погледна посетителя. — Писмото вече пристигна в Сесимбра и оправдание не може да се намери. Сигурно синът вече си е обяснил събитията от онази вечер. Обадете се на Тинаму. Нямам доверие на сътрудника му в Рио. Използвайте парола „Орел“ и му предайте опасенията ми. Хората ни в Ню Йорк ще получат друга задача. Трябва да елиминират една пречка по пътя ни. Ричард Холкрофт трябва да бъде изваден от играта. Самият Тинаму ще настоява за това.
ОСМА ГЛАВА
Ноъл знаеше какво му трябва — специализирана книжарница. Във всеки курортен град има голяма книжарница, която задоволява читателските интереси на туристи от определена националност. Той се интересуваше от Alivraria Alembo — немската книжарница. В хотела му бяха казали, че в нея може да намери всякакви списания, а вестниците пристигали ежедневно с полетите на „Луфтханза“. Точно там Холкрофт би могъл да получи информация. В такава книжарница не може да няма справочници и човек, който да знае нещо за заселилите се в Рио германски семейства. Ако можеше да научи едно-две имена… Точно оттам трябваше да започне.
Книжарницата бе на не повече от десет минути от хотела.
— Аз съм американски архитект — каза той на един от продавачите, който, качен на стълба, пререждаше книгите на най-горния рафт. — Дойдох, за да изследвам баварското влияние върху архитектурата на големите къщи. Имате ли някакви материали на тази тема?
— Не знаех, че това е отделна тема — изненада го продавачът с безукорен английски. — Има няколко къщи в швейцарски стил, алпийски тип, но не бих ги нарекъл баварски.
Шесто правило или може би седмо? Използвай лъжа, която почива на частица от истината само ако си по-компетентен от онзи, когото лъжеш.
— Алпийски, швейцарски, баварски — между тях почти няма разлика.
— Така ли? Мислех, че разликата е значителна.
Осмо или девето правило: не се впускай в спор. Следвай главната цел.
— Право да ви кажа, едно богато семейство от Ню Йорк ми плати да дойда тук и да направя няколко скици. Миналото лято са идвали в Рио. Пътувайки из околността, са били впечатлени от няколко много красиви къщи. Описаха ми ги като баварски.
— Сигурно са излезли извън града в северозападна посока. Там има великолепни къщи. Резиденцията Айзенщат например, но тя е на едни евреи. Невероятна смесица между евреи и маври, стига изобщо да можете да си представите подобно нещо. Разбира се, не пропускайте имението на Граф. Къщата е малко претрупана, но е ефектна. Което е напълно естествено — Граф е милионер.
— Граф ли казахте?
— Да, Морис Граф. Преселник е, но кой от тях не е имигрирал навремето?
— От кои тях?
— Хайде, не се правете, че не разбирате. Готов съм да се обзаложа, че е бил генерал или друга важна клечка във Върховното командване.
— Англичанин ли сте?
— Да.
— И работите в тази книжарница?
— Ich spreche gut Deutsch16.
— Не са могли да намерят германец за тази работа?
— Може би са предпочели човек като мен — каза англичанинът загадъчно.
Ноъл се престори на учуден:
— Защо мислите така?
— Не ми задават много въпроси — каза продавачът и се качи на едно стъпало. Веднага щом американецът си отиде, той слезе от стълбата и я отмести рязко с вид на човек, спечелил една малка победа. Заобиколи бързо куповете с книги от двете страни на пътечката и до един от тях зави така неочаквано, че се сблъска с някакъв мъж, прелистващ книга на Гьоте.
— Verzeihung17 — промърмори продавачът.
— Schwesterchen18 — каза мъжът с гъстите прошарени вежди.
Тази явна обида към неговата мъжественост го накара да се обърне.
— Ти?
— Приятелите на Тинаму са винаги наблизо.
— Да не би да сте го проследили дотук?
— Той не ме усети. Хайде, обадете се.
Англичанинът продължи напред към служебния вход в дъното на книжарницата. Влезе вътре, вдигна телефонната слушалка и набра номера. От другата страна му отговори секретарят на най-влиятелния човек в Рио:
— Домът на господин Граф. Добър ден.
— Нашият служител в хотела заслужава солиден бакшиш — каза продавачът. — Той се оказа прав. Настоявам за разговор с хер Граф. Казах онова, което се бяхме разбрали и прозвуча много убедително. Убеден съм, че той ще позвъни. А сега ми дайте хер Граф, моля.
— Ще му предам каквото имаш да му съобщиш — каза секретарят.
— Не. Искам лично да му обясня една новина.
— За какво става дума? Знаеш, че хер Граф е страшно зает.
— Да речем, че е свързана с един мой сънародник. Така по-ясно ли е?
— Знаем, че е в Рио — вече се свързахме с него. Трябва да направиш нещо повече, ако искаш да си ни полезен.
— Той е все още тук. В книжарницата. Може би иска да разговаряме.
Продавачът чу как секретарят обяснява на някого:
— Актьорът е, майн хер. Настоява да разговаря с вас. В последния един час всичко вървеше по план, но, изглежда, са възникнали усложнения — неговият сънародник е в книжарницата.
Някой друг взе слушалката:
— Какво има? — беше Морис Граф.
— Искам да знаете, че всичко мина според очакваният ни…
— Да, да, разбирам — прекъсна го Граф. — Справяте се отлично. А какво имате да ни кажете за онзи Englander19? Там ли е още?
— Проследил е американеца дотук. Бил е по петите му. Все още е тук и предполагам, иска да му кажа какво става. Трябва ли да го направя?
— Не — отговори Граф. — Можем да се справим и без чужда намеса. Кажи му, че се страхуваме да не го разпознаят и го съветваме да стои настрана. Кажи му също, че не одобрявам методите му. Можеш да подчертаеш, че си го чул лично от мен.
— Благодаря ви, хер Граф! Ще го направя с удоволствие.
— Знам.
Граф подаде телефонната слушалка на секретаря си.
— Тинаму не бива да допуска това — каза той. — Всичко започва отново.
— Кое, майн хер?
— От самото начало. Чуждата намеса, тайното наблюдаване, съперничеството. След разцеплението всеки подозира всекиго.
— Не ви разбирам.
— Защото не си бил свидетел на всичко това — каза Граф и се облегна назад. — Изпрати втора телеграма на Тинаму. Предай му молбата ни да нареди на своя вълк да се върне в Средиземно море. На много рискове се излага. Не одобряваме това и при тези обстоятелства не поемаме никаква
