Златното божество

Роберт ван ХюликЗлатното божество

Действащи лица

ДИ Жендзие

новоназначен съдия на Бънлай, окръг на североизточното крайбрежие на провинция Шантун

ХУН Лян

доверен помощник на съдията Ди и сержант в съдилището

МА Жун и ЦЯО Тай

верни помощници на съдията Ди

ТАН

старши писар в съдилището на Бънлай

ЮСУ

корейска проститутка

ЙЕ Бън

богат корабопритежател

БО Кай

негов служител

ГУ Мънпин

друг богат корабопритежател

Госпожа ГУ, по баща ЦАО

негова съпруга

ЦАО Хъсиен

техен баща, доктор по философия

КИМ Сан

служител на Гу Мънпин

ФАН Шун

главен чиновник в съдилището на Бънлай

БЕЙ Чу

изполичар на Фан Шун

БЕЙ Сунян

негова дъщеря

А Куан

скитник

ХАЙЮЕ

игумен на Храма на белия облак

ХУЙБЪН

старши монах на същия манастир

Предисловие

Със ЗЛАТНОТО БОЖЕСТВО започва кариерата на съдията Ди, който на трийсет и три годишна възраст поема първия си пост на окръжен магистрат — в Бънлай, пристанищен град до североизточния бряг на провинция Шантун.

По това време императорът от династия Тан Гаодзун (649–683) току-що е разпрострял китайското владичество над голяма част от Корея. Съгласно хронологията на КИТАЙСКИ ЗАГАДКИ съдията Ди пристига в Бънлай през лятото на 663 г.1 По време на победоносния поход в Корея през есента на предходната година девойката Юсу е пленена и продадена като робиня. Цяо Тай е взел участие в похода от 661 г. като стотник.

Робърт ван Хюлик

Глава IТрима приятели се разделят в крайградска пивница; окръжен магистрат среща на пътя си двама странстващи разбойници.

Срещите и разделите са постоянни в този непостоянен свят,
където радост и скръб се сменят като деня и нощта;
управниците си отиват, истината и правосъдието остават.
Неизменен, неотклонен остава и пътят на императора.

На най-горния етаж на пивница „Скръб и радост“ трима мъже бавно отпиваха от виното си, зареяли поглед към широкия друм, извеждащ от Северната врата на имперската столица. Открай време този стар триетажен ресторант, кацнал на един обрасъл с борове хълм, беше традиционно място, където столичните чиновници имаха обичай да изпращат приятелите си, тръгнали да заемат определените им постове в провинциалните окръзи из страната, и пак тук ги поздравяваха с „Добре дошли“ при завръщането им в столицата. Както личеше и от стиховете, гравирани на главния вход, името на пивницата произтичаше от двойното й предназначение.

Небето бе забулено в облаци, ситният безрадостен пролетен дъждец като че ли никога нямаше да спре. В гробището на гърба на хълма, плътно притиснати един до друг, двама гробари се бяха подслонили под клоните на стар бор.

Тримата приятели седяха пред скромен обяд. Часът на раздялата наближаваше. Течаха последните мъчителни минути, когато човек напразно се опитва да намери най-подходящите думи. И тримата бяха трийсетинагодишни. Двамата носеха брокатени шапки на младши секретари. Третият, когото изпращаха, беше с черната шапка на окръжен съдия.