— Ще стигнем и до него — Тенисън се изправи. — Най-важното за Тинаму е, че тактиката му почива на неочакваната промяна и блестящата импровизация. Той не следва една единствена стратегия, а десет или дванадесет добре заучени и упражнявани, които прилага в конкретни ситуации.
— Не съм сигурен, че ви разбирам.
— Ще ви обясня. Да вземем например убийството в Мадрид по време на безредиците. Спомняте ли си го?
— Разбира се. Беше стрелял от четвъртия етаж, високо над тълпите на улицата.
— Точно така. И то от една от правителствените сгради на площада, който бе определен за провеждането на демонстрация. Правителствена сграда. Това ме накара да се замисля. Какво щеше да стане, ако охраната беше по-бдителна, мерките за сигурност по-ефективни, а проверката за оръжие по- щателна? Освен това позицията му беше идеална за прицелване в обекта. Ами ако в стаята е имало хора?
— Щял е да се придвижи към друга позиция.
— Естествено. Но колкото и добре да е скрил оръжието си — като патерица, привързано към крака му или зашито за части от дрехите му, изваждането му е щяло да го забави. А той е трябвало да се движи доста бързо — демонстрацията нямаше да продължи дълго и всяка секунда е била от значение. Тинаму е разчитал на повече от една възможност.
— Как го разбрахте? — попита агентът от MI5 възхитен.
— Два дни обикалях Мадрид, проверих покривите и прозорците на всяка сграда с изглед към площада. Открих четири скрити оръжия и още три места, където дъските бяха извадени, а част от перваза махнат или корнизът откъртен. Това са други три скривалища. Намерих дори около един килограм експлозив в боклукчийска кофа на тротоара. Следователно той е разполагал с осем позиции за извършване на убийството. Всяка от тях е отговаряла на точно определен момент, в който е трябвало да бъде използвана.
Пейтън-Джоунс сложи ръцете си върху масата и се наведе напред.
— Това усложнява нещата. Стандартните мерки за сигурност се съсредоточават върху една позиция. Коя от своите половин дузина възможности има най-голяма вероятност да избере? Обикновено приемаме за дадено, че убиецът заема определено място. Стратегията, която вие описвате, има още едно измерение: постоянната подвъзможност. Не едно-единствено укритие, а няколко предварително подготвени, между които той може да избира.
— И всяко е за точно определен момент — добави Тенисън. — Но както вече споменах, този път ние имаме предимството да знаем, че ще се появи. Имаме още едно предимство, от което веднага трябва да се възползваме.
— Какво е то?
— Ще поясня. Можем да го използваме само ако се съгласим, че залавянето на Тинаму е толкова важно, колкото и безопасността на неговите обекти.
Англичанинът се намръщи.
— Твърдението е неприемливо. Не можем да поемем нито пресметнати, нито случайни рискове за държавните глави. Не и на наша територия.
— Изслушайте ме, моля ви. Той и преди е убивал политически лидери и е разпалвал враждебност между различни правителства. Но разумът винаги е надделявал и кризата е била преодолявана. Тинаму трябва да бъде спрян, защото някой ден хладнокръвният разум може да се окаже безсилен. Мисля, че сега сме в състояние да го спрем, ако получим съгласието на всички делегати.
— За какво?
— Че ще следват предварително оповестена програма. Съберете лидерите на делегациите и им кажете онова, което знаете. Уверете ги, че ще бъдат взети изключителни мерки, но ако те следват програмата, шансът най-после да хванем Тинаму е много голям — Тенисън спря и се наведе напред, опрял ръцете си на ръба на седалката. — Мисля, че ако сте откровен с тях, никой няма да се възпротиви. В края на краищата рискът не е много по-голям от този, който ежедневно заплашва политиците.
Лицето на агента от MI5 се разведри.
— А и никой няма да иска да го нарекат страхливец. Кое е второто преимущество?
