Глава VIII
Богат корабопритежател съобщава, че младата му съпруга е изчезнала; съдията Ди излага хипотеза за вероятна среща между двама души.
Съдията Ди стана много преди зазоряване. Нощната разходка до храма го бе изтощила, но въпреки това спа зле. На два пъти му се присъни, че покойният магистрат стои до леглото му. Но щом се събудеше, облян в пот, виждаше, че стаята е празна. Най-после се надигна, запали свещ и седна зад писалището си да прегледа папките със служебни документи. Работи, докато първите лъчи на зората обагриха в червено хартията на прозорците и прислужникът му донесе сутрешния ориз.
Когато остави пръчиците за хранене, влезе сержант Хун с кана горещ чай. Той съобщи, че Ма Жун и Цяо Тай вече са отишли да проверят как върви поправката на шлюза, и да изследват брега на канала, където бяха видели нападението в мъглата. Щели да опитат да се върнат навреме за предобедното съдебно заседание. Началникът на стражниците докладвал, че Фан Шун още не се е появил. И най-после, дошъл един от слугите на Тан и казал, че нощес господаря му го втресло, но че щял да дойде веднага щом се почувства малко по-добре.
— И аз самият не се чувствам много добре — промърмори съдията. Той жадно отпи две глътки горещ чай, след което продължи: — Бих искал сега книгите ми да са тук. В тях е писано доста по въпросите за свръхестествените явления и тигрите върколаци, но за беда никога не съм обръщал особено внимание на тия неща. Един съдия няма право да пренебрегва който и да е дял на познанието, Хун! Е, какво каза вчера Тан за дневния ред на съдебното заседание?
— Не е особено богат, ваше превъзходителство — отвърна сержантът. — Трябва да се вземе решение по спора между двама чифликчии за междата, която разделя имотите им. Това е всичко.
Хун подаде на съдията една папка. Докато я преглеждаше, Ди отбеляза:
— За щастие делото не изглежда сложно. Тан е свършил добра работа, като е приложил към поземления регистър тази стара карта, на която ясно личат първоначалните граници. Веднага щом приключим с този случай, ще закрием заседанието. Имаме много по-належащи дела!
Съдията стана и Хун му помогна да наметне официалната роба от тъмнозелен брокат. Докато Ди си слагаше черната съдийска шапка с колосани краища, из трибунала отекнаха трите удара на големия гонг, които оповестяваха, че всеки момент ще започне сутрешното съдебно заседание. Съдията прекоси коридора пред кабинета си, мина през вратата зад завесата с еднорога и се качи на подиума. Докато се настаняваше в широкото кресло зад масата, той видя, че съдебната зала е претъпкана. Гражданите на Бънлай бяха нетърпеливи да видят новия си съдия.
Той бързо се огледа, за да се увери, че служителите на съда са по определените им места. От двете страни на голямата маса зад по-малки масички седяха двама писари и приготвяха тушовите си блокчета и четките, за да водят протокола. Пред подиума срещу масата шестима стражници стояха наредени в две редици по трима, а до тях се бе изправил началникът им. Той бавно полюшваше тежкия си бич.
Съдията Ди удари с чукчето си по масата и обяви заседанието за открито. След като направи проверката, той придърпа към себе си документите, които сержант Хун бе подредил на масата. Кимна с глава към началника на стражниците. Пред подиума се явиха двама селяни и веднага паднаха на колене. Съдията им съобщи становището на съда относно граничния синор между имотите им. Селяните удариха глави о пода, за да изразят благодарността си.
Съдията Ди тъкмо се канеше да вдигне чукчето и да закрие заседанието, когато напред пристъпи добре облечен мъж. Докато той куцукаше към съдийската маса, подпирайки се на тежък бамбуков бастун, Ди забеляза, че лицето му е доста красиво, с правилни черти, с тънки черни мустачки и добре оформена къса брада. Изглеждаше четирийсетинагодишен. Мъжът коленичи с известно затруднение и заговори с приятен, обработен глас:
— Покорният ви слуга е корабопритежател, името ми е Гу Мънпин. Дълбоко съжалявам, че се налага да обезпокоя негово превъзходителство още на първото съдебно заседание, което ръководи в този трибунал. Причината е, че съм силно разтревожен от продължителното отсъствие на съпругата ми госпожа Гу, по баща Цао, и искам да отправя молба към съдилището да започне разследване, за да се открие местонахождението й.
