Пътят към Омаха

— Мелодраматичната емоционалност е едно от най-хубавите неща на вашата нация, синьоре. Помислете си за великите опери — никой друг освен вас не би могъл да ги създаде. Capisce italiano?75

— Разбира се, че говоря, но онзи помияр ще вдигне във въздуха цялата работа!

— Няма. Броуки, помниш ли франк Хефелфингър?

— „Франк Пръстчето“, дето беше объркал цифрите на шестинчърите? Кой ли пък не си го спомня? Той взриви погрешен плаж в Уонсан. Естествено, никой от нас тогава не каза нищо, а още по-малко сега, когато той е довереник на Президента в областта на ергенските морски партита.

— Аз говорих с франк. Пийс затова дойде тук.

— Е, и?

— Сега Пръстчето чака на телефона. Има да провежда още един разговор. С неговия приятел и съученик, Президента.

— За какво?

— За душевното състояние на Пийс, което той е забелязал след един много странен телефонен разговор с него днес следобед. След като размишлявал върху този разговор цял ден, той решил да се обади на приятеля си в Белия дом и да сподели с него своята загриженост… Хайде, трябва да намерим телефонна кабина. И то страшно бързо. Трябва да хвана самолета за Ню Йорк.

— Ей, о.з. генерале! Ами вие и аз и явяването на изслушването?

— Всичко е под контрол, Командире Y. Вие ще бъдете с уопотамите. Естествено ще са ми необходими мерките ви, но можем да свършим тази работа бързо. Онези индианки са превъзходни шивачки — почти толкова добри, колкото госпожа Лафърти.

— Имайте му доверие, господин директор. Методите на действие на Ястреба са необичайни, но успешни.

— Хайде, джентълмени — заповяда Макензи, — бърз строен марш. Има една телефонна кабина в края на паркинга. Движение!

Тримата мъже с червени перуки претичаха през поляните, останали в различни степени без дъх и единствените думи, бяха изречени от Вини Бам-Бам, който не спираше да повтаря: — Mannagia, mannagia! Всичко това е пълна щуротия! Pazzo, pazzo, pazzo!

Вашингтон Пост

Държавният секретар хоспитализиран. Откаран с линейка в психиатричното отделение на болницата „Уолтър Рийд“

Уорън Пийс, държавен секретар, облечен като католически свещеник е бил задържан и арестуван миналата вечер, докато е тичал в амок сред тълпите пред Мемориала на Линкълн. Според полицията, както и според свидетели, господин Пийс непрекъснато крещял за някакъв „призрак“, който той не можел или не желаел да идентифицира и който „се върнал от отвъдното, за да вземе смрадливата му душа.“ Той също така твърдял, че „гримиран хермафродит от ада“ го заплашил да пререже „джобовете и гърлото му“, защото той/тя решил, че той е (зачеркнато), което непрекъснато крещял, че не бил, защото „и опростил греховете“.

Няма сведения секретарят някога да е бил свещеник или каквото и да е духовно лице и по тази причина няма право да дава религиозно опрощение. (Нашите редактори усърдно изровиха този факт).

Следващият репортаж от Белият дом, обаче, може да хвърли светлина върху това невероятно събитие. Морис Фицпедлър, отговарящ за връзките с пресата, каза, че нацията трябва да посрещне единствено с огромно съчувствие нещастието на подложения на стрес и пренатоварен господин Пийс и неговото семейство, въпреки че, когато бе разпитан подробно, господин Фицпедлър призна, че разведеният Държавен секретар няма семейство. В добавка на това, Президентът разреши чрез господин Фицпедлър да се огласи, че вчера е имал телефонен разговор, в който е било поставено под въпрос душевното състояние на секретаря в резултат на извънредния стрес, на който е подложен той от задълженията на кабинета си. Той е призовал нацията да се моли за бързото възстановяване на господин Пийс и „неговото освобождаване от усмирителната риза“.

На това място трябва да се отбележи, че началникът на канцеларията на президента Арнолд Субагало, се усмихваше по време на цялата пресконференция. Когато бе запитан за причината за това свое изражение, той показа на пресата изправен среден пръст.

Глава 27

Минаваше полунощ, когато Макензи Хоукинс влезе във фоайето на „Уолдорф-Астория“ и, както беше уговорено, мина през рецепцията, за да вземе каквито съобщения имаше за апартамент 12А — никакви имена, просто номера на стаята. Имаше две.

Обади се в Бевърли Хилс Обади се в Града на червеите.

Понеже в Калифорния беше с три часа назад, той реши първо да се обади на Мадж в Гринуич, Кънектикът. Отиде в другия край на фоайето, където имаше телефон.

— Миджи, извинявай, че закъснях толкова, но току-що влизам.

— Не се притеснявай, Мак скъпи, аз все още работя по сценария. Ще го довърша до един час и от куриерската служба ще ти го донесат веднага; би трябвало да го получиш към два и половина. Ястреб, това е страхотно! Направо ще превземе всички пазари!

— Е, Миджи, недей да си придаваш чак такъв холивудски акцент, не ти отива много.

— Извинявай, скъпи, прав си. Просто всеки, който иска да изрази ентусиазъм за някакъв проект, говори така. Колкото повече се превъзнасяш, толкова повече те тачат издателите.

— Марширувай по собствения си барабан, момиче. В теб има прекалено много класа и можеш да си го позволиш.

— С червеи ли, Мак?

— Е, ти просто си отвоюваш първоначалната територия.

— Можеш да заложиш на мен, точно така е.

— Но аз съм доволен да чуя, че в тази самоубийствена история има много хляб… и аз така мислех, честно казано.

— Скъпи, та това е чисто злато! Актьори, които обикалят света като антитерористична част, и на всичкото отгоре истина!

— Мислиш ли, че ще мога да привлека вниманието на двама — трима от онези по Западния Бряг…

— Да им привлечеш вниманието ли? — прекъсна го тя. — Значи още не си говорил с Джини, така ли?

— Не, съобразих, че там още е рано и реших да се обадя първо на теб.

— Аз се чух с нея днес късно следобед, когато прослушах касетките и доста си поговорихме. Имаме изненада за теб, Мак. Тя започна да излъчва още в три и половина, калифорнийско време.

— Да „излъчва“ ли? Миджи, започнала си да употребяваш някакъв много странен език и аз не съм сигурен, че го одобрявам. Не ти отива…

— Не, скъпи, това си е съвсем о’кей, наистина е общоприето.

— Е, щом е така…

— Но, Ястреб, чуй какво ще ти кажа — прекъсна го Мадж от Града на червеите. — Знам, че понякога се попрестараваш в закрилата си към нас, момичетата, и ние те обичаме заради това, но трябва да ми обещаеш нещо.

— Какво е то?

— Недей да смръзваш лайното на Мани Грийнбърг. Недей да му даваш сделката, но недей и да му размазваш физиономията.

— Е, Маджи, това е чиста проба вулгарност…