Тенисън изключи предавателя, пъхна го в джоба си и се затича обратно към желязната ограда. Автоколоната бе при „Чаринг крос“, на около четиристотин метра от него. Дотук бе изпълнил всичко с абсолютна точност. Тинаму винаги разчиташе времето съвършено.
Мъжът с кафявия шлифер зае позиция в празна канцелария в сградата на правителството зад парка на Адмиралтейството. Беше си осигурил достъп до нея благодарение на фалшивата карта от MI5. Тя можеше да му гарантира всякакво разрешение, особено днес. Всеки друг би се затруднил да стреля по колоната от тази стая, но не и човекът, обучен от Тинаму.
Тенисън прескочи желязната ограда и се затича по диагонал през Трафалгар Скуеър към Арката на Адмиралтейството. Двама полицаи вдигнаха едновременно палките си и го спряха. Автоколоната бе само на триста метра от тях.
— Положението е опасно! — изкрещя Тенисън и им показа картата си. — Пуснете си предавателите! На честотата на M15, оперативният център в „Савой“. Трябва да вляза в сградата на правителството.
Полицаите се объркаха.
— Съжаляваме, сър. Нямаме предаватели.
— Тогава си намерете! — извика Тенисън и се стрелна покрай тях.
При Арката той включи предавателя си.
— На Мел е! Щом колоната премине през Арката, спрете колите. Покатерил се е на едно от дърветата!
— Тенисън, къде сте?
— Сектор 12, сър. Той е в сектор 12. Източната страна.
— Да се препредадат инструкциите му. Бързо, за Бога.
Тенисън изключи предавателя, пъхна го в джоба си и продължи да си пробива път през тълпата.
Тръгна по Мел и зави наляво. После се затича по пътеката към първата входна врата в сградата на правителството. Двама униформени от охраната го спряха, но той им показа картата си.
— О, да, сър — каза единият. — Екипът ви е на втори етаж, но не знам в коя стая.
— Аз зная — отвърна той и се затича нагоре по стълбите. Приветствените викове от Трафалгар скуеър се чуваха все по-силно. Колоната наближаваше Арката на Адмиралтейството.
Той изкачи стъпалата по три наведнъж, на втория етаж блъсна вратата на коридора и тя се отвори с трясък. Спря във фоайето, извади револвера от джоба си и го сложи на кръста си. С бързи крачки се отправи към втората врата вляво. Нямаше смисъл да се опитва да я отвори — тя бе заключена. Но да я разбие, без да се обади, означаваше да си изпроси куршум в главата.
— Es ist Von Tiebolt — извика той. — Bleib beim Fenster.63
— Herein!64 — бе отговорът.
Тенисън изви тялото си насреща, засили се, удари с рамо паянтовата врата и тя се отвори. Мъжът с кафявия шлифер бе клекнал до прозореца, в ръцете си държеше пушка с дълга цев. Носеше копринени ръкавици с телесен цвят.
— Йохан?
— Разкрили са всичко — каза той, — всяко оръжие и всяка позиция!
— Невъзможно! — Една или две — да. Не, не всички!
— Всички — повтори Тенисън и коленичи зад него. Охраняващата кола вече бе преминала под Арката, след секунди щеше да се появи и първата лимузина. Виковете на тълпата се усилиха, сякаш долу се бе събрал някакъв великански хор. — Дай ми пушката! — каза Тенисън. — Мерникът калибриран ли е?
— Разбира се — отвърна мъжът и му я подаде.
Тенисън преметна ремъка през рамо, вдигна пушката и насочи мерника към Арката. В светлозелената окръжност се появи първата лимузина, а кръстосаните нишки попаднаха върху премиера на Великобритания. Тенисън отмести мерника леко встрани и сега през него се виждаше усмихнатото лице на президента на САЩ, кръстчето бе точно върху лявото му слепоочие. Тенисън движеше оръжието напред-назад. Искаше да е сигурен, че с две последователни натискания на спусъка ще очисти и двамата.
Третата лимузина влезе в зелената окръжност. Сега председателят на Народна република Китай бе под прицел, мерникът спря под козирката на селския му каскет. Едно леко натискане на спусъка и куршумът щеше да пръсне главата му.
— Какво чакаш? — попита ученикът на Тинаму.
— Вземам решение — отвърна Тенисън. — Времето е относително. Половин секунда е колкото половин час.
Показа се и четвъртата лимузина. Сега лицето на премиера на Съветския съюз бе обрамчено в смъртоносния зелен кръг.
Упражнението свърши. Той вече мислено бе извършил убийствата. Преходът между желание и реалност за него бе несъществен. Толкова просто бе да натисне спусъка.
Но това не бе необходимо за Волфсшанце. Убийства щеше да има, но чак след седмица и те щяха да продължат седмици наред. Те бяха съществена част от плана на Волфсшанце. Много лидери щяха да загинат, но не сега, не този следобед.
Автоколоната спря, Пейтън-Джоунс бе предал инструкциите му. Нито една от лимузините не навлезе в Мел. Десетки агенти се разтичаха в различни посоки по тревата и заоглеждаха дърветата. Бяха извадили пистолетите си, без да ги насочват.
Тенисън стискаше здраво оръжието, ремъкът между цевта и рамото му бе опънат. Той свали пръст от спусъка и извади пистолета от колана си.
— Сега, Йохан! Докато са спрели — прошепна ученикът му. — Отново ще тръгнат. Ще ги изгубиш!
— Да, сега — съгласи се Тенисън тихо и се обърна към мъжа, който бе клекнал до него. — Но няма да загубя нищо.
Той натисна спусъка и изстрелът отекна в празната канцелария. Мъжът се изви рязко назад, от челото му бликна кръв. Той се строполи на пода с широко отворени втренчени очи.
Тенисън не знаеше със сигурност дали уличният шум бе заглушил изстрела или не, но това нямаше особено значение. Само след секунди щяха да се чуят много по-силни изстрели, които никой нямаше да пропусне. Той се изправи, свали пушката от рамото си и извади от джоба си сгънато листче. Наведе се над мъртвия, напъха листчето в разкървавената безжизнена уста и го набута надолу към гърлото.
После прехвърли пушката върху рамото му и повлече тялото към прозореца. Извади кърпа, изтри отпечатъците си и напъха пръстите му в скобата на спусъка. Разкъса дясната ръкавица, за да се вижда татуировката.
Сега.
Той взе предавателя и се наведе през прозореца.
— Мисля, че го открих. Също като в Мадрид! Точно така! Мадрид!
— Мадрид? Тенисън, къде…
— Сектор 13, сър. Източната страна.
— 13… Уточнете! Мадрид?
Тенисън се отдръпна от прозореца на празната канцелария. Само след няколко секунди Пейтън-Джоунс щеше да се свърже с него.
Тенисън остави предавателя на пода и коленичи до мъртвия. Хвана оръжието с ръката му и го насочи през отворения прозорец. От предавателя се чуваха развълнувани гласове.
— Сектор 13, източната страна, вляво от Арката в южна посока.
— Всички агенти да се насочат към сектор 13! Източната страна. Всички да се съберат!
— Целият персонал се събира, сър. Сектор…
— Мадрид! Сградата на правителството. В сградата на правителството е…
Сега.
Тенисън натисна пръста на безжизнената ръка четири пъти, стреляйки напосоки в тълпата около колоната, чу писъци и видя как телата се строполиха на земята.
— Колите веднага да тръгват! Първа тревога. Тръгвайте веднага!
Двигателите на лимузините ревнаха и колите се понесоха напред. Из Сейнт Джеймс парк се разнесе вой
