— Въобще няма какво?
— Чухте ме. Тинаму е тема, която не желая да обсъждаме. Тя не ви засяга.
— Напротив! Искам да заявя ясно още в самото начало — ако вие не искате да говорим за Тинаму, тогава ние изобщо няма за какво да говорим.
Тенисън не бе очаквал подобна категоричност и направи пауза.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Трябва да ме разберете. Нищо не бива да се оставя на случайността точно сега, когато ако само една дума стигне там, където не трябва, всичко ще рухне. Ако се окажа прав, в което съм почти убеден, след няколко дни ще мога да ви отговоря.
— Никак не звучи убедително.
— Тогава ще ви разкрия още нещо. Тинаму е бил обучен в Бразилия от „Одесса“. Проучил съм го до най-малките подробности. От шест години съм по следите му.
Гласът на Ноъл бе заседнал в гърлото и той успя едва след няколко секунди да произнесе:
— Вие го… следите от шест години?
— Да. Тинаму готви нов удар. Скоро ще извърши още едно убийство. Британското разузнаване знае за него и затова са ви разпитвали.
— Защо не действате заедно с тях? За Бога, знаете ли в какво ви подозират?
— Знам какво някой е успял да им внуши. Затова не мога да работя с тях. Тинаму има източници навсякъде, които работят за него, макар че никога не са го виждали.
— Значи са ви необходими няколко дни?
— Ако греша, ще ви разкрия всичко. Дори ще отидем заедно при агентите от британското разузнаване.
— Няколко дни… о’кей. Ще изчакам няколко дни.
— Ако ви интересува нещо друго, питайте. Нямам какво да крия от вас.
— Познавали сте Бомънт в Рио и сте знаели, че той е член на „Одесса“. Дори ме обвинихте, че аз съм научил името му от Граф. Но той се е оженил за сестра ви! „Одесса“ за „Одесса“? Значи и вие сте от тях?
Тенисън не отговори веднага.
— Нещата винаги трябва да се степенуват по важност. С две думи, това беше планирано предварително. Сестра ми Гретхен не е това, което беше навремето, но омразата й към нацистите не намаля с годините. Тя пожертва много повече от всеки нас. Чрез нея ние знаехме всеки ход на Бомънт.
— Но той е наясно, че вие сте Фон Тиболт! Защо не каже на Граф?
— Ако искате, го питайте. Може и да си признае.
— От вас исках да го чуя.
— Страхува се — отвърна Тенисън. — Бомънт е свиня и ходовете му са нечисти. Той все по-рядко прави нещо за „Одесса“, и то само когато го заплашват.
— Не ви разбирам.
— Гретхен действаше чрез… своята, да кажем, сила на убеждение. Мисля, че имаше лични впечатления. Освен това от неизвестен източник на сметката на Бомънт бе прехвърлена голяма сума пари. В сегашното положение той се страхува, че ще бъде разобличен от Граф, от една страна… и от мен — от друга. Използваме го и двамата, но върши повече услуги на мен, отколкото на Граф. Той е бита карта.
— Ако бяхте информиран за всеки негов ход, щяхте да знаете, че взе самолета от Ню Йорк за Рио да ме следи.
— Но аз дори не ви познавах тогава.
— Някой му е възложил тази задача.
— Когато Хелдън ми каза, аз веднага се опитах да разбера кой е. Научих съвсем малко, но то беше достатъчно, за да ме разтревожи. Според мен онази страхлива свиня се е продала на трети човек. Някой, който е открил връзката му с „Одесса“ и го използва така, както Граф и аз досега.
— Кой е той?
— Бих дал всичко, за да разбера. По време на морския патрул в Средиземно море Бомънт неочаквано е получил разрешение за отпуск и е заминал за Женева.
— Женева? — В съзнанието на Ноъл изникна неясен епизод на перона… по който някой тичаше през тълпата, а после се чуха писъци. На перона. Някакви мъже се сбиха, после единият падна назад, на гърдите му имаше петно от кръв; друг се спусна да гони трети… Един обхванат от паника човек профуча покрай него… тичащ човек с гъсти прошарени вежди.
— Точно така — каза Холкрофт. — Бомънт е бил в Женева.
— Да, аз току-що ви го казах.
— Там е било! Не можех да си спомня къде съм го видял за първи път. Още от Женева е започнал да ме следи.
— Страхувам се, че не разбирам за какво говорите.
— Къде е Бомънт сега? — попита Ноъл.
— На борда на кораба си. Гретхен замина преди няколко дни и ще се срещнат в Сен Тропе, струва ми се.
„Утре тръгвам към Средиземно море. При един мъж когото мразя…“ Всички изглеждаше много по-логично сега. Не само Тенисън си бе направил погрешни изводи.
— Трябва да разберем кой е изпратил Бомънт по следите ми — каза Ноъл, спомняйки си мъжа с черното яке. Тенисън бе прав. И той като него бе стигнал до извода, че е замесен някой друг.
— И аз мисля така — съгласи се Фон Тиболт. — Ще действаме ли заедно?
Холкрофт за миг се изкуши да приеме, но знаеше, че не бива да прибързва. Между тях не биваше да остава нищо неизяснено, ако смятаха да се обединят.
— Може би — отвърна той уклончиво. — Имам още два въпроса към вас. Но очаквам на тях да ми отговорите веднага, а не след няколко дни.
— Добре.
— Убили сте някого в Рио…
Тенисън сбърчи вежди.
— Хелдън ви е казала.
— Тя разбра, че трябва да съм наясно. Според поставените от Женева условия, кандидатурите трябва да бъдат внимателно проучени, за да се избегнат всякакви изненади. Ако съществува опасност някой да ви изнудва, аз ще бъда против участието ви.
Тенисън кимна.
— Разбирам.
— Кого сте убили?
— Неправилно тълкувате мълчанието ми. Нямам никаква причина да крия от вас. Просто се чудя как можете да проверите истинността на думите ми. Не е свързано по никакъв начин с изнудване, но как да ви убедя в това?
— Започнете с името.
— Мануел Карара.
— Карара?!…
— Да. Братът и сестрата са използвали името му, защото са знаели, че аз ще направя асоциация с тях. Карара беше лидер в Камарата на депутатите и имаше репутация на един от най-влиятелните мъже в страната. Но той не защитаваше нейните интереси, а тези на Граф и „Одесса“. Убих го преди седем години и ако трябва, бих го убил отново.
Ноъл следеше изражението на лицето му.
— Кой разбра за това?
— Няколко старци. Само един от тях е още жив. Ако искате, мога да ви кажа името му. Той никога няма да ме издаде.
— Защо мислите така?
— Положението се промени. Сега вее друг вятър, както се казва. Преди да напусна Рио, аз се срещнах с