— Стратегията на Тинаму изисква предварително подготвяне на позициите му и укриване на оръжието. За да се направи това, то трябва да започне дни или дори седмици преди датата на планираното убийство. Сигурно вече действа тук, в Лондон. Предлагам да започнем тайно, но много щателно претърсване на районите, които фигурират в програмата на срещата.
Пейтън-Джоунс допря ръцете си в знак на съгласие.
— Ами да. Ако открием дори една позиция, ще можем най-общо да определим локацията и времето, в което ще се появи.
— Точно така. Ще знаем, че в интервала от няколко минути по време на дадено събитие на определено място ще бъде направен опит за покушение. — Тенисън направи кратка пауза. — Бих искал да участвам в претърсването. Знам какво да търся и което е по-важно — къде да не търся. Нямаме много време.
— Високо ценя предложението ви, сър — отвърна англичанинът. — MI5 ще ви бъде благодарен за помощта. Тази вечер ли започваме?
— Нека му оставим още един ден. Шансовете ни да открием нещо ще бъдат по-големи. Ще ми трябва униформа или пропуск на -инспектор по сградите или нещо подобно.
— Добре — съгласи се Пейтън-Джоунс. — Неудобно ми е да призная, но ние имаме снимка от досието ви. Така че ще я използваме за пропуска. Предполагам, че носите 44 мярка, панталоните да са дълги, талия 33 или и 4.
— Да, приблизително. Но не е нужно служебната униформа да е като шит по поръчка костюм.
— Прав сте. Утре сутринта ще се погрижим и за двете — отвърна Пейтън-Джоунс и се изправи. — Казахте, че имате още една молба.
— Да. Откакто напуснах Бразилия, не съм носил пистолет. Дори не знам дали е разрешено или не, но сега бих искал да имам под ръка. Само докато трае срещата, разбира се.
— Ще се разпоредя да ви намерят.
— Предполагам, че ще трябва да се разпиша за него.
— Да.
— Простете ми, но аз вече казах условията си. Тъй като не искам никаква благодарност за това, което ви съобщих, не желая името ми да бъде вписано някъде като сътрудник на MI5. Бих искал съдействието ми да остане в пълна тайна. Подписът ми върху ведомостта за оръжие на отдела ви би могъл да разкрие истината, ако някой се заинтересува. Да кажем някой, който е свързан с Нахрихтендинст.
— Разбирам ви. — Англичанинът разкопча сакото си и бръкна вътре. — Това, което правя, е нередно, но и обстоятелствата са необичайни. — Той извади малък револвер с къса цев и го подаде на Тенисън. — Тъй като само двамата знаем източника, вземете този. Ще го впиша като повреден и ще ми зачислят нов.
— Благодаря. — Пое оръжието така непохватно, сякаш се чудеше какво да прави с него.
Тенисън влезе в една препълнена кръчма недалеч от Сохо скуеър, огледа се през плътната завеса от цигарен дим и видя това, което търсеше — един мъж, седнал на маса в ъгъла, бе вдигнал ръката си. Той бе облечен както винаги с кафяв шлифер, ушит по поръчка. На пръв поглед дрехата бе съвсем обикновена, но имаше каишки и допълнителни джобове, в които носеше пистолет, заглушители, експлозиви. Мъжът бе толкова добре обучен от Тинаму, че понякога го заместваше.
Последната му задача го бе отвела в една дъждовна вечер на летище „Кенеди“, където полицейски кордон бе заобиколил лъскавия корпус на британския 747. Бе намерил жертвите си в цистерна за гориво и си бе свършил добре работата. Джон Тенисън взе халба, отиде при мъжа с кафявия шлифер и седна до него. Масата бе кръгла и малка, столовете — така приближени, че главите им бяха на сантиметри една от друга и можеха да говорят съвсем тихо.
— Подготвени ли са всички позиции? — попита Тенисън.
— Да — кимна утвърдително другият. — Автоколоната ще се насочи на запад през Странд, Трафалгар скуеър, Арката на Адмиралтейството и от Мел ще отидат в двореца. Имаме седем позиции.
— Как са разположени?
