близки. Допреди години бяха неразделни. Къде е той?
— Не зная, не ми каза. Но обеща, че ще ми се обади по-късно тази вечер. Това имах предвид преди малко.
Холкрофт вдигна слушалката и продиктува на телефонистката номера на Буоновентура.
— Дай аз да говоря с Йохан, когато се обади — каза Хелдън и отиде до прозореца.
Презокеанските телефонни линии не бяха натоварени и след по-малко от минута имаха връзка с Кюрасао.
— Ти си голяма работа, Ноули! Радвам се, че не аз ти плащам сметките за телефона. Разхождаш се нагоре-надолу и доста свят виждаш.
— Виждам и много други неща, Сам. Майка ми обади ли ти се?
— Да. Предаде ми, че ще те чака в Женева след една седмица. Отседни в хотел „Д’Акор“ и не казвай нищо на никого.
— Женева? Тя е тръгнала за Женева? Защо въобще е напуснала страната?
— Наложило се е. Каза да си държиш езика зад зъбите и да не правиш нищо, докато не се видите. Говореше като разтревожена възрастна дама.
— Трябва да я спра. Тя остави ли ти телефон… или адрес… на който мога да я открия?
— Абсолютно нищо, приятелю. Бързаше, а и връзката беше адски лоша. От Мексико звънеше. Имаш ли нещо против да ми кажеш какво става?
Холкрофт поклати глава, сякаш Буоновентура беше при него в стаята.
— Съжалявам, Сам. Може би някой друг път. Много съм ти задължен.
— И аз така мисля. Ще ти запиша още една чертичка. Пази се. Майка ти е много приятна жена. Дръж се добре с нея.
Холкрофт затвори. Буоновентура беше истински приятел. Може би такъв, какъвто беше елегантният мъж за Хелдън, помисли си той. Какво ли имаше предвид тя, когато го попита дали има кой да я смени? За какво? И от кого?
— Майка ми е тръгнала за Женева — каза той.
Хелдън се обърна.
— Чух те. Това доста те разтревожи.
— Да. Някакъв мъж я проследил до Мексико. Майлс го задържал на летището, но онзи глътнал цианидна капсула, преди да разберат кой е и откъде е.
— „Убий ме и друг ще дойде на мястото ми. Убий и него, ще дойде трети.“ Нали такива бяха думите на мъжа с коженото яке?
— Да. Спомних си за него по пътя насам.
— Йохан знае ли?
— Всичко му разказах.
— Какво мисли?
— Още не е сигурен. Надяваше се да научим много неща от Бомънт. Не зная какво друго ни остава сега, освен да тръгнем към Женева и да се надяваме, че никой няма да ни спре.
Хелдън се приближи до него.
— Отговори ми на един въпрос. Какво всъщност могат да направят те, които и да са? Щом веднъж се представите в женевската банка — трима разумни мъже в съгласие помежду си, всичко ще бъде наред. Какво биха могли да направят те?
— Ти го каза снощи.
— Какво?
— Могат да ни убият.
Телефонът иззвъня. Холкрофт се пресегна и вдигна слушалката.
— Джон Тенисън се обажда — гласът звучеше напрегнато.
— Сестра ви иска да разговаря с вас — каза Холкрофт.
— Един момент — отвърна Тенисън. — Първо искам да поговоря с вас. Тя научи ли?
— Да. Явно и вие знаете.
— От вестника ми съобщиха. Дежурният редактор знаеше колко се обичахме с Гретхен. Ужасно.
— Бих искал да знам какво да ви кажа.
— И аз не можах да ви помогна, когато ми разказахте за втория си баща. Човек трябва сам да преживява такива моменти. Никой не може да му помогне. Хелдън ще ме разбере.
— Нали не вярвате на историята, която пуснаха в печата? За лодката и бурята?
— Това, че са излезли с лодка и не са се върнали, го вярвам. Но че е станало по негова вина — не. Бомънт беше отличен моряк. Можеше да усети буря от двадесет мили. Щом е излязъл с малка лодка, щеше да се върне на брега, преди времето да се развали.
— Тогава?
— Хайде, приятелю. И двамата знаем отговора. Онзи, който го е наел, той го е и убил. Възложили са му да ви проследи до Рио, но вие сте го забелязали и той е станал опасен за тях. — Тенисън направи пауза. — Сякаш са знаели, че ще отидем в Сен Тропе. Най-ужасното е, че са убили Гретхен заедно с него. Само за да не предизвикат подозрения.
— Съжалявам. Господи, чувствам се отговорен за това, което се случи.
— Нищо не сте могли да направите.
— Дали не е дошла заповед от британското разузнаване? — попита Холкрофт. — Казах на Кеслер за Бомънт. Той предложи да пусне слуха по каналите от Бон към Лондон. Може би им се е сторило прекалено, когато са научили, че агент на „Одесса“ е капитан на разузнавателен кораб.
— Да, те биха действали светкавично, но никой от шефовете им не би издал такава заповед. Англичаните биха го изтезавали, за да измъкнат информация, но не биха го убили. Тук е друго. Някой го е убил. Този някой не се е опитвал да научи нещо от Бомънт, а се е страхувал от това, което той е знаел.
Аргументът на Тенисън бе убедителен.
— Имате право. Англичаните не биха спечелили нищо, като го убият. Те биха го държали в изолация.
— Точно така. Тук има и друг фактор — морален. MI6 може и да е пълен с кариеристи, но не мисля, че биха убили, за да се измъкнат от неудобно положение. Не е в стила им. В момента обаче са склонни да направят големи жертви, за да възвърнат доброто си име. Дано се окажа прав.
— Какво искате да кажете?
— Тази вечер ще отлетя за Лондон, а на сутринта ще се свържа с Пейтън-Джоунс. Ще му предложа сделка, която ще му бъде трудно да отхвърли. Вероятно ще мога да му намеря една птица, която се придвижва бързо от едно място на друго, а цветът на перата й се слива с цвета на околната среда.
Холкрофт бе озадачен.
— Но вие казахте, че не можете да работите с тях?
— Ще говоря само с Пейтън-Джоунс и с никой друг. Ако той не ми обещае, ще се откажа.
— Мислите ли, че ще се съгласи?
— Всъщност той няма избор. Тази птица е станала същинска мания за MI.
— Да допуснем, че е така. Какво ще поискате в замяна?
— Достъп до секретна информация. Британското разузнаване има хиляди папки със секретна документация, свързана с последните години на войната и компрометираща много хора. Някъде там се крие и отговорът на нашия въпрос. Може би е отделен човек, група или организация на фанатици — не зная точно, но е там. Някой, който преди тридесет години е имал нещо общо с Финанцминистериум или с бащите ни; човек, на когото те са имали доверие и са възлагали отговорни задачи. Може да са се намесили от Лох Торидон.
— Моля?
— Лох Торидон. Това е наименованието на шпионска саботажна операция, проведена от британското разузнаване между 1941 и 1944 година. Хиляди бивши националсоциалисти били изпратени обратно в Италия и Германия, където били назначени навсякъде — във фабрики, железопътни компании и на държавни постове. Известно е, че участници в Лох Торидон са работили във Финанцминистериум… Отговорът ще дойде от архивите.
