Пътят към Гандолфо

навярно още много продуктивни години в Монголия.

— Я, чакайте малко! — Девъро се поизправи и се втренчи право в очите на Лин Шу. Не бе много сигурен, но му се стори, че нещо на предната седалка изщрака. Приличаше на звук от затвор на пистолет.

Реши да не мисли за това. Така щеше да е най-добре. Отново се обърна към Лин Шу:

— Това е лудост! Знаете, че това е абсолютна глупост! Какви ги дрънкате? Четири хиляди години? В Монголия? — куфарчето падна от коленете му; отпред пак се чу щракване. — Дайте да говорим сериозно… — думите му позаглъхнаха, докато се навеждаше да вдигне куфарчето.

— Такива са наказанията, които предвижда законът за подобни престъпления — обясни Лин Шу. — Никое чуждо правителство няма право да се намесва във вътрешното законодателство на страната-домакин. Това е немислимо. Но в този конкретен случай може би не е съвсем неразумно.

Сам не бързаше да отговори; виждаше как намусеното лице на Лин Шу бавно възвръщаше предишното си учтиво изражение.

— Ако не се лъжа, работата май отива към уреждане на проблема извън съда?

— Как така? Извън съда?

— Компромис. Не говорим ли за компромис?

Лицето на Лин Шу съвсем се проясни. По-щастлива усмивка Девъро не бе виждал.

— Да, разбира се. Компромисът е поучителен. И в това има сила.

— И навярно ще смъкнем малко от четирите хиляди години в Монголия — чрез компромиса, а?

— Възможности — колкото щеш. Ако успеете там, където други не са могли. В края на краищата от компромиса ще имаме взаимна изгода.

— Надявам се, че разбирате колко сте прав. Хоукинс е национален герой.

— Такъв бе и Спиру Егню, майоре. Вашият президент го каза.

— Какво можете да предложите? Отмяна на съдебния процес?

Лин Шу помръкна. „Това не е на хубаво“, помисли Сам.

— Не можем да го направим. Процесът вече е обявен. Твърде много хора от международната общност знаят за него.

— Репутация ли ще пазите или искате да продавате газ? — Девъро се облегна назад; китаецът наистина търсеше компромис.

— По малко от двете е компромис, нали?

— Колко е вашето малко? В случай че вразумя Хоукинс.

— Първо, можем да помислим за намаляване на присъдата — Лин Шу пак се усмихна.

— От четири хиляди на две и петстотин ли? — попита Девъро. — А, благодаря, много щедро от ваша страна. Предлагам да започнем от условна присъда; отказвам се от оправдателната.

— Какво означава условна присъда?

— По-късно ще ви обясня; ще ви хареса. Дайте ми някакъв стимул да се захвана с Хоукинс — Сам забарабани с пръсти по капака на куфарчето. Глупав навик, но обикновено помагаше за разконцентриране на противниците, а понякога предизвикваше и бързо отстъпление.

— Съдебната процедура в Китай може да има много форми. Продължителна, натруфена и ритуална. Или много кратка, бърза и без ексцеси. Три месеца или три часа. Вероятно бих могъл да съдействам за втората…

— Именно. И условна присъда. Съгласен съм — рече Сам веднага. — Това ми стига, за да се заема здраво за работа. За мен сделката е готова.

— Тази условна присъда. Ще трябва да ми я разясните.

— В общи линии не само ще запазите репутацията си и ще продадете газта, но ще покажете и колко сте твърди и пак ще ви хвалят в печата като герои. Всичко на куп. Какво по-добро от това?

Лин Шу се усмихна. Девъро се почуди за миг дали зад тази усмивка не се криеше някакво прозрение, което китаецът не искаше да покаже. Но много скоро съмненията му се разсеяха. Лин Шу му зададе въпрос, на който сам отговори още преди Девъро да отвори уста.

— Какво по-добро от това ли? Ами генерал Хоукинс да го няма в Китай. Да, това е по- доброто.

— Какво съвпадение. Та това е една от незначителните подробности, които предвижда условната присъда.

— Наистина ли? — Лин Щу гледаше право напред.

— Ти не си ми грижа — рече Сам унесено. — Ами какво ще правя с обекта Хикс?

ГЛАВА ШЕСТА

Вътрешността на килията се виждаше ясно през огледалното стъкло, вградено в тежката метална врата. Имаше обикновено легло, писалище, скрито осветление на тавана, подвижна лампа на писалището, нощна лампа до леглото и килим на пода. На стената вдясно отворена врата водеше към малка баня, а вляво имаше закачалка за дрехи. Помещението не бе по-голямо от три на четири метра, но бе снабдено с всичко необходимо, дори повече отколкото Сам бе виждал другаде.

Липсваше само Макензи Хоукинс.

— Виждате колко сме грижовни — рече Лин Шу, — добре сме настанили генерала, нали?

— Много съм впечатлен — отговори Девъро. — Но не виждам самия генерал.

— А-а, вътре е — китаецът се усмихна спокойно.

— Прави ни разни номера. Като чуе стъпки, се скрива отстрани на вратата. На два пъти пазачите се хванаха и влизаха да видят какво става. За щастие бяха няколко души и успяваха да го надвият. Сега вече всички смени са предупредени. Подават му храната през едно прозорче.

— Значи не се предава… — засмя се Сам. — Голяма работа е.

— И то не една — добави Лин Шу със загадъчен израз, застана в очертан пред стъклото кръг на пода и натисна един червен бутон. — Генерал Хоукинс? Моля ви, покажете се. Аз съм Лин Шу, вашият добър и благосклонен приятел. Зная, че сте отстрани до вратата, генерале.

— Да ти го начукам в гъза, жмичка такава!

Лин Шу веднага отпусна бутона и се обърна към Девъро:

— Отвреме-навреме го прихващат и забравя добрия тон.

Китаецът се върна до разговорната система и пак натисна бутона:

— Моля ви, генерале, с мен е ваш сънародник. Представител на вашето правителство. От въоръжените ви сили…

— Провери й чантичката! Бръкни под полата й! Червилото й може да е бомба! — изкрещя отвътре невидимият генерал.

Лин Шу изглеждаше объркан. Сам го помести леко от вратата, натисна бутона и изрева в микрофона:

— Стига с тия номера, вирипишко смотан! Покажи рунтавия задник, дето Господ ти е дал за лице или отварям прозореца и пускам вътре гърмящото червило! Ще ти спукам задника, скапаняк такъв!… Между другото, имаш много здраве от Реджайна Грийнбърг.

Внушителната глава на Макензи Хоукинс бавно се показа пред огледалното стъкло. Изглеждаше адски объркан. Половин пура стърчеше между зъбите му, а кръвясалите очи гледаха с невярващо любопитство.

— Какво е това? Какво му казахте? — Лин Шу бе отворил уста от учудване.

— Това е строго секретна военна парола — отвърна Девъро. — Използваме я само в критични моменти.

— Няма да любопитствам повече; уважавам военната тайна. Ако натиснете ръчката отстрани на стъклото, генерал Хоукинс ще ви види. Ако желаете, ще ви пусна вътре. Аз обаче предпочитам да остана тук.

Сам завъртя ръчката; чу се изщракване. Огромното, разкривено лице изведнъж се сгърчи в отвратена