— И се надявате да го намерите сред хилядите папки? Дори да е там, търсенето му ще отнеме месеци.
— Не съвсем. Знам точно какво да търся — хора, които вероятно са имали връзка с бащите ни.
Тенисън говореше толкова бързо и уверено, че на Ноъл му бе трудно да следи мисълта му.
— Защо сте така сигурен, че информацията е там?
— Защото няма друг начин. Днес следобед вие ме убедихте в това. Човекът, който ви се е обадил в Ню Йорк и после е бил убит…
— Питър Болдуин ли?
— Да, MI6. Той е знаел за Женева. Ще проверя първо неговите материали. От тях ще започнем да разплитаме загадката.
— Намерете папката за Волфсшанце — каза Холкрофт. — „Код Волфсшанце“ може би е там!
Тенисън забави отговора си. Ноъл не разбра дали мисли върху предложението или е изненадан от него.
— Къде сте чули това? — попита той. — Не сте ми казвали за него нито вие, нито Хелдън.
— Значи и двамата сме пропуснали — отвърна Холкрофт.
— Трябва да внимаваме — каза Тенисън. — Ако името Волфсшанце има нещо общо с Женева, трябва да сме изключително внимателни. Британското разузнаване не бива да научава за Женева. Това може да се окаже фатално.
— Съгласен съм. Но как ще обясните пред Пейтън-Джоунс, че искате достъп до архивите?
— Като му кажа част от истината — отговори Тенисън. — Че искам да намеря убиеца на Гретхен.
— Заради това сте готов да се откажете от… птицата, която от шест години се опитвате да уловите?
— Да, заради Женева също. И ще го направя, без ни най-малко да съжалявам.
Ноъл се трогна от думите му.
— Искате ли да говоря с Пейтън-Джоунс?
— Не! — изкрещя Тенисън, после сниши глас. — Искам да кажа, това крие твърде големи рискове. Имайте ми доверие и моля ви, правете това, което ви кажа. С Хелдън трябва да стоите настрана. Докато не ви се обадя, Хелдън да не ходи на работа, а да остане при вас. Не се срещайте с никого.
Холкрофт погледна към Хелдън.
— Не зная дали тя ще се съгласи…
— Аз ще я убедя. Нека да поговоря с нея. С вас вече се разбрахме.
— Нали ще се обадите пак?
— Да, след няколко дни. Ако се преместите в друг хотел, оставете бележка на рецепцията къде да намеря господин Фреска. Хелдън знае телефонния номер, на който можете да ми предавате съобщения. Сега искам да поговоря с нея. Може би сега най-силно се нуждаем един от друг, въпреки различията ни. И… Ноъл?
— Да?
— Бъдете мил с нея и я обичайте. Тя има нужда и от вас.
Холкрофт стана и подаде слушалката на Хелдън.
— Mein Bruder…
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Код Волфсшанце!
Фон Тиболт стовари юмрук по бюрото в малкия, отдалечен от центъра на Париж офис.
Код Волфсшанце! Питър Болдуин е чул тази свещена и ревностно пазена фраза от Ернст Манфреди! Банкерът го бе увлякъл в опасна, но хитро измислена игра. Той е знаел отлично, че Болдуин ще подпише смъртната си присъда само като я произнесе. Но Манфреди не бе допуснал англичанинът да научи повече, защото това би противоречало на интересите му. Болдуин обаче се бе оказал изключително проницателен. Дали не бе сглобил фрагментите в по-пълна картина, отколкото Манфреди е допускал? Колко всъщност бе научил? Какво съдържаше папката на Болдуин в MI5.
Всъщност какво значение имаше всичко това? Британското разузнаване бе отхвърлило предложената от Болдуин информация. Папката му бе потънала в архивите, сред хилядите други, съдържащи ненужни документи.
Код Волфсшанце. За непосветените тази фраза не значеше нищо, но за областните лидери във всяка страна това бе сигнал, че скоро ще получат огромни суми, за да ги използват за каузата.
Die Sonnenkinder по целия свят бяха готови да се надигнат и да наложат превъзходството си, защото бяха привилегировани по рождение.
Фон Тиболт бе напълно убеден, че Болдуин не бе стигнал до тази информация. Но той трябваше да прегледа документите и щеше да предложи на онези, които ги съхраняваха, нещо в замяна. Най-голямата цел на британското разузнаване беше Тинаму. Залавянето му от MI5 щеше да възвърне на англичаните репутацията на най-добри в шпионажа. Те я бяха загубили сред множеството провали и гафове, допуснати през последните години.
MI5 щяха да получат Тинаму срещу строго секретна информация. В това се криеше ирония на съдбата: омразното британско разузнаване, това опасно змиевидно чудовище, което пълзеше незабелязано сред враговете си и бе нанесло толкова поражения на Третия райх, щеше да спомогне за създаването на Четвъртия.
MI5 щяха да получат сведения за участието на Нахрихтендинст в изключителна по мащабите си конспирация. Те нямаше да се усъмнят в източника си, защото това щеше да е човекът, който им бе предал Тинаму.
Тенисън влезе в редакцията на „Гардиън“, където колегите и подчинените му го посрещнаха с поздравления. Той ги прие скромно както винаги. Оглеждаше жените крадешком и забеляза, че всички служителки се стараеха да привлекат вниманието на този невероятно красив мъж и щедро му предлагаха всичко, което пожелае. Сега може би трябваше да си избере някоя от тези жени. Гретхен, неговата любима, бе мъртва, но желанието му не бе намаляло. Да, реши Тенисън, докато вървеше към кабинета на главния редактор, трябваше да си намери жена. С всеки изминал час напрежението около Волфсшанце растеше. Трябваше да потърси начин да се разтоварва. Вече я нямаше Гретхен, която се бе грижила за това.
— Радвам се да те видя, Джон — каза главният редактор, стана от бюрото си и му подаде ръка. — Утре ще пуснем статията ти за Бон. Чудесно си се справил.
Тенисън седна на стола срещу него.
— Нещо се готви — започна той. — Ако източниците ми са на прав път, в което съм убеден, очаква се опит за убийство или по-точно убийства, които ще предизвикат световен скандал.
— Господи! Подготвил ли си материал за това?
— Не. Не можем да го публикуваме. Никой авторитетен вестник не би го направил.
Редакторът се наведе напред.
— Какво става, Джон?
— Идния четвъртък ще се състои икономическа конференция на високо равнище.
— Да, и то тук, в Лондон. Ще се срещнат държавните глави от Изтока и Запада.
— Това е най-същественото — Изтока и Запада. Тук ще се съберат най-влиятелните държавни мъже от Москва и Вашингтон, Пекин и Париж. — Тенисън замълча.
— И?
— Двама от тях ще бъдат убити.
— Какво?
— Двама ще бъдат убити. Без значение кои, важното е да са от различни лагери. Президентът на САЩ и държавният глава на народна република или премиер от Запада и премиерът на Съветския съюз.
— Невъзможно! Ще бъдат взети всички мерки за сигурност!
— И какво от това? Ще има тълпи от хора, автоколони, банкети. Кой може да даде абсолютна гаранция?
— Трябва да има гаранция на всяка цена!
