— Пред тебе стои Цюрих. Аз си имам своите ангажименти в Париж.
— Не се изключват взаимно.
— Не можеш да си сигурен в това, скъпи. Ти не знаеш нищо за мен, за това къде и как живея.
— Знам, че когато си била малка, винаги си живяла в самостоятелна стая и си гледала десетки пъти „Магьосникът от Оз“.
— Мисли си понякога за това момиче. То ще си спомня с хубаво чувство за теб. Винаги.
Холкрофт отдръпна ръката й от лицето си.
— Какво по дяволите искаш да кажеш? „Благодаря ти за чудесната вечер, а сега сбогом!“
— Не, скъпи. Не е това. Не се налага точно сега да се разделяме.
— Тогава какво искаш да кажеш?
— Не зная. Като че ли просто размишлявах на глас… колко време имаме. Може да сме заедно няколко дни или седмици, ако и ти искаш.
— Разбира се, че искам.
— Обещай ми, че никога няма да се опитваш да откриеш къде живея и няма да ме търсиш. Аз ще ти се обаждам.
— Ти си омъжена!
Хелдън се засмя.
— Не.
— Тогава живееш с някого.
— Да, но не е това, което си помисли.
Ноъл се вгледа в нея.
— Какво очакваш да ти отговоря?
— Че обещаваш.
— Не зная дали правилно съм те разбрал. Извън работата ти не мога да те намеря, не бива да знам нито къде живееш, нито как мога да се свържа с теб, така ли?
— Ще ти оставя телефона на една приятелка. Ако има нещо спешно, ще ми го предадеш чрез нея.
— Мислех, че аз също съм ти приятел.
— Да, но по различен начин. Моля те, не се сърди. Правя го заради твоята безопасност.
Холкрофт си спомни как преди три нощи Хелдън се бе изплашила, че е изпратен от някоя терористична организация.
— В колата каза, че много неща ще се решат след Цюрих. Твоите проблеми ли имаше предвид? Цюрих може ли да промени живота ти?
Тя се поколеба.
— Възможно е. Но трябва да се направи толкова много…
— За толкова кратко време — довърши изречението Холкрофт. Той докосна бузата й и обърна лицето й към себе си. — Но сметката ще бъде деблокирана само след като изпълним условията, поставени от Женева.
— Да, каза ми за тях. Мисля, че Йохан също ги знае.
— Не съм съвсем сигурен. Подозренията около него могат да го извадят от играта.
— Какво означава това?
— Може да бъде отхвърлен от Женева. Ако слуховете стигнат до директорите на банката, те могат да се изплашат и да затворят трезорите. Но за него ще поговорим по-късно. Искам да те попитам някои неща за Бомънт. Мисля, че знам каква роля играе, но трябва да бъда напълно сигурен.
— Какво още искаш да научиш?
— Докато Бомънт е бил в Рио, имал ли е някаква връзка с Морис Граф?
— Нямам представа.
— Как можем да разберем това? Дали някой в Рио би могъл да ни каже?
— Не зная.
— По дяволите, трябва да го научим по някакъв начин. Въобще трябва да научим всичко за него.
— Няма да е лесно.
— Защо?
— Преди три години, когато Гретхен ми каза, че ще се омъжва за Бомънт, страшно се изненадах. Вече ти споменах за това. Тогава работех в малка фирма за издирване недалеч от Лестър скуеър. Нали ги знаеш онези отвратителни кантори, където изпращаш пет лири и те ти намират всякаква информация за нещо или някого, който те интересува. Нямат кой знае какъв авторитет, но наистина умеят да намират и използват източници. — Хелдън замълча.
— И ти направи проверка за Бомънт?
— Да, опитах се, дори без да се замислям защо всъщност го правя. Намерих характеристиката му от колежа, направих справка за военната му кариера. Биографията му изобилства с похвали, препоръки, награди и повишения. Забелязах обаче едно противоречие, което ме заинтригува. Порових се още, за да науча каквото мога за семейството му в Шотландия.
— А какво беше противоречието?
— Според досието му във флота той произлиза от съвсем обикновено семейство, което ще рече сравнително бедно. Родителите му държали зарзаватчийница или цветарски магазин в малък град на име Дънхийт, на брега на Северно море, южно от Абърдийн. А в университета, завършил е Кеймбридж, между другото е бил редовен студент.
— Редовен?… А какъв би трябвало да е бил?
— Стипендиант би било по-логично. Отговарял е на всички условия за получаване на стипендия, но не е подал никакви документи. Стори ми се странно.
— И какво откри за семейството му?
— Там е работата, че не открих почти нищо. Те сякаш се бяха изпарили. Не беше посочен никакъв адрес, нито някакъв начин за връзка с тях. Няколко пъти изпращах запитвания до градския съвет и пощата — надеждни законни източници на информация, за които хората рядко се сещат. Оттам научих само, че Бомънт са английско семейство, преселило се в Шотландия след войната и напуснало страната няколко години след това.
— Може би са починали?
— Не е отразено в досието му. А военните редовно проверяват документацията си и своевременно регистрират промените. Записано е, че живеят в Дънхийт, а те отдавна са напуснали града. Пощенската служба не разполага с адрес за препращане.
Този път Холкрофт смръщи вежди.
— Звучи абсурдно.
— Има и още нещо. — Хелдън се изправи в шезлонга. — На сватбата на Гретхен дойде и един офицер от неговия кораб. Мисля, че е негов заместник-командир. Беше може би с година или две по-млад от Бомънт и си личеше, че е негов подчинен, но помежду им правеше впечатление разбирателство, надхвърлящо обикновените отношения между приятели и военнослужещи.
— Какво имаш предвид?
— Двамата мислеха почти по един и същи начин. Щом единият започнеше изречение, другият спокойно можеше да го продължи. Достатъчно бе единият само да спре поглед върху нещо, за да започне другият да го коментира. Разбираш ли за какво става дума? Виждал ли си хора, които се допълват по този начин, особено мъже?
— Естествено. Например братя или влюбена двойка. Също и военни, които дълго време са служили заедно. И ти какво направи после?
— Проучих и него. Използвах същите източници, както и за Бомънт. Това, до което се добрах, беше невероятно. Биографиите им бяха почти идентични, само имената бяха различни. Академичните и военните характеристики и на двамата бяха безупречни във всяко отношение. И двамата бяха родени в провинциални градчета, в семейства със скромни възможности. Въпреки това бяха следвали в престижен университет, и то без никаква финансова помощ. Издигнали са се до офицери в Кралския флот, а никъде не се споменава, че са имали амбиция за военна кариера.
— Успя ли да откриеш семейството на приятеля на Бомънт?
