затварям очите за дребните подкупи, макар получателите им да знаят, че съм наясно. Ти, богат негоднико, не можеш да разбереш. Повечето политици тук не са милионери. Живеят с годишни заплати, които ти би пропилял само за месец. Подават оставка, защото не могат да издържат две-три деца в колежа, камо ли да си позволят свестен отпуск. Така че си невероятно прав, аз наистина си затварям очите.
— Добре! — извика Кендрик. — Това го разбрах, но не ми е ясно защо искате да ме назначите в комисията по разузнаването! Нямам никаква подготовка за тази длъжност. Мога да ви посоча трийсет- четирийсет колеги, които знаят много повече от мен — нищо чудно, нали съм си пълен невежа. Те се интересуват от това и им харесва да се бъркат в тези тъпотии — повтарям, за мен това са тъпотии. Повикайте някой от тях, сигурно веднага ще им потекат лигите.
— На нас не ни е нужен такъв апетит, момчето ми — каза председателят с ясно изразен новоанглийски акцент, който десетилетията сложни политически преговори в столицата не бяха успели да заличат. — Умерен скептицизъм, какъвто показа по телевизията срещу онзи лицемерен полковник — ето какво ни трябва. Твоето участие ще се отрази благоприятно на комисията.
— Грешите, господин председател. Нямам с какво да подобря работата й, нито пък се интересувам от нея. Бариш говореше общи приказки, увърташе и нагло отказваше да даде ясен и точен отговор. Срещу него беше по-различно. Повтарям, тази комисия изобщо не ме интересува.
— Виж какво, млади приятелю, интересът се мени в зависимост от ситуацията, както лихвите в банката. Случи ли се нещо, процентите неизменно се вдигат или падат. Някои хора тук са по-запознати с определени неспокойни райони на планетата — в това отношение напълно отговаряш на условията. Както е казано в тази чудесна книга, скритите таланти не са от полза на никого, но ако се открият навреме, могат да разцъфтят. Както е при теб.
— Ако имате предвид пребиваването ми в Арабските емирства, не забравяйте, че съм бил най- обикновен строителен инженер, загрижен единствено за работата и печалбите си.
— Така ли?
— Средният турист знаеше повече за политиката и културата на тези страни от мен. Ние, строителите, предпочитахме собствената си компания, движехме се в свой кръг и рядко излизахме от него.
— Трудно ми е да го повярвам — направо невъзможно. Едва не паднах от стола, когато прочетох досието ти в Конгреса. Та ти си строил за арабите летища и обществени сгради, което без съмнение означава, че ти се е налагало да водиш доста разговори с техните управници. Повтарям, летища — това е военно разузнаване, момчето ми! Пък и говориш няколко арабски езика, не един, а няколко!
— Езикът е един, останалото са диалекти…
— Казвам ти, ти си истинско съкровище и твой дълг е да служиш на нацията, като споделиш това, което знаеш, с други специалисти.
— Но аз не съм специалист!
— Пък и — прекъсна го председателят, като се отпусна замислен на стола, — с тази твоя биография отказът ти да участваш в комисията може да означава, че имаш нещо за криене, нещо, от което вероятно ние трябва да се позаинтересуваме. Имаш ли какво да криеш, Кендрик?
Председателят внезапно впи поглед в Евън.
Дали имал нещо за криене? И още как! Защо го изгледа така председателят? Никой не знаеше за Оман, за Маскат и Бахрейн. И никой нямаше да узнае! Така се бяха разбрали.
— Няма нищо за криене, но трябва да ви предупредя — отговори твърдо Кендрик. — Ще направите лоша услуга на подкомисията, защото преценявате погрешно качествата ми. Не се подвеждайте! Потърсете някой друг.
— В тази прекрасна книга, най-святата от всички, се съдържат много отговори, нали? — попита безцелно председателят с разсеян поглед. — Мнозина са избрани, но малцина са призвани, така ли беше?
— О, за Бога…
— Може би това важи и за нашия случай, момко — поклати глава старият ирландец. — Само времето ще покаже, нали? Междувременно ръководството на нашата парламентарна група се е спряло на теб. Значи си назначен — освен ако нямаш нещо за криене, от което трябва да се позаинтересуваме… А сега се омитай оттук, че имам работа.