Той докосна три пъти пода с челото си. Съдията потисна въздишката си и каза:
— Господин Гу, бихте ли направили пълно описание на случая пред съда, за да може той да реши какви действия трябва да се предприемат?
— Сватбата се състоя преди десет дни — започна Гу, — но поради внезапната кончина на предшественика на ваше превъзходителство ние, съвсем естествено, се въздържахме от по-шумно празненство. На третия ден съпругата ми се върна в бащината си къща, за да направи обичайното посещение на родителите си. Баща й е доктор Цао Хъсиен. Той живее извън града, недалеч от Западната врата. Съпругата ми трябваше да си тръгне оттам оня ден, на четиринайсети, и да се прибере следобед на същата дата. Когато не си дойде, предположих, че е решила да удължи престоя си с един ден. Но понеже и вчера следобед все още я нямаше, се разтревожих и изпратих търговския си представител Ким Сан до къщата на доктор Цао, за да провери какво се е случило. Доктор Цао го уведомил, че съпругата ми наистина напуснала къщата му на четиринайсети след обедното хранене заедно с по-младия си брат Цао Мин, който тръгнал пеш след коня й. Той трябвало да я придружи до Западната врата. Момъкът се върнал късно същия следобед. Казал на баща си, че когато вече наближавали шосето, забелязал на едно крайпътно дърво щъркелово гнездо. Помолил сестра си да язди напред, а той щял да я настигне веднага след като вземел няколко яйца от гнездото. Обаче, когато се качвал на дървото, един гнил клон се счупил, той паднал и си навехнал глезена. Докуцукал до най-близкия чифлик, където превързали крака му и го пратили у дома с магарето на стопанина. Тъй като, когато се разделили, било ясно, че сестра му всеки момент ще излезе на шосето, той предположил, че тя е отишла с коня си право в града.
Гу замълча за момент, избърса потта от челото си и продължи:
— По пътя към града моят представител се отбил да събере сведения в караулката, разположена на мястото, където се пресичат селският път и шосето към града, а също и в чифлиците и дюкяните покрай шосето. Но никой не бил видял сама жена да минава оттам на кон по това време на деня… По тези причини вашият покорен слуга, сериозно разтревожен, че на младата му съпруга се е случило някакво нещастие, сега почтително моли негово превъзходителство незабавно да организира нейното издирване.
Като извади от ръкава си сгънат лист хартия и почтително го вдигна с две ръце над главата си, той добави:
— Тук предоставям на съда пълното описание на жена си, на дрехите, с които беше облечена, и на великолепния кон с бяло петно на челото, който яздеше.
Началникът на стражниците пое хартията и я подаде на съдията Ди. Той я погледна и попита:
— Носела ли е жена ви някакви скъпи накити, или голяма сума пари?
— Не, ваше превъзходителство — отговори Гу. — Моят представител е задал същия въпрос на доктор Цао, който отвърнал, че е носела само кошница със сладкиши, които жена му изпратила като подарък за мен.
Съдията кимна и попита:
— Можете ли да се сетите за някого, който ви е имал зъб и е искал да напакости на жена ви?
Гу Мънпин категорично тръсна глава:
— Не е изключено някои хора да ми имат зъб, ваше превъзходителство, кой търговец няма врагове при тази жестока конкуренция? Но никой от тях не би се осмелил да извърши такова подло престъпление.
Съдията бавно поглади брадата си. Той си даваше сметка, че би било обидно да зададе публично въпроса, дали е възможно госпожа Гу да е забягнала с друг мъж. Щеше да се наложи да направи проучване, каква жена е била съпругата на Гу и с какво име се е ползвала.
— Съдът незабавно ще предприеме всички необходими действия — обяви той. — Кажете на представителя си след заседанието да дойде в личния ми кабинет и да докладва подробно за всички събрани от него сведения. Така ще избегнем двойната работа. Няма да пропусна да ви уведомя незабавно, ако науча нещо ново.
След това съдията удари с чукчето си по масата и закри заседанието. В личния му кабинет го чакаше един прислужник, който съобщи:
