Пътят към Омаха

— Хайде, Мак. Още малко ми остава до последния ред. Обади се на Джини, скъпи. Целувки както винаги.

— Резиденцията на лорд и лейди Кавендиш — обяви носов английски от другата страна на линията в Калифорния. — Името, ако обичате?

— Ги Бърджес, обаждам се от Москва.

— Всичко е наред, аз ще се обадя! — Бързо се вмъкна гласът на Джини — Той е просто един стар заядливец, Базил.

— Да, мадам — каза икономът с убийствен монотонен глас и затвори деривата.

— Мак, съкровище. От часове чакам да ми се обадиш. Имам прекрасни новини!

— Които, както разбрах от Мадж, включват това да не влизам в ръкопашен бой с Мани.

— А, с него ли — не, недей, той може да ни бъде полезен в наддаването, но не и ако е в болница. Да ти кажа честно, започнах точно с Мани, нарушавайки принципите си изобщо да не говоря с бивши съпрузи, докато адвокатите ми разговарят с тях, и не сгреших.

— Какво не сгреши? Какво наддаване?

— Миджи каза, че идеята е сензационна! Тя твърди, че вътре има всичко всичко! Актьори — супермени, цели шест, които се появяват там, където е най-напечено, освобождават заложници, залавят терористи и всичко това е истина! На Мани му направих просто намек… след като се съгласи да остави на мира картините, естествено… и когато му казах, че Чанси се е свързал с няколко „филмови приятел чета“ в Лондон, Мани изкрещя на секретарката си да приготви самолета на студиото.

— Джини, за Бога, дай малко по-бавно! Скачаш от едно нещо на друго без да правиш никаква връзка и нищо не се разбира, поне аз не разбирам… Сега, какво е направил Мани и какво е направил този „Чанси“ и кой е той, по дяволите?

— Моят съпруг, Мак!

— А, гренадирът, да, сега си спомних. Дяволски добри момчета, всичките бяха такива; първокласни бойци. Какво е направил той?

— Казах ти, той е голям твой обожател и когато Мадж се обади и започна да обяснява какво си записал на онези касети, аз го помолих да вдигне деривата — и да каже мнението си като бивш военен.

— Какво мисли той?

— Той каза, че това било подобно на Кралските командоси от Четвърта или Четиридесета бригада, които работели за Олд Вик и имали само „частичен успех“, както се изрази той, защото „непрекъснато нарушавали мълчанието“. Той иска да поговори с теб за това и да сравни записките си.

— По дяволите, дай ми да го чуя, Джини!

— Не, Мак, няма време. А освен това той и не е тук. Отиде в Оръжейния клуб в Санта Барбара, за да поиграе на поло с британската колония.

— И какво е направил, все пак?

— Ястреб, ти май си уморен и имаш нужда от един масаж на раменете. Казах ти. Той сметна, че цялото това нещо, което Маджи пише за теб, ще стане суперхит и се обади на някакви негови приятели в Лондон, за да ги уведоми.

— Е?

— Те ще вземат конкорда утре рано сутринта и ще пристигнат тук преди да са излетели от Лондон.

— И къде ще отидат?

— В Ню Йорк. За да се срещнат с теб.

— Утре… днес ли?

— Там, където си ти, да.

— Ами твоя бивш, Грийнбърг?

— Утре сутринта — тази сутрин, при теб. Също така, понеже имам в списъка си някои приятели на Мани и Чанси, им се обадих и им дадох малко вътрешна информация. Очертава ти се напрегнат ден, съкровище.

— В името на Цезар, ти си забележителна и това е прекрасно! Честно казано, Джин-Джин, знаех си, че вие момичетата ще преобърнете света заради мен, само че промених малко плановете си. Да го направим в началото на следващата седмица, а?

— Мак, ти каза и аз цитирам! „Един ден!“

— Ами да, май че така казах, но това беше, за да отхвърля тази работа със сценария, да я бутна в ръцете на ония приятели от Бевърли Хилс някъде към уикенда и да задвижа нещата към понеделник или вторник.

— Мой велики бивш съпруже и мой най-скъпи приятелю, какво се опитваш да ми кажеш?

— Ами, Джин-Джин…

— Зарежи това „Джин-Джин“, Ястреб. Навремето, когато намери Лилиан в оня порутен гимнастически салон и реши, че тя се нуждае от помощ повече, отколкото аз, разговора ни започна точно така — с „Джин-Джин“. След това Лил ми каза, че когато си се натъкнал на Миджи в оня магазин за кока-кола, където си се чудел къде е колата, тя каза, че си започнал разговора с нея с „Лили-Лили“. Какво има, Мак? Ние те обичаме и ти го знаеш. Защо не можеш да свършиш тази работа утре сутринта? Ако е някоя нова съпруга, ние ще разберем, и ще я вземем под крилото си, когато му дойде времето.

— Няма нищо такова, Джини. Но е дяволски важно — за много хора, много онеправдани хора.

— Значи отново си се понесъл в облаците, скъпи мой приятелю? — каза нежно лейди Кавендиш — Ще отменя всичко, щом искаш. Мога да го направя — всъщност ти можеш да го направиш, като не вдигаш телефона и не отваряш вратата. На лешоядите им е известен само номера на стаята, апартамент 12А, нито име, нито някаква идентификация.

— Не, не, ще се справя — ще се справим.

— Ще се справите?

— И момчетата са тук. Просто реших да ги държа при мен, докато разреша другия си проблем.

— „Самоубийствената шесторка“? — извика Джени — Те са във „Уолдорф“?

— Цялата половин дузина, хлапенце.

— Те наистина ли са супермени?

— Такива са, а имат и много други качества. И което е по-важно, те очакват помощ от мен.

— Помогни им тогава, Мак. Никога не си се провалял с някоя от нас.

— Освен с една, може би.

— Ани ли?… Не се самообвинявай излишно, Ястреб. Тя ми се обади миналата седмица по някакъв радиотелефон, който страшно пращеше. Успяла да откара със самолет дузина болни деца от някакъв остров в Пасифика на лечение в Бризбейн. Толкова беше щастлива, че няма накъде повече. Не е ли това най- важното? Да си щастлив такъв, какъвто си? Това е, на което си ни учил.

— Кажи ми, тя споменава ли изобщо Сам Девъро?

— Сам…?

— Добре ме чу, Джини.

— Ами, да, споменава го, но не съм сигурна, че ще искаш да чуеш какво е казала, Мак. Нека оставим настрана тази тема.

— Искам да го чуя. Той ми е приятел.

— Все още?

— По стечение на обстоятелствата, да.

— Добре… Тя казва, че си спомня за него като за единствения мъж, с когото е спала, защото това е било — „любов на сродни души“ — точно така се изрази. Всички останали били забравени.

— Тя ще се върне ли някога изобщо?

— Не, Мак. Тя намери това, което ти искаше от нея да намери — което искаше да намерим всички ние. Комфорт в собствената си обвивка, помниш ли, че си ни го казвал?

— Проклети психологически фъшкии! — избухна Хоукинс, и скришом избърса една сълза пред обществения телефон. — Аз не съм никакъв проклет спасител на проклети души. Просто