— Пристигна корабопритежателят господин Йе Бън и заяви, че иска да поговори няколко минути с негово превъзходителство на четири очи. Заведох го в приемната.
— Що за птица е той? — попита Ди.
— Господин Йе е много заможен човек, ваше превъзходителство — отвърна прислужникът. — Той и господин Гу Мънпин са двамата най-големи корабопритежатели в окръга. Корабите им плават чак до Корея и Япония. Имат док на брега на реката, където строят и поправят корабите си.
— Добре — каза съдията. — Очаквам и друг посетител, но мога да приема Йе Бън веднага — той се обърна към Хун и добави: — Ти ще приемеш Ким Сан и ще запишеш каквото ти съобщи за разследванията си във връзка с изчезналата жена на господаря му. Аз ще дойда веднага щом изслушам Йе Бън.
Един висок дебел мъж стоеше прав в приемната. Когато видя, че съдията Ди се качва по стълбите, той незабавно падна на колене.
— Тук не сме в съдебната зала, господин Йе — любезно каза съдията, докато сядаше на масичката за чай. — Изправете се и се настанете на стола срещу мен.
Мъжът смутено измърмори някакви извинения, после предпазливо седна на крайчеца на стола. Имаше месесто, кръгло като луна лице с тънки мустачки и рошава брада, оформена в полукръг. Съдията Ди не хареса малките му лукави очички. Йе Бън започна да сърба чая си. Изглеждаше, че не знае как да започне.
— След няколко дни — каза съдията — ще поканя тук на прием всички видни граждани на Бънлай. Надявам се, че тогава ще имам възможност да побеседваме по-нашироко с вас, господин Йе. Съжалявам, но точно сега съм много зает. Ще ви бъда благодарен, ако прескочите формалностите и пристъпите направо към същината на въпроса.
Йе бързо направи дълбок поклон и заговори:
— Като притежател на кораби, ваше превъзходителство, естествено е да следя отблизо какво става по течението на реката. Сега се чувствам задължен да докладвам на негово превъзходителство за упоритите слухове, че от този град се изнасят контрабандно големи количества оръжие.
Съдията изправи гръб.
— Оръжие? — попита той недоверчиво. — И закъде?
— Без съмнение за Корея, ваше превъзходителство — отговори Йе Бън. — Казват, че корейците са бесни от яд заради поражението, което им нанесохме, и се готвят да обсадят и да нападнат нашите гарнизони.
— Имате ли някаква представа — попита съдията, — кои са гнусните предатели, занимаващи се с тази контрабанда?
Йе Бън поклати глава и отговори:
— За съжаление не можах да открия никакви улики, ваше превъзходителство. Мога да кажа само, че собствените ми кораби със сигурност не се използват за тази престъпна цел. Сведенията, които ви съобщих, са само слухове, но изглежда, че комендантът на гарнизона също ги е чул. Говори се, че през последните дни всички кораби, напускащи окръга, са били претърсвани най-щателно.
— Ако научите нещо повече, не забравяйте да ме уведомите незабавно — каза съдията. — Между другото имате ли някаква представа, какво може да се е случило с жената на вашия колега Гу Мънпин?
— Не, ваше превъзходителство — отговори Йе, — ни най-малка. Но сега доктор Цао ще съжалява, че не даде дъщеря си на сина ми — и тъй като съдията вдигна вежди, той бързо добави: — Аз съм един от най- старите приятели на доктор Цао, ваше превъзходителство, и двамата сме привърженици на една по- смислена философия и сме противници на будисткото идолопоклонство. Въпреки че никога не сме разговаряли специално по този въпрос, винаги съм смятал за нещо естествено дъщерята на доктор Цао да се омъжи за моя най-голям син. Но преди три месеца, когато жената на Гу почина, доктор Цао внезапно съобщи, че дъщеря му ще се омъжи за него. Представяте ли си, ваше превъзходителство, момичето е едва двайсетгодишно! А Гу е ревностен будист. Казват, че се канел да предложи…
— Достатъчно — прекъсна го съдията. Не го интересуваше тази семейна история. Той продължи: — Миналата вечер двама от моите помощници са се срещнали с вашия търговски представител Бо Кай. Той, изглежда, е забележителен момък.
— Искрено се надявам — каза Йе Бън с извинителна усмивка, — че Бо Кай е бил трезвен. Половината време е пиян, а през другата половина пише стихове.