— Да се омитам ли?
— Махай ми се от главата, Кендрик.
20
Двете камари на Конгреса, Сенатът и Камарата на представителите, имат няколко комисии с паралелни дейности и еднакви или почти еднакви имена. Така например и Сенатът, и Долната камара имат финансова комисия, комисия по външната политика или външните работи, специална или постоянна специална комисия по разузнаването, която има и влиятелна подкомисия за надзор и анализ на дейността на разузнавателните служби. Това дублиране е още един пример за ефективността на принципа за взаимозависимост и взаимоограничаване на властите в САЩ. Законодателната власт, която отразява възгледите на много повече избиратели, отколкото здраво окопалата се изпълнителна власт или пожизнената съдебна власт, трябва да обсъди и да стигне до консенсус по всеки от многобройните сложни проблеми, внесени за разглеждане в двете камари. Това става отчайващо бавно, ала общо взето, безпристрастно. Ако в едно плуралистично общество изкуството да управляваш е в компромиса, никой не го владее по-добре, но и не го е усложнил така, както законодателната власт на Съединените щати с нейните безчетни, често пъти непоносими и дори абсурдни комисии. Това твърдение е точно — плуралистичното общество наистина е многообразно, обикновено то проявява нетърпимост към тираните и почти винаги изглежда абсурдно в очите на тези, които налагат волята си на народа. Моралът на един човек не би трябвало да се узаконява чрез някаква идеология, както биха се изразили мнозина представители на изпълнителната и съдебната власт. Твърде често обаче се отказват от ентусиазма си и волю-неволю отстъпват пред ревовете на плебеите от комисиите на Капитолия, причиняващи само неприятности. Въпреки редките и непростими отклонения vox populi5 обикновено се чува и от това страната само печели.
На Капитолия обаче има и комисии, в които по силата на логиката и необходимостта се говори с по- приглушен тон. Те са малки, достъпът до тях е ограничен, разследват дейността на различните разузнавателни служби. И може би поради приглушения тон на гласовете в тях и строгите правила за сигурност, по които се подбират членовете им, над избраниците в тези специални комисии сякаш витае някакъв ореол. Те знаят неизвестни за широката публика неща, по-различни са и вероятно по-достойни. Между Конгреса и масмедиите съществува мълчаливо споразумение последните да бъдат по-сдържани, когато отразяват дейността на тези комисии — назначаването на нов сенатор или конгресмен в тях не бива да се превръща в новина на деня. Но не съществува и никаква секретност — всяко ново назначение се съобщава и обосновава простичко, без излишни думи. При назначаването на конгресмена от девети избирателен район в Колорадо, някой си Евън Кендрик, беше изтъкнат неговият голям опит като строителен инженер в Близкия изток и по-точно в Персийския залив. Тъй като малцина знаеха нещо за района, всички отсъдиха че преди години конгресменът е работил някъде из Средиземноморието и в назначението му няма нищо необичайно, и не му обърнаха особено внимание.
Журналистите, коментаторите и политиците обаче много добре усещат нюансите на нарастващото признание, защото в столицата признанието е неразривно свързано с властта. Има комисии и комисии. Не е все едно да си в комисията по проблемите на индианците и в бюджетната комисия — в първия случай гледаш да се занимаваш колкото се може по-малко с проблемите на един забравен и всъщност онеправдан народ, а във втория изследваш начините, по които държавата си набавя средства. Нито пък комисията по околната среда може да се мери с тази по проблемите на армията — бюджетът на първата непрекъснато намалява, докато разходите за въоръжаване достигат астрономически суми. Който разпределя парите, държи и властта. Но въпреки това малцина членове на комисии могат да се похвалят с ореола на загадъчност, обвил колегите им, свързани с тайния свят на разузнавателните служби. Когато в тези специални комисии внезапно се появява някой новоназначен, всички започват да се оглеждат, в кулоарите се разнася шепот, а масмедиите заемат стартова позиция пред компютрите, микрофоните и камерите. Обикновено цялата тази подготовка отива нахалост и имената постепенно потъват в забвение. Но невинаги
