Алтийн не се страхуваше от смъртта, а от реалната опасност да заглушат гласа й. Тя се обърна към брадатия пилот.
— Откъде знаете за този бюлетин?
Мъжът сви рамене.
— А откъде знам за радарите? Вие ми плащате, аз плащам на други. В наши дни няма такова нещо като чиста печалба.
— Казва ли се в бюлетина защо… се издирва тази стара жена?
— Съобщението е странно, мадам. Според него тя пътува с фалшиви документи и въпреки това никъде не бива да я задържат. На Интерпол в Париж трябва да се докладва къде е била забелязана, а те, от своя страна, ще предадат информацията в Ню Йорк.
— Ню Йорк ли?
— Оттам е подадено съобщението. Подписано е от детектив лейтенант на име Майлс от нюйоркската полиция.
— Майлс? — Алтийн се намръщи. — Никога не съм чувала това име.
— Може би другата жена го е чувала — изрече невъзмутимо пилотът и премести пурата в устата си.
Алтийн затвори очи.
— Бихте ли искали да получите съвсем чиста печалба?
— Аз не съм комунист и думата не ми се струва обидна. Как?
— Помогнете ми да се свържа с един човек в Женева.
Пилотът наклони самолета надясно, следейки таблото.
— Ще ви излезе скъпо.
— Ще ви платя — отвърна тя.
Йохан фон Тиболт кръстосваше хотелската стая като разярен хищник. Публиката му се състоеше от двамата братя Кеслер; преди няколко минути оттам си бе тръгнал заместник-управителят на кантон Женева. Напрежението между тримата бе очевидно.
— Тя е някъде тук, в Женева — каза Фон Тиболт. — Тя трябва да е тук.
— Но явно е под чуждо име — обади се Кеслер; до краката му лежеше лекарската му чанта. — Ще я намерим. Просто трябва да пуснем навсякъде хора, които разполагат с нейното описание. Заместник- управителят ни увери, че няма да има проблеми.
Фон Тиболт се спря.
— Няма да има проблеми? Дано се окажете прав. Заместник-управителят каза също, че женевската полиция е получила от Интерпол бюлетин за издирването й. От което следва, че тя е пропътувала най-малко четири хиляди мили, без да бъде забелязана. За тези четири хиляди мили тя е прелетяла през няколко граници, била е проверена най-малко от две паспортни служби, а името й не е засечено от компютрите. Никъде нищо. Не се заблуждавайте. Тя е по-добра, отколкото мислехме.
— Утре е петък — намеси се Ерих. — Холкрофт ще пристигне и ще ни се обади. Щом той бъде с нас, ще я пипнем.
— Беше казал, че ще отседне в „Д’Акор“, а е променил плановете си. Той не е направил резервация там, а господин Фреска е напуснал „Жорж V“ — Фон Тиболт спря до прозореца. — Това не ми харесва. Нещо не е както трябва.
Ханс се протегна за чашата си.
— Мисля, че ти убягва очевидното.
— Кое е то?
— Според Холкрофт нищо не е наред. Той мисли, че го преследват. Ще бъде предпазлив, за да избегне преследвачите си. Бих се изненадал, ако направи резервацията на истинското си име.
— Предполагам, че ще използва Фреска или някое друго, което бих разпознал, щом го видя — възрази Фон Тиболт на по-младия от братята. — Но такова име няма в нито един хотел в Женева.
— А има ли „Тенисън“? — попита Ерих тихо. — Или нещо подобно?
— Хелдън ли? — Йохан се обърна към него.
— Да — кимна по-възрастният брат. — Те бяха заедно в Париж. Предполагам, че тя му помага, ти сам си го казвал.
Фон Тиболт стоеше неподвижно.
— Хелдън и нейните гнусни скитници си имат достатъчно грижи в момента. Те търсят убийците на хер Оберст сред членовете на „Одесса“.
— Фалкенхайм? — Ханс се намръщи. — Фалкенхайм е мъртъв?
— Фалкенхайм беше един от основателите на Нахрихтендинст и последният й ръководен член. След неговата смърт Волфсшанце остава без противници. Неговата еврейска армия е обезглавена. Малкото, което знаят, ще бъде погребано с лидерите им.
— Евреи? Заедно с Нахрихтендинст? — попита раздразнено Ерих. — Какво за Бога искаш да кажеш?
— За нападението на кибуца Хар Ша’Алав ще хвърлим отговорността върху терористите от „Рахе“. Сигурен съм, че Хар Ша’Алав ти звучи познато. В последна сметка Нахрихтендинст се обърнаха към евреите от Хар Ша’Алав, мършата отиде при мърша.
— Искам по-точно обяснение! — настоя Ерих Кеслер.
— По-късно. Задачата ни сега е да открием майката и сина. Трябва да… — Фон Тиболт замълча и се замисли. — Най-важното. Трябва винаги да се знае кое е най-важното — заговори сякаш на себе си той. — А в случая това е документът в Голямата Женевска банка, което означава, че на преден план стои синът. Намерете го и го дръжте в пълна изолация. Само за трийсет и няколко часа. После вече няма да ни е нужен.
— Не те разбирам — прекъсна го Ханс. — Какво ще стане след трийсет часа?
— Ние тримата ще сме се срещнали с директорите на банката — каза Ерих. — Всичко ще бъде подписано в присъствието на пълномощник на банката при стриктно спазване на швейцарските закони. Парите ще бъдат прехвърлени в Цюрих и в понеделник сутринта ние ще поемем контрола върху разпределението им.
— Но трийсет часа от петък сутринта е…
— Събота по обяд — довърши изречението Фон Тиболт. — Ще се срещнем с директорите в събота в девет часа. Нашето участие никога не е било поставяно под въпрос, както си въобразяваше Холкрофт. Манфреди уреди този въпрос още преди месеци. Ние не само отговаряме на условията, но се доближаваме до образа на светци с ореола от писмото на британското разузнаване. До събота на обяд всичко ще е свършено.
— Нима те толкова силно желаят да извадят седемстотин и осемдесет милиона долара от трезорите си, че ще отворят банката в събота?
Русият мъж се усмихна.
— Подадох молба от името на Холкрофт за ускоряване на операциите поради съображения за поверителност. Директорите не възразиха — нали ще получат своето, а не вярвам и Холкрофт да има нещо против. Самият той иска всичко да свърши колкото се може по-бързо. Той е на края на силите си. — Фон Тиболт погледна към Ерих Кеслер и се усмихна широко. — Холкрофт ни смята за свои приятели и се нуждае отчаяно от подкрепата ни. Нещата се развиват много по-благоприятно, отколкото сме очаквали.
Кеслер кимна.
— До събота на обяд той ще е подписал всичко, включително и последното условие.
— Какво последно условие? — попита Ханс разтревожен. — Какво означава това? Какво трябва да подпише?
— Ние също ще трябва да го подпишем — отвърна Фон Тиболт и направи пауза, за да придаде тежест на думите си. — Това е условието, което поставят швейцарските закони при изтеглянето на толкова големи суми. Ние се познаваме и си даваме ясна сметка за голямата отговорност. В случай че някой от нас почине преди другите, той прехвърля правата и привилегиите си на останалите участници в плана. С изключение, разбира се, на двата милиона, които ще получат неговите наследници. Тъй като сумата ще бъде прехвърлена на сметката на всеки един от нас и другите няма да имат никакви права над нея, всякакви
