— Охраната да провери. Седми сектор. Мъж с куфарче върху скелето.
Чу се пращене, после няколко гласа заговориха едновременно.
— Ние сме на скелето, колега.
— Тук няма никой с куфарче.
— Има много с камери. Никакви куфари или друг багаж. Зад шперплата на втория етаж на скелето.
— Той си слагаше филмчето в камерата. Слиза надолу. Нищо няма.
— Съжалявам.
— Изплашихте ни, сър.
— Извинявайте.
Втора тревога. Тенисън показа на полицая картата си от MI5 и притича през улицата към препълнения площад.
— Лъвовете! Боже мой, лъвовете!
Агентът, с когото Тенисън бе разговарял по време на сутрешния брифинг, се вгледа в основата на паметника на лорд Нелсън. Върху лъвовете около колоната, издигната в чест на победата на Нелсън при Трафалгар, се бяха накачили много хора.
— Какво, сър?
— Пак е там! Онзи от скелето!
— Чух преди малко за него — отвърна агентът. — Къде е той?
— Изчезна зад лъва вдясно. Не е с куфарче. Кожена чанта е, но е твърде голяма за камера! Не виждате ли?
Агентът не се поколеба и моментално каза в предавателя:
— Охраната да направи проверка. Девети сектор. Северният лъв. Мъж с голяма кожена чанта.
Предавателят изпука. Малко след това два гласа започнаха да говорят един през друг.
— Мъж с две камери и голяма чанта в краката.
— Мъж, който оправя светкавицата си, отваря… Няма опасност.
— Мъжът слезе и намества обектива си на фокус. Няма опасност.
Агентът от MI5 погледна към Тенисън, после заоглежда тълпата.
Сега бе моментът. Последният сигнал щеше да предизвести и края на Нахрихтендинст.
— Грешите — извика ядосано Тенисън. — Всички грешите! Всеки от вас!
— Какво?
Той се затича към бордюра, пробивайки си път през множеството на площада. Бе прилепил предавателя към ухото си и чуваше как развълнувани гласове коментират гневното му избухване.
— Той е полудял!
— Казва, че сме сбъркали.
— Но в какво?
— Нямам представа.
— Той побягна.
— Накъде?
— Не зная. Не го виждам.
Тенисън стигна до желязната ограда около паметника. Той видя своя колега — ученикът на Тинаму — да се спуска по улицата към Арката. Мъжът с шлифера държеше малък черен пластмасов калъф. Картата в него бе абсолютно копие на тази на Тенисън, но с различна снимка.
Сега!
Русият мъж натисна копчето и извика в предавателя:
— Той е! Сигурен съм!
— Кой?
— Отговорете!
— От Десети сектор.
— Сега разбирам! Разбирам какво не е наред.
— Тенисън, вие ли сте това? — попита гласът на Пейтън-Джоунс.
— Да!
— Къде сте?
— Това е! Чак сега го разбрах!
— Какво разбрахте? Тенисън, вие ли сте? Какво има? Отговорете.
— Толкова е просто! Ето къде сме сбъркали! Няма да се случи когато и където си мислехме, че ще стане.
— Какво искате да кажете? Къде сте?
— Сбъркахме, не разбирате ли? Оръжията. Той е искал да намерим седемте позиции. Ето какво ме безпокоеше.
— Какво? Натиснете червения бутон. Тенисън, освободете каналите… какво ви безпокоеше?
— Скривалищата на оръжията. Открихме ги прекалено лесно.
— За Бога, какво искате да кажете?
— Още не съм съвсем сигурен — отвърна Тенисън, който се бе отправил към една ниша в портата на Арката. — Знам само, че оръжията бяха поставени, за да ги намерим. Точно в придвижването е!
— Какво придвижване? Натиснете червения бутон. Къде сте?
— Някъде между Десети и Девети сектор — намеси се друг глас. — Западната страна. На „Трафалгар“.
— Придвижването от едно скривалище към друго! — извика Тенисън. — Щом отминем някоя позиция, ние я елиминираме, а не трябва. Лимузините са открити!
— Какво имате предвид?
— Спрете колоната! В името на всичко свято, спрете я!
— Спрете колоната! Командата е предадена. Сега ми кажете къде сте?
Тенисън се притаи до вратата, двама агенти от MI5 минаха само на няколко стъпки от него.
— Мисля, че го видях, мъжа от скелето! А преди това на входа и на прозореца на хотела. Той е! Тръгва назад. Сега се затича.
— Опишете го! За Бога, опишете мъжа!
— Облечен е със сако. Кафяво карирано сако.
— До всички оперативни работници. Открийте мъж с кафяво сако. Бяга на север през секторите Девет, Осем и Седем, западна страна.
— Трябва да има друго оръжие някъде, което ние не открихме. Той ще стреля в гръб. Разстоянието няма значение за него! Пуснете отново колоната! Бързо!
— Първата кола да тръгва. Оперативните работници да се качат върху багажниците на всички коли. Предпазвайте обектите от огън в гръб.
— Той спря!
— Тенисън, къде сте? Дайте ни координатите си.
— Все още между секторите Девет и Десет, сър — отговори друг глас.
— Сега не е със сако, но е същият мъж! Пресича улицата!
— Къде?
— Никой не минава през сектор Седем.
— Сектор Девет?
— Никой, сър.
— По-назад! Зад колоната!
— Докладвам за сектор Пет. Полицаите са разредили редиците…
— Да застанат плътно един до друг. Отстранете човека от улицата. Тенисън, как е облечен мъжът? Опишете го.
Русият мъж продължи да върви по площада и след двайсетина метра отново вдигна предавателя до устните си.
— С кафяв шлифер е. Връща се към Трафалгар скуеър.
— Сектор Осем, сър. Предавам от сектор Осем.
