началото на акцията!
Ще спре Ястреба, ще предотврати Третата световна война, ще отърве доживотния затвор и ще се прибере в Бостън с истинска швейцарска банкова сметка!
Мама му стара! Ако имаше две пури, щеше да ги запали едновременно!
Изтича през чакалнята към изхода, над който думата „такси“ беше изписана на три езика. Но щом изскочи на циментовата площадка, дъхът му секна.
Цялото свободно пространство пред аерогарата бе задръстено от коли, натоварени с багаж. Шофьорите се бяха скупчили на групички и така гневно разговаряха помежду си, сякаш подготвяха бунт.
Сам се приближи до един турист:
— Какво става?
— Стачка обявиха, тяхната мамка жабарска!
Сам се дръпна настрани. Джобовете му бяха нафрашкани с няколко милиона лири. Все на някой от паркингите ще намери човек, който да го качи.
Намери го. В единайсет без двайсет. И му предложи пари. Колкото по-бързо кара, толкова повече хилядарки щеше да получи. Мъжът се съгласи.
Единайсет и трийсет и две! Щеше да успее!
Трябваше!
От това зависеше бъдещето му! Ами! Какво има да се залъгва? Животът му зависеше от това!
Гри и Бльо затегнаха вървите около расата. И двамата бяха на колене, скрити във високите бурени под извитите клони на храстите край стария път в подножието на хълма. Готови бяха да изскочат от храсталака и да започнат изпълнението на Шеста фаза — обезвреждането на кортежа. Преобърнатият фиат лежеше точно пред тях и бълваше черен дим във всички посоки. Петимата помощници на папата, двамата шофьори и мотоциклетистът тичаха наоколо и се опитваха да достигнат врещящите вътре турци.
Броят им не представляваше проблем. Като се включат в обгърнатото от дим меле, Гри и Бльо ще действат бързо, стараейки се да увеличат бъркотията. Номерът бе да ги упояват един по един. Руж щеше да помага от западния фланг. Той дебнеше някой да не усети каква е работата и да хукне към колите.
Гри и Бльо изхвръкнаха от храстите и се гмурнаха в суматохата от дим, крясъци и размахани ръце. Полите на расата им се вееха, ръцете им стискаха готови за действие спринцовки.
Един по един хората от антуража на папата се свличаха на земята с щастливи усмивки на грейналите им лица.
— Връзвай ги, връзвай ги! Дай малко въже! — крещеше Гри на турците, които изпълзяха от колата.
— Не много здраво, бе, идиоти такива! — сопна им се Бльо. — Не чухте ли какво каза командирът?!
—
Проснат по гръб, точно на половината път от тях до лимузините, лежеше Руж, вдигнал право нагоре едната си ръка с чупка в китката, сякаш бс застинал при изпълняване на пирует. Чорапената маска не можеше да скрие олимпийското спокойствие на лицето му. В бързината, изглежда, се бе препънал и забил извадената игла в стомаха си.
— Бързо! — ревна Гри. — Антиотровата! Генералът е помислил за всичко!
— Това му е работата — промърмори Бльо.
—
Мак видя на отсрещната страна на пътя Оранж, който се прекръсти, преди да изскочи от храстите и да се втурне към папската лимузина. „Излишно е“ — помисли си Хоукинс, папата няма дори да се опита да избяга. Той остави чернокожия си помощник да лежи на задната седалка и в момента излизаше от колата с почервеняло от гняв лице.
Ястреба хвана Фрескобалди за ръката и го повлече към колата.
— Добра среща, господине — поздрави той папата.
—
— Какво казваш? Не те разбрах.
—
— Абе я си… глей работата и млъквай! Никой никого няма да убива.
— Нали виждам с очите си! Чедата божии са мъртви.
— Виждаш — грънци! Няма им нищо и никой няма да пострада.
— Всички са
— Толкова са мъртви, колкото и ти. Щяхме ли да ги завързваме, ако не бяха живи? А кажи де! Оранж! Насам!
—
— Вади цветнокожия от колата. Сигурно е гостенин на папата.
— Той е
— Айде бе? Внимателно, Оранж — обърна се той към италианеца, който измъкваше младия свещеник от автомобила. — Сложи го в храстите и поразхлаби малко яката на расото му. Ще заври с това пончо. Я, глей каква жега е.
— Значи, искате да кажете, че всичките са живи? — попита Джовани, все още учуден.
— Разбира се, че са живи — отвърна Хоукинс и даде знак на Вер да приготви Фрескобалди за размяната. Двойникът на папата седеше умислен.
— Не вярвам! Убихте ги! — упорстваше папата.
— Абе няма ли да млъкнеш! — това не бе въпрос.
— Чуй ме добре. Не знам ти как се справяш с командването, но предполагам, че можеш да различиш жив от умрял човек, нали?
—
— Капитан Гри! — Макензи помаха на маскирания скандинавец, който тъкмо овързваше един свещеник на земята до първата лимузина. — Вдигни го тоя и го донеси насам!
Гри изпълни заповедта. Хоукинс хвана папата за дясната ръка и му рече:
— Ето. Допри си пръстите до врата му. Виждаш ли? Има ли пулс, а?
Папата присви очи, вторачен съсредоточено във върха на пръстите си.
— Сърцето… да, бие. Значи истината казвате. Ами другите? И техните ли сърца туптят?
— Вече ти дадох дума — отвърна сухо Ястреба. — Трябва да те порицая, господинчо. Командирите на противника не лъжат, когато са сигурни, че ще те пленят. Ние не сме животни. Хайде, че нямаме много време — Ястреба даде знак на Вер да доведе упоения Фрескобалди. — Извинявам се, но ще трябва да ти сменим дрешките. Аз ще…
Макензи изведнъж замлъкна. Папа Франческо не сваляше очи от Фрескобалди. Той веднага позна оперния певец, който избръснат гладко и без мустаци, приличаше на Джовани Бомбалини много повече, отколкото самия Бомбалини.
— Та това е Гуидо! Гуидо Фрескобалди! — светият отец така извика, че го чуха сигурно чак в пристанището на Неапол. — Гуидо от моята кръв! От моята плът!
