Фон Тиболт се усмихна. Събития, планирани преди тридесет години, се сбъдваха. Дори Нахрихтендинст не можеха да ги спрат. След няколко дни самите нахрихтендинсти щяха да бъдат елиминирани.
Часът на Тинаму бе настъпил.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Ноъл прекоси бързо фоайето на „Жорж V“, нетърпелив да се прибере в стаята си и да види Хелдън. Женева беше съвсем близо и щеше да се приближи още повече, след като се срещнат с Антъни Бомънт в Сен Тропе и го принудят да им каже някои неща.
Искаше му се и по-скоро да разбере дали Сам се бе обадил. Майка му бе обещала, че ще осведоми Буоновентура за плановете си. Майлс в Ню Йорк знаеше само, че Алтийн е тръгнала от Мексико Сити за Лисабон. Защо за Лисабон? Кой бе преследвачът й.
Образът на мъжа с черно кожено яке отново се появи пред Ноъл. Той не можеше да забрави хладнокръвния му поглед и спокойствието му пред лицето на смъртта… убий ме и друг ще дойде на мястото ми. Убий и него, ще дойде трети.
Асансьорът се изкачи нагоре за секунди. Вратата се отвори плавно и дъхът на Ноъл секна — пред него стоеше един от Verwunschtekinder. Онзи елегантен господин, който бе отишъл да го вземе от катедралата „Сакре кьор“ и го бе претърсил за оръжие пред запалените свещи.
— Добър вечер, мосьо.
— Какво правите тук? Хелдън добре ли е?
— Тя може сама да ви отговори.
— И вие можете — Холкрофт сграбчи ръката на мъжа и го дръпна към коридора.
— Свалете ръцете си от мен!
— Ще ви пусна, когато тя ми каже. Хайде, тръгвайте.
Ноъл поведе мъжа по коридора, стигна до вратата и почука.
След няколко секунди Хелдън отвори и погледна изумено двамата мъже. В ръката си държеше сгънат вестник.
— Какво има? — попита тя. Лицето й бе тъжно.
— И аз искам да разбера, но той отказа да ми каже — отвърна Холкрофт и блъсна мъжа навътре.
— Ноъл, моля те! Той е от нашите.
— Не разбирам какво търси тук.
— Аз му казах да дойде, защото искаше да ме види. Страхувам се, че ни е донесъл ужасна новина.
— Каква е тя?
— Вижте вестниците — посочи мъжът. — Има и френски, и английски.
Холкрофт взе последния брой на „Херълд трибюн“ от масичката за кафе.
— На втора страница — обясни мъжът. — Горе, вляво.
Ноъл разгърна вестника. Започна да чете, чувствайки как го обземат гняв и страх.
Сен Тропе. Командирът на патрулиращ кораб „Арго“ и многократно награждаван офицер от Кралския флот на Нейно величество, капитан Антъни Бомънт, и съпругата му, пристигнала в курорта за уикенда, вероятно са се удавили, след като лодката им се преобърнала по време на разразилата се на няколко мили южно от скалистия бряг буря. Преобърнат съд, отговарящ на описанието на малката лодка, бил забелязан от нисколетящите самолети на крайбрежната авиация, които претърсвали района. Капитанът и жена му са изчезнали преди повече от четиридесет и осем часа, съобщава вторият командир на „Арго“, лейтенант Морган Леуелен, ръководещ издирването. Адмиралтейството потвърди, че капитанът и госпожа Бомънт са загинали при нещастен случай. Съпрузите нямат деца.
— Господи — прошепна Холкрофт. — Брат ти каза ли ти?
— За Гретхен ли? — попита Хелдън. — Да. Тя е изстрадала толкова много и толкова много е пожертвала… Затова не е искала да се виждаме и да разговаряме. Така и не ми даде никакво обяснение за брака си с него. Страхувала се е, че мога да се досетя за истинската причина.
— Ако Бомънт наистина е член на „Одесса“ — каза елегантно облеченият мъж, — не трябва да вярвате нито за миг на тази вестникарска измишльотина.
— Той има предвид приятеля ти в Берлин — намеси се Хелдън. — Казах му, че твой приятел от Берлин е обещал да съобщи в Лондон за съмненията ти.
Ноъл я разбра. Тя искаше да го успокои, че не е издала нищо за Женева. Той се обърна към мъжа:
— Какво според вас е станало?
— Ако британското разузнаване открие член на „Одесса“ сред високопоставените морски офицери, особено ако той е капитан на крайбрежен патрулиращ съд — обичаен евфемизъм за шпионски кораб, това ще рече, че отново са ги надхитрили. Подобна мисъл би била непоносима за тях и те биха прекратили случая възможно най-бързо. Предпочитаният метод е моментална екзекуция.
— Доста тежко обвинение — каза Холкрофт.
— Те са безцеремонни при подобни обстоятелства.
— И биха убили невинна жена?
— Да, не биха се колебали… особено ако подозират, че не е съвсем невинна. Предупреждението им към „Одесса“ е недвусмислено.
Ноъл се извърна възмутено и прегърна Хелдън.
— Съжалявам — каза той. — Представям си как се чувстваш и ми се иска да мога да направя нещо за теб. Но не виждам какво друго, освен да се свържа с брат ти.
Хелдън го погледна с питащи очи.
— Вече имате ли си доверие?
— Напълно. Сега работим заедно.
— Значи не трябва да гледаме назад и да оплакваме това, което принадлежи на миналото, нали? Аз ще остана тук тази вечер — обърна се тя към елегантния господин. — Мислиш ли, че някой може да ме замести?
— Разбира се — отвърна той. — Аз ще имам грижата.
— Благодаря ти. Истински приятел си.
Той се усмихна.
— Господин Холкрофт едва ли е на същото мнение. Но той има да научи много неща. — Мъжът кимна и се запъти към вратата. Натисна дръжката, обърна се към Ноъл и каза: — Извинете ме, ако всичко това ви се струва тайнствено и непонятно, но трябва да проявите разбиране, мосьо. И на мен отношенията ви с Хелдън ми изглеждат потайни, но аз не ви разпитвам, а ви вярвам. Ако доверието ми се окаже неоправдано, ще ви убием. Просто счетох за нужно да ви предупредя.
Мъжът бързо излезе. Ноъл понечи да тръгне след него, но Хелдън докосна ръката му.
— Моля те, скъпи. Той също трябва да научи много неща, но ние не можем да му го кажем. Приятел ми е.
— Той е едно много досадно копеле — Холкрофт се замисли, после продължи: — Извинявай. Достатъчно тежко ти е, за да слушаш моите глупости.
— Видял си в негово лице заплаха, затова се държиш така.
— Някой е отнел живота на сестра ти. Държах се глупаво при толкова сериозни обстоятелства.
— Сега не е време да се извиняваме. Приятелят ти Буоновентура се обади. Записах номера, на който можеш да му позвъниш. Оставих го до телефона.
Ноъл отиде до нощното шкафче и взе листчето.
— С брат ти мислехме да отидем до Сен Тропе утре, за да измъкнем от Бомънт някаква информация. Новината ще го съсипе. Ще се измъчва за смъртта на двамата, макар и по различни причини.
— Ти каза, че ще му се обадиш, но мисля, че е по-добре аз да го направя. Той и Гретхен бяха много