— Тогава защо го държите на служба? — учудено попита съдията.
— Защото — обясни Йе Бън — този поет пияница е финансов гений. Това е абсолютна загадка, ваше превъзходителство. Оня ден бях отделил цялата си вечер, за да прегледаме с него сметките ми. И така, седнахме с Бо Кай и аз започнах да обяснявам. Но той просто грабна целия куп документи от ръцете ми, направи си някакви бележки, докато ги прелистваше, и ми ги върна. После взе четката и прегледно написа баланса ми без нито една грешка. На следващия ден му казах да си вземе седмица отпуск, за да направи изчисления за построяване на едно корабче за военните. Всички изчисления бяха готови същата вечер, ваше превъзходителство. По този начин можах да представя сметките си много преди моят приятел и колега Гу да е готов с неговите, и получих поръчката — Йе Бън се усмихна самодоволно и заключи: — Доколкото ме засяга лично, момчето може да пие и да пее колкото си иска. За краткото време, през което работи за мен, ми е донесъл печалба двайсет пъти повече, отколкото му плащам. Единствените неща, които не харесвам у него, са увлечението му по будизма и приятелството му с Ким Сан, търговския представител на моя приятел Гу. Но Бо Кай твърди, че будизмът удовлетворява духовните му нужди, а чрез приятелството си с Ким Сан изчопля повече сведения за работите на Гу… и това, разбира се, понякога е от полза.
— Предайте му — каза съдията, — че желая да ме посети през някой от близките дни. В съдилището намерих един бележник с изчисления и ми се иска да чуя мнението му за тях.
Йе Бън хвърли бърз поглед към съдията. Искаше да попита нещо, но домакинът му вече бе станал и той трябваше да си тръгне. Когато магистратът се запъти през двора, го пресрещнаха Ма Жун и Цяо Тай.
— Повредата на решетката е поправена, ваше превъзходителство — докладва Ма Жун. — На връщане разпитахме няколко прислужници от голямата къща до втория мост. Те казаха, че се случвало след някой прием да отнасят на носилка големи кошници с отпадъци до канала и да ги хвърлят във водата. Но ще трябва да ходим и да разпитваме от къща на къща, ако искаме да разберем дали такова нещо се е случило точно по времето, когато с Цяо Тай станахме свидетели на инцидента.
— Това сигурно обяснява нещата — облекчено рече съдията. — Сега елате с мен в кабинета ми. Там ме чака Ким Сан.
По пътя съдията Ди разказа накратко на двамата мъже за изчезването на госпожа Гу. В кабинета Хун разговаряше с красив млад мъж на около двайсет и пет години. Когато той се представи, съдията каза:
— Ако съдя по името, потеклото ви е корейско?
— Така е, ваше превъзходителство — почтително отвърна Ким Сан. — Роден съм тук, в корейския квартал. Господин Гу наема много корейски моряци и ме натовари да упражнявам надзор върху тях, както и да изпълнявам ролята на преводач.
Съдията кимна. Той взе бележките, които бе водил Хун по време на разговора си с Ким Сан, и внимателно ги прочете. После ги подаде на Ма Жун и Цяо Тай и попита Хун:
— Фан Шун не е ли бил видян за последен път също на четиринайсети и също рано следобед?
— Да, ваше превъзходителство — отговори сержантът. — Наемният работник в чифлика му казал, че Фан тръгнал оттам подир обедния ориз, придружен от слугата си У, и поел в западна посока.
— Тук си написал — продължи съдията, — че къщата на доктор Цао се намира наблизо. Хайде да изясним нещата. Подай ми картата на окръга.
Когато Хун разгърна голямата илюстрована карта върху писалището, съдията взе четката си и очерта кръг около една част, разположена западно от града. Посочи къщата на доктор Цао и каза:
— Сега вижте тук… На четиринайсети след обедния ориз госпожа Гу напуска тази къща и поема в западна посока. На първия кръстопът хваща надясно. Къде я е оставил брат й Ким?
— Там, където се кръстосват двата селски пътя, след като са отминали ето този малък терен, обрасъл с дървета — отговори Ким Сан.
— Правилно — каза съдията. — Наемният работник в чифлика твърди, че Фан Шун тръгнал по същото време и поел на запад. Защо не е тръгнал на изток по този черен път, който води направо от чифлика за града?
