Пътят към Гандолфо

l:href='#note_1-52' type='note'>52 И ти ли си с тия еретици!?

Синьор Гуидо Фрескобалди се подсмихваше.

— Che gelida… manina… a rigido esanime… ah la-la… la-laaa…

— Той e наистина, само че от тази сутрин малко се е шеметосал. Така ще е известно време. Хайде сега да свалим някои нещица от теб и да му ги сложим на него. Капитан Оранж! Капитан Вер! Помогнете на господин Франческо.

— Я го вижте! — Ястреба говореше гордо, като генерал, превзел вражеска крепост. А всъщност държеше ухиления Фрескобалди, вече преоблечен. — Много му отива, нали?

Потресеният Франческо не можа да се сдържи и извика:

— Jesus et Spiritus Sanctus!53 Грозният Фрескобалди на мое място! Господ наистина е чудотворец!

— Като два снаряда от един калибър сте.

Светият отец едва събра сили да попита:

— Слагате… Фрескобалди… на трона на Свети Петър?

— Само за около два часа, ако е рекъл Господ и ако изчисленията ми са верни.

— Но защо?

— Нямам нищо против теб лично. Доколкото знам, не си лош човек.

— Защо тогава? Кажете, за бога, защо? Това не е отговор.

— Не съм и мислил да ти отговарям — отвърна Ястреба. — Само не викай повече, че с тоя глас ще ме капичнеш. Откъде ги вадиш тия децибели, бе?

— Тогава докато не се капичнеш ще викам, ако не ми кажеш… Айииии!…

— Добре де! Добре! Отвличаме те. За откуп. Не се притеснявай, косъм няма да падне от главата ти, честна генералска.

Капитаните Гри и Бльо притичаха до тях и дадоха знак на Макензи:

— Районът е чист, генерале — изрева Гри.

— Всички са упоени — добави Бльо. — Готови сме да тръгваме.

— Браво! Тогава какво чакаме? Хайде, бойци! Измитаме се от района! Готови за изтегляне! Под строй! Напред!

Като по сигнал на около петдесетина метра от тях забръмча хеликоптерът, скрит в една горичка.

Но в същия момент дочуха и друг звук. Идваше от пътя горе по хълма. Изскърцаха спирачки на автомобил.

— Спрете! — викаше някой с пресипнал с глас. — За бога, спрете!

— Какво?

— Mon Dieu!

— Che cosa?!

— А стига бе!

— Tokig!

— Bakasi!

— Мамка му!

По черния път надолу по склона тичаше Сам. Носеше се с такава скорост, че не можа да вземе последния завой и падна на едно коляно.

Джовани Бомбалини гледаше учудено; по навик реши да благослови коленичилия мъж:

— Deus et figlio…

— Млъкни, бе! — изръмжа му Макензи. — Мама му стара, Сам! Какво правиш тук? Нали беше болен бе…

— Слушайте, всички! — прекъсна го Сам. — Всички се съберете тук! — той се изправи, но капитаните не помръднаха от местата си и гледаха някак безучастно. — Бягайте! Спасявайте си живота! Оставете го тоя сам! Това е капан! Махенфелд падна! Снощи! Пълно е с ченгета от Интерпол… — долната му челюст увисна за миг, като видя изражението на Ястреба. — К’во рече?

— Що не се гръмнеш, бе, бастун такъв! Уважавам напъните ти, ама хабер си нямаш от бойни действия — Макензи разкопча якето си и измъкна отвътре кожен калъф. — Хич може ли да тръгнеш в нападение, без да имаш постоянна връзка с командния пункт, абдал с абдал? Ти знаеш ли, че съм предавал по релейка от Ли Сол в Камбоджа чак в долината на Меконг?

— Какво?

— Такова, магаре недно! Високочестотна радиовръзка. Осъществява се във фиксиран час, едновременно приемаш и предаваш. Насра се, Сам! Само преди час в Махенфелд всичко беше спокойно. Не зная как си успял, но добре, че си дошъл до тук сам… Иначе щеше да направиш голяма глупост… Както и да е… Хайде, момчета! Продължаваме с Осма фаза!… Ти също, Сам. Идваш с нас, ще те повозим малко. И този път внимавай! А си решил пак да се правиш на много хитър, отварям вратичката на хеликоптера и те пускам от седемстотин метра да си летиш на воля!

— Мак, недей! Помисли за Третата световна война!

— А ти си помисли за свободното падане, без парашут, право в чиния със спагети!

В този момент до тях достигна друг звук. Този път тревожен. От билото на хълма. От Виа Апиа Антика.

Капитаните и турците замръзнаха на местата си. Ястреба въртеше глава ту надолу към тях, ту нагоре към пътя.

Светият отец рече само:

— Carabinieri.54

Виеха полицейски сирени. Приближаваха към тях.

— Мама му стара! Не може да бъде! Какво е станало, Сам? Мамичката ти ще…

— Господи, не съм аз, Мак! Как бих могъл…

— Мисля, че малко сте се объркал, синьор — рече спокойно папа Франческо.

— Какво? Какво съм объркал?

— Кортежът трябваше да спре в едно селце — то дори и селце не е — казва се Тускабондо, на около миля след инсценираната ви отбивка.

— Исусе!

— Той е милостив, синьор генерале.

— Тия копелета сега ще плъзнат по хълмовете, по полето. Ама че се насадихме!

— И във въздуха, генерале — обади се Оранж, изпод маската му се стичаха струйки пот. — Карабинерите имат хеликоптери да те заринат. Те са pazzi55 във въздуха!

— Исусе Христе!

— Figlio di Santa Maria, figlio di Dio — Той е спасението, генерале.

— Абе нали ти казах да не се обаждаш?! Я, внимавай! Проверете си картите! Бързо! Гри и Бльо, преценете пътища за изтегляне Е-осем и Е-дванайсет! Предишните бяха по-бързи, но не осигуряват прикритие. Давам ви една минута! Оранж и Вер! Дайте ми Фрескобалди! Заминавайте с другите! Сам, ти оставаш тук!

Воят на сирените приближаваше. Гънейки се като сварен макарон в ръцете на Хоукинс, Фрескобалди запя още по-високо.

— Синьор — Джовани Бомбалини направи крачка към Макензи — Казахте, че държите на генералската си дума, нали така?

— Какво? А, да, разбира се. Мисля, че и с вас е така. Да си командир е голяма отговорност.

— Точно така. А истината е дясната ръка на отговорността — папата огледа още веднъж безжизнените тела на хората от кортежа му, изпънали се на тревата в удобни пози, без дори драскотина по тях. — И, естествено, съчувствие.

Ястреба не го слушаше. Крепеше Фрескобалди, трябваше да държи под око Девъро и изчакваше