мотиви за двойна игра отпадат.
По-младият Кеслер тихо подсвирна.
— Просто гениално. Значи това последно условие — че в случай на смърт отговорността се прехвърля върху другите участници, не е трябвало да се включва в документа, защото се съдържа в закона. Ако фигурираше в документа, щеше от самото начало да събуди подозрения у Холкрофт. — Лекарят поклати глава и каза с блеснали очи: — Но то не фигурира, защото такъв е законът.
— Точно така. А законът трябва да се спазва. След един месец или шест седмици това няма да е от значение, но докато не сме напреднали достатъчно с разпределянето на средствата, не бива да създаваме никакви поводи за тревога.
— Съгласен съм — каза Ханс. — Но след срещата ни утре на обяд ние повече няма да имаме нужда от Холкрофт, нали?
Ерих вдигна ръка.
— Най-добре ще е да му дадем от твоите опиати, които да го държат известно време, за да не събудим подозрения с внезапното му изчезване. Той ще остане жив, но няма да бъде на себе си, докато разпределим по-голямата част от сумата. Тогава вече няма да има значение. Светът ще си има много по-големи грижи и убийството му няма да впечатли никого. Но сега трябва да направим това, което Йохан казва — да открием Холкрофт, преди майка му да го е намерила.
— И под един или друг претекст — добави Фон Тиболт, — да го държим в изолация до срещата ни вдругиден. Тя несъмнено ще се опита да се свърже с него и така ще разберем къде се намира. В Женева имаме хора, които ще се погрижат за останалото. — Той се поколеба. — Както винаги, Ханс, брат ти разглежда оптималния вариант. Но отговорът на въпроса ти е „да“. След събота на обяд Холкрофт няма да ни е нужен. Като се замисля, не съм сигурен дали е нужно да го оставяме дори и няколко седмици след това.
— Ужасно се дразня, като те слушам — намеси се ученият. — Обикновено се съгласявам с теб, но сега мисля, че една промяна в стратегията на този етап е крайно нежелателна. Холкрофт не бива да изчезва веднага. Както ти каза, докато не напреднем с изпълнението на плана, не бива да привличаме вниманието върху себе си.
— Не мисля, че ще се стигне до това — отвърна Фон Тиболт. — Бащите ни щяха да одобрят промяната, която направих. Преместих датите в програмата по-напред.
— Какво?
— Когато казах преди малко, че не бива да създаваме поводи за тревога, аз нямах предвид Холкрофт, а закона — той е вечен, за разлика от нас.
— Какви дати? Защо си ги променил?
— Първият въпрос е по-съществен, но на него можеш да си отговориш и сам. — Йохан застана пред стола на по-големия брат. — Коя беше най-ефективната стратегия, използвана от отечеството ни? Ако я бяхме приложили и срещу англичаните, щяхме да ги поставим на колене пред Райха. Как се наричат онези мълниеносни нападения, които разтърсиха света?
— Blitzkrieg — отвърна лекарят вместо брат си.
— Да. Светкавични атаки, чийто източник остава невидим до последния момент. Войници, танкове и оръжие помитаха границите и оставяха след себе си разруха и хаос. Навлизаха във вътрешността на страната, без да оставят време на врага да се опомни и да прегрупира войските си. Блицкриг, Ерих. Трябва да възприемем тази стратегия и да нямаме никакви колебания.
— Абстрактни теории, Йохан! Дай ми конкретни факти!
