приличаха на черни отпечатъци от монети.
Манфреди му подаде плика под светлината на лампата. Тъмните кръгове се оказаха восъчни печати. И четирите непокътнати.
— Съгласно дадените ни преди тридесет години указания този плик — за разлика от писмото на баща ви, което виждате тук — не биваше да се отваря от директорите на банката в Женева. Той няма връзка с документа, който ние изготвихме, и доколкото ни е известно Клаузен не е знаел нищо за него. Това се потвърждава и от писмото му до вас. Пликът бе донесен няколко часа след като получихме по куриер писмото на баща ви, което се оказа и последното му съобщение до нас от Берлин.
— Какво има в плика?
— Не знаем. Беше ни казано, че съдържанието му е написано от няколко души, запознати с дейността на баща ви. Те са вярвали безпрекословно в него и са го смятали за истински мъченик за каузата на Германия. Наредено ни бе да ви предадем плика неразпечатан. Трябва да го прочетете, преди да отворите писмото на баща си. — Манфреди обърна плика. На лицевата му страна на ръка беше написано нещо на немски. — Трябва също да се подпишете най-отдолу, че сте го получили в безупречен вид.
Ноъл пое плика и прочете на глас написаното. То не му говореше нищо.
— Какво значи?
— Уверихте се, че не е бил разпечатван?
— Как мога да бъда сигурен?
— Млади човече, вие разговаряте с директор на La Grande banque de Geneve. — Швейцарецът не повиши тон, но упрекът му бе недвусмислен. — Имате думата ми. Пък и в края на краищата какво значение има?
Никакво, съгласи се наум Ноъл, и все пак не можа да преглътне въпроса, който го вълнуваше.
— Ако подпиша плика, какво ще направите после с него?
Манфреди млъкна за миг, сякаш се колебаеше дали да отговори. Сетне си свали очилата, извади копринена кърпичка от малкото джобче на сакото си и ги избърса. Накрая каза: — Това е поверителна информация…
— Също както и подписът ми — прекъсна го Ноъл. — И той е поверителен.
— Оставете ме да се доизкажа — банкерът си сложи обратно очилата. — Тъкмо щях да ви поясня, че тази поверителна информация вече няма предишната стойност. След толкова много години… Пликът трябва да се изпрати до една пощенска кутия в Сесимбра, Португалия. Намира се южно от Лисабон, на нос Ешпишел.
— И защо да няма стойност?
Манфреди прилепи длани една о друга.
— Защото тази пощенска кутия вече не съществува. Пликът ще попадне в отдел за неполучени писма и в крайна сметка ще ни бъде върнат обратно.
— Сигурен ли сте?
— Убеден съм.
Ноъл бръкна в джоба си за писалка и обърна плика още веднъж, за да огледа печатите. Нямаха вид на разчупвани. Пък и какво значение има наистина, помисли си той. Отново обърна плика и го подписа.
Манфреди вдигна ръка.
— Нали разбирате, че съдържанието на този плик няма нищо общо с участието на La Grande banque de Geneve в изготвянето на документа. Нито някой се е допитвал до нас, нито сме били уведомени за какво става дума.
— Изглеждате уплашен. А преди малко ме уверявахте, че вече нямало никакво значение. И било много отдавна.
— Фанатиците всякога са ме плашели, господин Холкрофт. И нито годините, нито натрупаният опит можаха да ме променят. Приемете го като проява на типичната за един банкер предпазливост.
Ноъл започна да разчупва печатите; восъкът се бе втвърдил с времето и трябваше да натиска доста силно, за да го строши. Той разкъса плика, извади отвътре една-единствена страница и я разтвори.
Хартията бе доста пожълтяла. Текстът бе написан на английски с типичен немски почерк. Мастилото бе избледняло, но се четеше. Холкрофт погледна най-отдолу за подпис. Нямаше. Погледът му се плъзна по първите редове.
Посланието бе зловещо — плод на отчаянието, обзело авторите му преди тридесет години. Сякаш група изтръгнати от равновесие мъже се бяха събрали в мъчителен опит да прозрат бъдещето по тайните знаци на пробягващите по стените сенки и да предопределят съдбата на една още неоформена личност.
„От този миг нататък синът на Хайнрих Клаузен ще бъде подложен на изпитание. Онези, които узнаят за замисленото в Женева дело, ще се опитат да му попречат; единствената цел в живота им ще бъде да го убият и така да разрушат мечтата на титана — неговият баща.
Това не бива да се допуска, защото ние — всички ние — бяхме предадени и светът трябва да узнае какви бяхме в действителност, а не какви ни представиха предателите, защото те бяха истинските предатели и изменници на родината. Не ние. А най-малко Хайнрих Клаузен.
Ние сме оцелелите от Волфсшанце. Ние искаме да очистим имената си, да си възвърнем честта, която бе брутално опетнена. Затова ние, мъжете от Волфсшанце, ще закриляме сина дотогава, докато следва мечтата на баща си и спаси нашата поругана чест. Ала ако синът изостави мечтата, предаде баща си и не възстанови доброто ни име, за него няма да има милост. Пред ужасения му поглед мъки и страдания ще сполетят най-скъпите му същества — близки, деца и приятели. За никого няма да има пощада.
Никой не бива да се изпречва на пътя му. Върнете ни нашата чест. Ние настояваме. Тя е наше безусловно достояние.“
Ноъл бутна стола си назад и се изправи.
— Какво по дяволите е това?
— Нямам представа — промълви Манфреди тихо, но студените му очи издаваха обзелата го тревога. — Казах ви вече, че изобщо не бяхме осведомени…
— Ами осведомете се тогава, моля, заповядайте! — избухна Холкрофт. — Прочетете го! Кои са били тия клоуни? Или може би освидетелствани луди?
Банкерът се зачете. Без да вдига поглед, той прошепна:
— Хора пред умопомрачение. Останали без капка надежда.
— Какво е „Волфсшанце“? Какво значи?
— Така се казва главната квартира на Хитлер в Източна Прусия, където се опитаха да го убият. Това бе заговорът на генералите: Фон Шауфенберг, Клуге, Хьопнер — всички бяха замесени. И разстреляни. Ромел се самоуби.
Холкрофт се втренчи в писмото, което Манфреди държеше в ръцете си.
— Искате да кажете, че е било написано преди тридесет години от хора като тях?
Банкерът кимна и присви очи озадачено.
— Да, въпреки че езикът му е абсолютно нетипичен за тях. Това си е чиста заплаха, която звучи безумно. А те не бяха безумци, напротив. Времената бяха безумни. Почтени, храбри мъже, които бяха разпънати отвъд пределите на здравия разум. Те изживяха ад, който днес никой от нас не може да си представи.
— Почтени ли? — вдигна вежди Ноъл.
— Вие имате ли представа какво значи да си участник в заговора Волфсшанце? Последва истинска кървава баня, избити бяха хиляди, повечето от които не бяха и чували за Волфсшанце. Това бе просто удобен повод да бъде задушена всяка опозиция в цяла Германия. Онези, които се опитаха да отърват света от един безумец, всъщност подготвиха собственото си изтребление. Оцелелите от Волфсшанце го видяха с очите си.
