смях. — Ще го занеса на жена си и ще й кажа, че сте молла. Трябва да отида чак в другия край на града, за да ям бекон с яйца…
— Благодаря, но няма да пием, господин Хасан — добави Сивия и шляпна Черния по коляното. — Ако ни провърви, довечера ще ни се отвори работа.
— При по-голям късмет няма да ми отрежат ръцете — каза арабинът тихо, както отиваше към кухнята.
Той спря, защото чу външния звънец. Беше пристигнал високопоставеният куриер.
След четирийсет и осем минути Уайнграс разглеждаше разпилените по масата в трапезарията компютърни разпечатки, по-точно две от тях, като се взираше ту в едната, ту в другата.
— Разкажи ми за дружество „Зарийба“.