— Добре. Първо, Джон Тенисън е подготвил статия, която още утре ще излезе във всички вестници. В нея авторът ще съобщи сензационната новина за намирането на дневника, който Тинаму е водил и в който е записвал имената на клиентите си, датите, източниците на средства. Това ще подейства като шок върху правителствата в целия свят. Второ. В събота женевският документ ще бъде подписан и сумата ще бъде прехвърлена в Цюрих. В неделя се преместваме в нашата главна квартира там. Всички те очакват сигнала ни. Ако дотогава Холкрофт е все още жив, Ханс ще го упои. Трето. В понеделник ще имаме ликвидни активи, чието разпределение ще контролираме. Имайки предвид часовите пояси, ще започнем да изпращаме телеграфически сумите на хората ни, като се съсредоточим върху основните райони в света. Първо тук, в Женева, после Берлин, Париж, Мадрид, Лисабон, Лондон, Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Хюстън, Лос Анжелис и Сан Франциско. В пет часа цюрихско време ще се насочим към Пасифика, Хонолулу, Маршалските и Гилбъртските острови. В осем ще изпратим записи в Нова Зеландия, Оуклънд и Уелингтън, а в десет — в Австралия — Брисбейн, Сидни, Аделаида, после към Пърт, Сингапур; след това ще преминем към Далечния изток. С Ню Делхи ще приключи първата фаза, в края на която ще сме изпратили телеграфически записи в повече от 3/4 от земното кълбо. Четвърто. След още двадесет и четири часа, във вторник, трябва да получим потвърждение, че средствата са пристигнали, вече са обърнати в брой и могат да се използват. Пето. От Цюрих ще проведа двайсет и три разговора с двайсет и тримата мъже от различни столици, използвали услугите на Тинаму. Ще им кажа, че в следващите няколко седмици към тях ще бъдат предявени изисквания, които очаквам да удовлетворят. Шесто. В сряда започваме. Първото убийство ще бъде символично. Канцлерът в Берлин, председателят на Бундестага. Ще пометем всичко на запад с блицкриг — Фон Тиболт замълча за момент. — В сряда код Волфсшанце ще бъде задействан.
Телефонът иззвъня, но в първия миг никой не реагира. Фон Тиболт вдигна слушалката.
— Да?
Той гледаше втренчено в стената и слушаше, без да пророни думи. Накрая каза:
— Използвайте паролата, която ви дадох. Убийте ги — и затвори.
— Какво има? — попита лекарят.
Без да сваля ръката си от слушалката, Фон Тиболт отговори с равен глас:
— Беше ми хрумнало, че може би… без, разбира се, да съм сигурен… но реших да изпратя човек в Нюшател. За да наблюдава някого. Въпросната личност се е срещнала с някого. Но вече няма значение — скоро и двамата ще бъдат мъртви. Моята красива сестра и предателят Вернер Герхарт.
Не е възможно, мислеше си Холкрофт, докато слушаше обяснението на Уили Елис по телефона. Беше му се обадил в „Д’Акор“ от телефонна кабина на оживения женевски „Плас Ньов“, напълно убеден, че декораторът вече се е видял с Алтийн. Но не беше така — нея я нямало там. И все пак майка му бе казала, че ще отседне в хотел „Д’Акор“. И че ще го чака там.
— Ти описа ли я? Американка, около седемдесетте, твърде висока за жена?
— Естествено. Повторих всичко, което ми каза преди половин час. Никой от гостите на хотела не се казва Холкрофт и сред тях няма жена, която да отговаря на описанието. И въобще няма никакви американци.
— Ама че работа — Ноъл се опита да се съсредоточи. Тенисън и братята Кеслер щяха да дойдат чак вечерта и той нямаше към кого да се обърне. Дали майка му не правеше същото като него? Възможно бе и тя да се опитва да се свърже с него отвън, очаквайки той да е в хотела. — Уили, обади се на рецепцията, остави името ми, кажи им, че току-що съм ти позвънил, за да проверя дали има съобщения за мен.
— Мисля, че не са ти ясни правилата за поведение в Женева — отвърна Уили. — Съобщение за дадено лице никога няма да бъде предадено на трети непознат и в „Д’Акор“ няма да направят изключение. Честно казано, когато попитах за майка ти, служителят ме изгледа доста странно. Едва ме остави да се доизкажа, проклетникът, въпреки моя „Луи Вюитон“.
— Нищо, опитай отново.
— Мисля, че има по-добър начин. Ако аз… — Уили замълча. Ноъл дочу слабо потропване от другата страна на линията. — Чакай малко — някой чука на вратата. Ще ида да видя кой е и веднага се връщам.
Холкрофт долови шум от отваряне на врата, гласове — неясни гласове, които питаха, Уили отговаряше нещо, а след това се чуха стъпки. Той зачака приятеля си да се върне на телефона.
Стори му се, че някой се изкашля. Не, звукът беше по-различен. Дали това не бе сподавен вик? Като че ли някой се бе опитал да извика.
— Уили?
Тишина. После отново шум от стъпки.
