Пътят към Омаха

Честно казано, Мак смяташе, че Сам ще се отправи към любимия си бар след работа. Не че бившият му официален посредник беше стабилен пияч — той даже и среден не беше — но едно време обичаше да пийва едно-две след тежък ден на бойното поле. Гледай ти, дявол да го вземе, беше си помислил Ястреба, като видя Сам да излиза от сградата с охрана. Докъде може да стигне човешката подозрителност и неблагодарност! От всички презрени стратегии точно на тази ли се беше спрял конвой! А пък да забърка и работодателя си, явно не по-малко презрения Аарон Пинкъс, си беше направо предателско и определено антиамериканско! Ястребът не беше сигурен дали новопридобитите му адютанти не са предприели друга стратегия. От друга страна, един добър офицер винаги трябва да изстиска най-доброто от наемниците си, без значение какви профани са. И така той им хвърли един поглед, натикани от дясната му страна на предната седалка — естествено не можеше да позволи на потенциалния враг да седи зад него и да дебне из засада.

Те определено изглеждаха по-добре с приличните си подстрижки и измитите си физиономии, даже когато и двамата поклащаха главите си в такт с латиноамериканските ритми, леещи се от радиото.

— Няма ли да е по-добре да ни платиш някой и друг долар, а? — каза новоизлюпеният ефрейтор, седнал до Мак.

— Всяко нещо с времето си, ефрейтор — реших да ви направя и двамата ефрейтори, защото съм принуден да стоваря допълнителна отговорност към основните ви задължения.

Естествено, това отговаря и на по-високо заплащане… Между другото, за разпознавателни цели, как са ви имената?

— Аз съм Деси Арнас — отговори му този до прозореца.

— Аз също — каза колегата му.

— Става. Д-Едно и Д-Две, в този порядък. Слушайте сега.

— Какво сега?

— Просто слушайте. Врагът ми прояви неочаквана съпротива, затова от вас двамата се иска да покажете известна агресивност. Може да се наложи да се разделите и да отвлечете вражеския персонал от постовете му, като направите по този начин възможно залавянето на обекта.

— Дотук — прекъсна го Д-Едно, — схванах „иска се“, щото често го употребяват в съдебната зала, също както „отлага се поради липса на доказателства“. За останалото не съм сигурен.

По този случай Ястреба мина на чист испански, който беше научил като млад командир на рейнджъри на Филипините, по време на войната с японците.

— Comprende?24 — попита, след като свърши.

— Absolumente!25 — изрева Д-Две. — Ще нарежем пилето и ще пръснем парчетата наоколо, за да хфанем голямата фъшлива лисица.

— Много добре, ефрейтор. Това при някоя от вашите латиноамерикански революции ли си го научил?

— Не, сеньор. Мама ми четеше приказки за лофци, когато бях малък.

— Откъдето и да си го научил, използвай го… А сега, това, което трябва да направим… — Господи Боже! Какво сте си сложили на яките, да ви вземат дяволите?

— Какво бе, човече? — попита Д-Едно, стреснат от внезапното звуково изригване.

— И ти! — изкрещя Хоукинс, въртейки главата си наляво-надясно. — Какви са тези ризи — по-точно яките на тези ризи… не съм ги виждал преди!

— Преди тофа не си бяхме сложили фратофръзките — обясни Деси-Две. — Нъл’ ти ни даде мангизи и ни каза да си купим по една черна фратофръзка преди да флезем в голямата сграда със смешния асансьор… И също така, фелики човече, тези ризи не са наши. Двама лоши грингофци с мотоциклети се отнесоха много недружелюбно с нас пред един ресторант на магистралата… Продадохме моторите, но си задържахме ризите. Хубафи са, нали?

— Идиоти такива! Това са свастика!

— Вас какво?

— Хубафи малки нещица — отбеляза Д-Две, попипвайки черната емблема на Третия Райх. — Отзад си имаме по-хубафи, големи…

— Веднага да ги разпорите от яките си, ефрейтори, и дръжте куртките на гърбовете си.

— Курки ли? — попита озадачено Д-Едно.

— Саката, палтата, униформите — дръжте си ги на гърба… — Ястреба спря по средата на изречението, защото пред тях лимузината на Аарон Пинкъс бавно потегли и зави надясно в някаква пресечка. Мак направи същото. — Ако Сам живее някъде наблизо, значи вече мете подове, а не попълва заявления.

Въпросното наблизо представляваше къса тъмна уличка, пълна с малки магазинчета за сандвичи между входовете на захабени от времето сгради, напомнящи за претъпканите с емигранти квартали на големите градове от началото на века. Липсваха само рикшите, количките за амбулантна търговия и пискливата врява на чужди езици. Лимузината се плъзна покрай тротоара и спря пред някакъв рибарски магазин. Мак не можа да стори същото, защото до края на пресечката не се виждаше никакво свободно място за паркиране.

— Не ми харесва — каза Ястреба. — Д-Едно, ще спра за малко; излез и поогледай този рибен магазин — прави се, че си купуваш нещо за вечеря — и дръж връзка. Може да има и задна врата, но е малко вероятно; може да си разменят дрехите, обаче нашият човек ще се изгуби между парцалите на конвоя си. Въпреки всичко не можем да пренебрегнем тези възможности. Сега той е в ръцете на професионалисти, и ние трябва да демонстрираме калибъра си!

— Тая галимация да не би да значи, че трябва да държа под око този височкия от снимката?

— Точно така, ефрейтор. И не е необходимо да обсъждаш директните заповеди на началника си с такъв просташки език.

— Т’ва много ми харесва!

— Тръгвай! — изкрещя Ястреба и натисна спирачките. Д-Едно отвори вратата, измъкна се и я тръшна след себе си. — Д-Две — продължи Мак, докато караше направо — веднага щом паркирам, искам да минеш от другата страна на улицата, да се върнеш и да държиш под око и голямата кола, и магазина. Ако някой излезе оттам, много бърза и се качи в нея или в която и да е друга кола, ще ме уведомиш.

— Абе чофече, Деси-Едно нали точно тофа прафи? — попита Д-Две изваждайки уоки-токито от джоба си.

— Той може да бъде разкрит, ако наблюдателите са на място, но доста се съмнявам. Аз поддържах разстояние две превозни средства от подвижната цел, така че не смятам, че имат положителни резултати от разузнаването.

— Много смешно гофориш, знайш ли?

— Заеми позиция! — изкомандва Ястреба, зави до тротоара и моментално изгаси двигателя. Д-Две се измъкна от колата, заобиколи я и забърза ентусиазирано по улицата. — Не е зле, кабалеро — каза Мак на себе си и посегна към джоба на ризата си за пура. — И двамата имате някакви способности. Истинска стойка на тиловак.

И в този момент някой почука вежливо на страничното стъкло. На тротоара стоеше полицай и размахваше палката си. Обърквайки се за момент, Ястреба погледна към празното място на улицата пред себе си. Точно пред него имаше табелка — Паркирането забранено.

* * *

Сам си избра няколко парчета моруна и благодари на съдържателя-грък на заваден гръцки.

— Афхаристо26.

Отговориха му любезно:

— Паракало27, господин Девъро — докато плащаше сметката.

Двамата пазачи не проявяваха никакъв интерес към рибата и разглеждаха със скучаещи погледи големите зацапани плакати, изобразяващи разни острови в Егейско море. Няколко посетители бяха насядали край две пластмасови масички, всичките говореха на гръцки и изглеждаха по-заети да разговарят един с