Пътят към Гандолфо

спринцовката във врата.

След броени секунди онези двамата не мърдаха.

Гри и Бльо спуснаха моторите им в плитката канавка отстрани на пътя и замъкнаха двете тела в храстите. После хукнаха напряко през гората, за да се придвижат до мястото на следващата задача. Там бяха скрити и двете раса, които трябваше да облекат върху униформите.

Капитаните Оранж и Вер лежаха по лице един срещу друг от двете страни на пътя, скрити във високите бурени. Позициите им бяха в началото на втория завой по стръмния склон. През стъблата на тревите забелязаха — с голямо задоволство, разбира се — че последните двама мотористи ги няма. Другите двама бяха заети с трудната задача да задържат машините си изправени и пъплеха след втората лимузина.

Капитан Оранж се прекръсти, когато папският автомобил минаваше покрай него.

Капитан Вер се изхрачи. От тия тъпи италианци скоро французин нямаше да се дореди да стане папа.

Вторият автомобил навлезе в последния стръмен завой от пътя. Оранж и Вер скочиха и изпълниха светкавично многократно тренираните действия срещу двамата мотористи.

Папската лимузина бе вече долу, в подножието на хълма. Оставаха броени секунди до експлозията от Четвърта фаза и запалването на димките в преобърнатия фиат. Оранж и Вер се втурнаха към следващата си задача, най-престижната от всички Седма фаза. Пета и Шеста, включващи обезвреждане на системата за връзка и упояване на папските приближени, вече можеха да започнат.

Седма фаза бе поантата на операцията „Нулева зона“. Тогава трябваше да стане размяната. Гуидо Фрескобалди на мястото на Джовани Бомбалини.

* * *

Взривовете от фиата бяха страхотни, турците се разкрещяха, като пуяци. Ястреба се усмихна. Ех, че хубава гледка! Мама му стара! И филмов режисьор нямаше да го направи да изглежда така автентично. Пушеци, викове и паника.

Кортежът спря, от двете коли се чуваха угрижени гласове. Бяха само две коли и един мотоциклетист на пуст селски път, заобиколен от стръмен хълм откъм юг и гъста гора от север.

„Оптимална ситуация“, помисли си Ястреба, докато се опитваше да задържи изправен Гуидо Фрескобалди, скрит в храстите.

* * *

Капитан Ноар достигна поста си и сигнализира на капитаните Руж и Брюн. Те дебнеха на десетина метра един от друг, готови всеки момент да изпълнят Пета фаза: обезвреждане на техниката за свръзка.

Моментът настъпи.

Полицаят от Ватикана скочи от мотора си и хукна към димящия фиат с крещящите отвътре турци. Всички врати на лимузините се отвориха, наизскачаха и шофьори и свещеници, размахваха ръце и си нареждаха един на друг какво да правят, след малко всички вкупом се юрнаха към преобърнатата кола.

Сега!

Преоблечени като свещеници, Ноар, Руж и Брюн изскочиха от скривалищата си. Брюн и Руж скочиха на предните седалки в първата кола и започнаха да късат под таблото всяка жица, която зърнеха. Ноар изтича до втория автомобил, в който пътуваше папата, и се хвърли през отворената врата към радиоапарата.

Внезапно една длан се пресегна от задната седалка и го сграбчи за врата, а цяла ръка се спусна под брадата му и го притисна към седалката. Под бялото расо и двете ръце бяха черни!

А хватката, която държеше Ноар за врата, му беше добре позната. Така действаха по улиците на Харлем!

Ноар въртеше глава и се опитваше да я измъкне от капана, в този момент пред лицето му се появи лицето на негов брат-чернокож!

Негър в бяло църковно расо!

Ноар не обичаше да причинява болка на свои братя, но в този случай се налагаше. Този печен католик явно не бе успял да мине отвъд Сто тридесет и осма улица и Амстердам. Ноар стисна мекото месо между палеца е показалеца му и започна да го извива. Чернокожият свещеник изрева и освободи главата му, Ноар веднага се пресегна и го изтегли до кръста върху облегалките на предните седалки. С тъжна въздишка му нанесе саблен удар в тила. И без да губи време се залови с работата си: късаше жици и трошеше копчета наред. Дебеланкото в бяло расо — „нашият човек“, помисли си Ноар — внимателно изтегли тялото на негъра обратно на задната седалка, като придържаше главата му, сякаш бе тежко ранен.

— Нищо му няма, чичо. Не зная при вас как е. Но аз такова нещо — никога! Баптистите държат ритъма! Вие пък — ченгетата…

* * *

„Мръсен педераст! Само това му липсваше! И какво ли още го очакваше на римското летище «Леонардо да Винчи» — един Бог знае! Направо кошмар посред бял ден, като смяташе и това, че не бе спал цяла нощ.“

Проклетото джудже-пилот от Валтурнанче настоя самолетът му да бъде прегледан от инспектор по наркотиците! Пълна глупост! Никой не даваше и пет пари дали ще кацне самолет, натоварен с крадено злато или с недекларирани диаманти, но ако на борда има само една цигара марихуана, са готови да ти спукат гьона! Но протестите му не помогнаха, дори напротив — влошиха нещата. Инспекторът реши да го съблече и да го обискира основно.

— Per favore, signore.46 Къде са ви долните дрехи? Къде сте ги оставили?… Я прегледайте още веднъж самолета!

— Ама това на нищо не прилича — крещеше Девъро. — Как може заради чифт шорти да…

— Che cosa?47 — попита с подозрение капитанът.

— Шорти, бе! — Сам очерта с ръце къде са му гащите. — Къде ще скрия…

— Ахааа — прекъсна го капитанът. — Швейцарецът от планината носи гащи до колената. С джобчета и финтифлюшки. И с много копченца. Копчетата сигурно са кухи!

— Не съм швейцарец! Американец съм! Капитанът вдигна вежди и снижи глас:

— Ахаа… Мафия, а, синьоре?

И разговорът вървеше все в този дух, докато накрая Сам не се разтовари с десет стодоларови банкноти, което пък съвпадна с края на смяната на капитана и Девъро бе освободен.

— Откъде да взема такси?

— Първо си обменете парите, синьоре. Никой шофьор на такси няма да може да ви върне ресто от стодоларова банкнота.

— Не ми останаха стотачки. Имам само по петстотин долара.

— Тогава сигурно ще повикат полиция. Такива банкноти едва ли са истински. Ще ви трябват лири.

„Ох, да ви пикая на страната“ — помисли си Сам. В никакъв случай не му трябваха нервни таксиджии и полицаи. С тях нямаше да може да се осъществи грандиозния финал с отстраняването на Ястреба.

Та така си загуби още почти час на опашката пред бюрото за обмяна на валута, само за да му кажат, че банкноти с такава номинална стойност задължително се проверяват на спектограф.

— Благодаря, синьоре — рече му след малко мустакатата служителка. — Проверихме ги на четири различни машини. Истински са. Ето ви лирите. Имате ли си празен куфар за тях?

Девет и четиридесет и пет. Имаше още време! С такси до Рим щеше да стигне за един час, дори движението да е натоварено. После вероятно ще му трябва още половин час да стигне до южните предградия, откъдето да поеме по Виа Апиа.

Не повече от двайсет минути по Виа Апиа и щеше да е там. Щеше да разпознае мястото по знаците, които успяваше да зърне по време на маневрите. Щеше да стигне в „Нулевата зона“ половин час преди