лице и донесе върху табла кани с вино.

Докато пълнеше чашите, Бо Кай запита жената:

— Тук ли е моят добър приятел и колега Ким Сан?

— Още не е дошъл — отговори тя, — но аз ще се погрижа да не скучаете.

Тя направи знак на прислужника, който отвори вратата в дъното. Влязоха четири момичета, облечени само в прозирни летни роби. Бо Кай заръкомаха въодушевено. Той придърпа от двете си страни по едно от тях и каза:

— Вземам тези двете — и като погледна Ма Жун и Цяо Тай, бързо добави: — Но не за каквото си мислите, а само за да съм абсолютно сигурен, че чашата ми и за момент няма да остане празна.

Ма Жун направи знак на едно от останалите момичета — закръглено и с приятно обло лице — да седне до него, а Цяо Тай поведе разговор с четвъртото. Девойката определено му хареса, но сякаш беше без настроение и отваряше уста колкото да отговори, ако я попитат нещо. Казваше се Юсу, беше корейка, но говореше много добре китайски.

— Хубава страна е вашата — отбеляза Цяо Тай, докато обгръщаше с ръка талията й. — Бил съм там по време на войната.

Момичето го отблъсна и го изгледа с помрачнели очи. Цяо Тай разбра, че е направил грешка, и побърза да каже:

— Вашите хора са прекрасни воини, те направиха всичко, каквото можеше да се направи, но нашите отряди бяха по-многочислени.

Девойката не му обърна внимание.

— Не можеш ли да се усмихваш и да разговаряш, госпожице? — сопна й се дебелата жена.

— Защо не ме оставите на мира? — бавно й отговори момичето. — Клиентът не се оплаква, нали?

Жената стана. Тя вдигна ръка, за да удари Юсу, и изсъска:

— Ще те науча на добри обноски, мръснице!

Цяо Тай я отблъсна грубо и изръмжа:

— Не посягай на момичето.

— Хайде да се качим на палубата — извика Бо Кай. — Душата ми усеща, че луната е изгряла. Ким Сан скоро ще дойде.

— Аз ще остана тук — каза корейката на Цяо Тай.

— Както обичаш — отговори й той и се качи с другите. Студената луна осветяваше редицата корабчета, закотвени край градската стена. Отвъд тъмните води на притока смътно се мержелееше отсрещният бряг.

Ма Жун седна на едно ниско столче и взе закръгленото момиче в скута си. Бо Кай побутна двете си приятелки към Цяо Тай.

— Поддържай доброто им настроение — каза поетът. — Сега моето съзнание е заето с по-възвишени неща.

Той остана прав с ръце на гърба и изпаднал в екстаз, се взря в луната. Внезапно каза:

— Щом толкова настоявате, сега ще изпея за вас новата си поема.

Бо Кай проточи мършавия си врат и се провикна с писклив фалцет:

О, несравнима другарко в песните и игрите, приятелко на веселите, тешителко на тъжните! О, луна, о, сребърна луна…

Той спря, за да си поеме дъх, после внезапно наведе глава и се ослуша. Бързо погледна останалите и каза раздразнено:

— Чувам неприятен шум.

— И аз — отбеляза Ма Жун. — Обаче недей да квичиш така! Не виждаш ли, че имам сериозен разговор с това момиче?

— Имах предвид звуците, които се чуват отдолу — хладно отвърна Бо Кай. — Предполагам, че приятелката на твоя приятел получава деликатно мъмрене.

Когато той млъкна, останалите дочуха шум от удари и глухи стенания под палубата. Цяо Тай скочи и хукна надолу, а Ма Жун го последва по петите. Корейското момиче лежеше голо на масата. Прислужникът държеше ръцете му, а друг мъж — краката. Дебелата жена го налагаше през хълбоците с палмова пръчка. Цяо Тай нанесе тежък удар в челюстта на прислужника и го повали на пода. Другият мъж пусна краката на момичето и измъкна от пояса си нож.

Цяо Тай скочи през масата, блъсна жената така, че гърбът й се тръшна в стената, сграбчи китката на мъжа с ножа и светкавично я изви. Оня падна по гръб и изкрещя от болка. Ножът издрънча на пода.

Момичето се изтърколи от масата и започна да дърпа мръсния парцал, с който беше завързана устата му. Цяо Тай му помогна да се изправи и развърза парцала. Другият мъж се наведе да вдигне ножа с лявата ръка, но Ма Жун му нанесе такъв ритник в ребрата, че той се преви на две и се строполи в ъгъла. Девойката хълцаше неудържимо. Изведнъж започна да повръща.

— Едно щастливо малко семейство! — обади се Бо Кай от стълбите.

— Повикай хората от съседното корабче! — изпъшка дебеланата към прислужника, който се мъчеше да се изправи.

— Извикай ги всичките накуп! — ентусиазирано изрева Ма Жун.

Той удари един стол в пода и размаха над главата си отчупения му крак като бухалка.

— По-полека, леличко, по-полека! — провикна се Бо Кай. — Бъди по-внимателна. Тези двама господа са офицери от трибунала.

Жената пребледня. Тя бързо даде знак на прислужника да се върне, падна на колене пред Цяо и захленчи:

— Милост, господине, аз само исках да я науча как трябва да се държи с хора като вас.

— Казах ти да не посягаш на нея с мръсните си ръце — кресна й Цяо Тай.

После подаде шала си на момичето. То си почисти лицето и се изправи, цялото разтреперано.

— Върви да я утешиш, братко — посъветва приятеля си Ма Жун, — а аз ще вдигна на крака този приятел с ножчето.

Юсу взе робата си и тръгна към вратата в дъното. Цяо Тай я последва. Озоваха се в тесен коридор, по чието протежение се редуваха други врати. Момичето отвори една от тях, направи знак на Цяо Тай да влезе и отмина.

Цяо видя, че каютата е съвсем малка. Под прозорчето имаше легло, останалото обзавеждане се състоеше от тоалетна масичка с разнебитено бамбуково столче пред нея и голям червен кожен сандък за дрехи, поставен до отсрещната стена. Цяо Тай седна на сандъка и зачака Юсу да се върне. Когато момичето безмълвно хвърли робата си на леглото, той започна сковано:

— Съжалявам, вината беше изцяло моя.

— Няма значение — безразлично отвърна Юсу.

Тя се пресегна над леглото и взе една кръгла кутийка от перваза на прозорчето. Цяо Тай не можеше да откъсне очи от красивите й форми.

— По-добре се облечи — каза той със задавен глас.

— Тук е много горещо — тихо промълви Юсу.

Тя беше отворила кутийката и разтриваше с мехлем следите от удари по хълбоците си.

— Вижте — внезапно каза тя, — вие дойдохте тъкмо навреме. Кожата ми все още не е напълно одрана.

— Няма ли да благоволиш да облечеш тази роба? — дрезгаво запита Цяо Тай.

— Мислех, че ще ви бъде интересно да научите някои неща — кротко рече момичето. — Сам казахте, че вината е ваша, нали?

Юсу сгъна робата, постла я на табуретката, после внимателно седна върху нея и започна да вчесва косите си. Цяо Тай гледаше изваяния й гръб. Каза си ядосано, че би било подло да й посегне точно в този

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату