решението на Гри и Бльо.

— За какво ми говорите?

— Твърдите, че не желаете да ме нараните лично.

— Разбира се. Кой ще ни даде откуп за труп?

— А Фрескобалди е здрав като бик — продължи тихо да говори той, но повече на себе си, отколкото на Макензи, разглеждайки полузаспалия Гуидо. — Такъв си е той, синьор генерале. Ако се съглася да дойда с вас, без да ви създавам пречки или усложнения, така да се каже, в духа на сътрудничеството, ще ми направите ли една малка услуга? Като командир на командир.

Ястреба запремига насреща му.

— И каква е тя?

— Да драсна една бележчица, само няколко думи, естествено, на английски. И да я оставя на помощника си. Разбира се, ще можете да я прочетете преди това.

Макензи извади от вътрешния джоб на якето си боен полеви тефтер, скъса един лист, отвори херметичната химикалка и ги подаде на Франческо:

— Имате петнайсет секунди.

Папата сложи листа върху багажника на лимузината и бързо написа нещо на него. Върна го на Ястреба.

„Жив съм, нищо ми няма. С Божията благословия ще се свържа с теб така, както О’Гилигън се свързва с мен да играем шах.“

— Ако това е някакъв код, нещо много мижав ми изглежда. Няма значение, пъхни му го в джоба на черния. Хареса ми, дето си писал, че си о’кей.

Джовани изтича до помощника си, пъхна бележката под расото му и се върна при Ястреба.

— Не губете време, генерале!

— Какво?

— Пъхайте Фрескобалди в колата! Бързо! Вътре има едно куфарче. В него са ми лекарствата. Дайте ми го, ако обичате.

— Какво?

— Ако винаги така се туткате, няма да ви вземат и в курията. Къде е elicottero?

— Хеликоптерът ли?

— Да.

— Ей там. На една поляна.

Капитаните Гри и Бльо приключиха съвещанието си. Гри му извика:

— Инструктирахме хората, генерале. Тръгваме! Среща — на Зараголо!

— Зараголо ли? — възкликна светият отец. — Летището на Монти Пренестини, нали?

— Да — отговори Ястреба и някак втренчено го загледа. — Защо? Какво има?

— Кажете им да заобиколят от север Роко Приора. Там е пълно с полиция.

— Това май се пада на изток от Фраскати…

— Да!

— Чухте го, нали, капитани! Заобикаляте Роко Приора! Хайде, чупката!

— Не! — изкрещя Сам, който хвърляше погледи към билото на хълма. — Всички сте полудели! Откачили сте! Ще ви спра! Всичките!

— Млади човече! — Джовани зае най-авторитетната си папска поза. — Няма ли да млъкнете най-накрая и да изпълнявате заповедите на генерала, а?!

От горичката се показа Ноар:

— Машината е готова за излитане, генерале! Небето е чисто.

— Ще имаме още един пътник. Трябва да приберем юридическия съветник. Няма да е лошо да му боцнеш една игличка, ако можеш.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Ноар.

— Една доза, капитане!

— Що толкова малко, бе, неговата мамка!?

Така Джовани Бомбалини, главата на римокатолическата църква, и Макензи Хоукинс, двукратно награден от Конгреса с почетен орден, натикаха Гуидо Фрескобалди в папската лимузина и хукнаха като бесни към хеликоптера в гората.

За Франческо беше по-трудно. Светият отец попържаше нежно Свети Себастиан, покровителят на атлетите. Накрая съвсем се отчая, запретна полите на расото, заголвайки дебели селски прасци и за малко да стигне до хеликоптера преди Макензи.

* * *

Малкият самолет се издигна над облаците, скупчили се върху Зараголо. На кормилото бе капитан Ноар. На мястото на помощник-пилота седеше капитан Руж. Ястреба и папата седяха в първото отделение един срещу друг, до прозорците.

Макензи хвърляше озадачени погледи към Франческо. От дългогодишния си опит знаеше, че когато врагът оказва съпротива, най-добре е да не се предприема нищо, докато обстоятелствата не наложат незабавен контраудар.

Този път обаче случая бе съвсем друг. Франческо изобщо не се държеше като враг. А Ястребът бе срещал най-различни врагове.

Мама му стара, нещо не беше наред!

Ей го, седи си там, разкопчал тежкото расо, изул обувките си, скръстил ръце върху едрия си корем и зяпа ли зяпа през прозореца с щастливия израз на месар, който за пръв път се качва на самолет. Чудна работа. И доста съмнителна.

Защо бе?_ Защо?_

Макензи реши, че няма смисъл да носи повече маската. Останалите не трябваше да ги свалят, но за него вече бе все едно.

Свали я с въздишка на облекчение. Франческо се обърна към него, в очите му нямаше и помен от омраза. Папата му се усмихна приветливо и кимна с глава, сякаш за да му каже: „Радвам се да се запознаем лице в лице“.

Бре, мама му стара!

Макензи бръкна в джоба за пура. Измъкна една, отхапа й края и извади кибрит.

— Per favore? — Франческо се наведе към него.

— Какво?

— Една пура, синьор генерале. За мен. Може ли?

— О, ама разбира се. Заповядай — Хоукинс измъкна още една от кутията и му я подаде. После се сети и бръкна в джоба за резачката, но беше късно.

Франческо отхапа края й, изплю го на пода, при това съвсем не просташки, взе от Мак кибрита и драсна клечка.

Папа Франческо, наместникът на Христос имаше съвсем блажен вид. Облегнат удобно назад, кръстосал крака под расото, той пускаше с наслада ароматичния дим от пурата да се върти над главата му и се любуваше на гледката долу.

— Grazie56 — рече Франческо.

— Prego57 — отвърна Макензи.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату