Пътят към Гандолфо

винаги, лежеше книга. „История на Швейцария в картинки“.

Беше толкова красива, толкова прекрасна… единствена. Тя щеше да му помогне да стане по-добър адвокат, убеждавайки го, че правото не е толкова важно нещо.

Започваше да мисли за други неща.

За четене на спокойствие. С вникване. С изводи.

Или пък за съдията Девъро.

О, Бостън щеше да хареса Ан! И майка му щеше да я хареса. И Аарон Пинкъс — също. Аарон щеше да я одобри, без да се замисля.

Ако съдията Девъро изобщо някога се върне в Бостън.

Ще помисли пак за това утре.

— Сам? — стресна го Ан.

— Какво има?

— Чете ли тази статия в „Трибюн“?

— Коя статия? Още не съм стигнал до „Трибюн“.

— Ето тук — тя посочи с пръст мястото, но не му подаде вестника. Беше много развълнувана. — За католическата църква е. Всякакви работи. Папата свикал Пети икуменически съвет. Сто шейсет и три оперни трупи щели да бъдат субсидирани от Ватикана, за да издигнат творческия си дух. А известен кардинал… о, Сам!… за Игнацио Кварце става дума, онзи, дето Мак все го псува.

— И какво пише за него?

— Ами щял да се оттегли в някаква вила на име „Сан Винсенте“. Нещо се поскарали с папата по въпроса за разпределянето на средствата от бюджета. Не ти ли се струва странно?

Девъро помисли известно време, преди да й отговори.

— Май нашите приятели доста са поработили там горе, в оная стаичка.

Отдалеч долиташе тропот на конски копита. И след няколко секунди по черния път откъм полето, където само преди седмици се правеха маневри, се появи Макензи Хоукинс на кон. Пришпори животното и препусна към северозападния край на градината.

— Майка му стара! Ама че готин ден! Матерхорн се вижда много ясно.

Метален звън заглуши възторжените му изблици. Макензи се обърна и махна с ръка. Девъро и Ан също се извъртяха на столовете и видяха Франческо на терасата пред кухнята с металния триъгълник и сребърната пръчка в ръка. Отпред имаше голяма бяла престилка, на главата — неизменната тиролска шапка.

Чичо Франческо се провикна:

— Хайде всички на обяд! Специалитетът днес е фантастичен!

— Гладен съм като виетнамец! — изрева му в отговор Ястреба, като потупваше коремчето си. — С какво ще ни зарадваш, чичо?

Гласът на Франческо се извиси чак до върховете алпийски. А в думите му имаше много музика:

— Скъпи мои приятели. Ще вкусите Linguini Bombalini!

,

Информация за текста

© 1975 Робърт Лъдлъм

© 1993 Георги Шарабов, превод от английски

Robert Ludlum

The Road to Gandolfo, 1975

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008

Издание:

Робърт Лъдлъм. Пътят към Гандолфо

Първо издание

Издателска къща „Кронос“, 1993

Художник: Борислав Ждребев, 1993

Предпечатна подготовка: Иван Милушев

Печатни коли 24. Цена 35 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9411]

Последна редакция: 2008-11-07 08:00:00

,

1

Папата, итал. — Бел.ред.

2

Селянин, итал. — Бел.ред.

3

Проклетници, итал. — Бел.ред.

4

Каква хладна ръчица, скована, безжизнена… (от операта на Пучини „Бохеми“) — Бел.ред.

5

В. „Червена звезда“ — Бел.ред.

6

Най-реномираното военно учебно заведение в САЩ — Бел.ред.

7

Номер хиляда и шестстотин — тук е употребено символично като название на секретна служба според адреса на. Белия дом: Пенсилвания авеню, № 1600, Вашингтон — Бел.ред.

8

Военен затвор в САЩ — Бел.ред.

9

Игра на думи — на английски „ходи“ (hawk) означава ястреб — Бел.ред.