стихове, написани от самия него. Стилът им е изискан, но съдържанието не е особено задълбочено. Преобладават любовните стихотворения, повечето посветени на известни куртизанки от столицата или другите места, където е служил магистратът Уан.
— Тан вече даде да се разбере, ваше превъзходителство — вметна Хун, — че предишният съдия е водил доста разгулен живот. Дори често е канил в къщата си куртизанки и те са прекарвали при него по цяла нощ.
Съдията Ди кимна.
— Онази кадифена папка, която ми подаде преди малко, беше пълна с еротични рисунки. Освен това имаше и книги, посветени на виното и начините, по които то се приготвя в различните райони на империята, а също и справочници с кулинарни рецепти. От друга страна, убитият е събрал чудесна колекция от съчинения на великите древни поети. Томчетата са с подгънати ъгли на страниците, а почти всички бели полета са изпълнени със собственоръчни негови забележки и коментари. Същото се отнася и за подробните му сбирки от трудове, посветени на будисткия и даоисткия мистицизъм. Но колекцията му от събраните класически произведения на Конфуций е непокътната: стои си тъй, както я е купил. Направи ми впечатление още, че в библиотеката има доста книги с научна тематика: повечето от основните съчинения по медицина и алхимия, а също и някои рядко срещани стари трактати върху теорията на ребусите, занимателните гатанки и механичните приспособления. Бие на очи, че сред книгите липсват трудове по история, държавническо изкуство, административно дело и математика — съдията Ди завъртя стола си и продължи: — Заключението ми е, че магистратът Уан е бил поет с изтънчен усет за красота, а също и философ, дълбоко увлечен от мистицизма. Същевременно е бил чувствен човек, пристрастен към всички земни наслади. Според мен тази комбинация не е нещо необикновено. Бил е съвършено лишен от кариеристични амбиции. Допадала му е длъжността съдия в спокоен, отдалечен от столицата окръг, където сам си е бил господар и е имал възможност да урежда живота си, както намери за добре. Ето защо не е желаел да бъде повишаван: ако не се лъжа, Бънлай е неговото девето местоназначение като магистрат. Но е бил много интелигентен и любознателен мъж, от което произтича и интересът му към ребусите, главоблъсканиците и механичните устройства. Всичко това заедно с дългогодишния му практически опит го прави доста подходящ магистрат за един такъв окръг, въпреки че се съмнявам да е бил кой знае колко привързан към длъжността си. Не е проявявал особен интерес към семейството. По тази причина не се е оженил отново след смъртта на двете си съпруги и се е задоволявал с мимолетни връзки с куртизанки и проститутки. Самият той се е обрисувал доста сполучливо чрез името, което е дал на библиотеката си.
Съдията Ди махна с ветрилото към надписа върху дъската, която бе окачена над вратата. Хун не можа да сдържи усмивката си, когато прочете: „Убежище на мършавия странник“.
— Натъкнах се обаче — продължи Ди — на едно много интересно несъответствие — той потупа продълговатия бележник, който бе заделил встрани, и попита: — Къде намери това, сержант?
— Беше паднал зад книгите на една от долните полици — отвърна Хун, като посочи мястото с пръст.
— В този бележник покойният магистрат е вписал със собствената си ръка дълги колонки от дати и цифри, като е добавил и цели страници със сложни изчисления. Няма нито една обяснителна дума. Но господин Уан ми се струва последният човек, който би се интересувал от цифри. Предполагам, че е оставял цялата финансова и статистическа работа на Тан и другите чиновници, не смяташ ли?
Хун утвърдително поклати глава:
— Преди малко Тан ми даде да разбера, че точно така е било — отвърна той.
Съдията започна да прелиства бележника, като бавно поклащаше глава. След известно време каза замислено:
— Хвърлил е огромен труд и много време за работа върху тези бележки: зачертавани са и са поправяни дребни грешки и така нататък. Единствено разбираеми за момента са датите, като най-ранната е точно отпреди два месеца — Ди се изправи и пъхна бележника в ръкава си. — Във всички случаи трябва да го разгледам на спокойствие. Разбира се, никак не е сигурно, че съдържанието му е свързано с убийството, но все пак… На несъответствията винаги трябва да се обръща особено внимание. Така или иначе, сега вече имаме добра представа за жертвата, а според учебниците по криминалистика това е първата крачка към разкриване на престъплението.
Глава V
Двама здравеняци получават безплатна гощавка; пред очите им край канала се разиграва странна сцена.
— Първото нещо, което трябва да направим — каза Ма Жун, когато заедно с Цяо Тай излязоха от трибунала, — е да си подложим нещо в търбусите. Строевото обучение на тия дървеняци ми отвори голям апетит.
— И голяма глътка… — добави Цяо Тай.
Те се вмъкнаха в първата кръчма, малка пивница на ъгъла, югозападно от трибунала. На вратата беше изписано високопарното име „Градината на деветте цвята“. Посрещна ги нестройна гълчава. Беше претъпкано. С труд си намериха свободни места в дъното до високия тезгях, зад който стоеше еднорък мъж и бъркаше в огромен котел с юфка. Двамата приятели огледаха посетителите. Бяха предимно дребни дюкянджии, които бързаха да похапнат, преди да изтичат обратно в магазинчетата си, за да посрещнат вечерния наплив от клиенти. Те гълтаха юфката с наслада и поспираха само за малко, колкото да си препредадат оловната кана с вино. Когато келнерът мина забързан край двамата приятели с купички юфка върху подноса, Цяо Тай го дръпна за ръкава:
— Четири порции — каза той. — И две големи кани с вино.
— След малко — сопна се келнерът. — Не виждате ли, че съм зает?
Цяо Тай избълва порой от цветисти ругатни. Едноръкият вдигна поглед и се вторачи в него. Той остави дългия си бамбуков черпак и като заобиколи тезгяха, се приближи. Потното му лице се бе разтегнало в широка усмивка.
— По ония места имаше само един, който можеше да псува така! — възкликна той. — Какво ви води насам, ваша милост?
— Остави това „ваша милост“! — кисело рече Цяо Тай. — Забърках се в една каша, докато пътувахме на север, и зарязах ранга и старото си име. Сега се наричам Цяо Тай. Ще ни дадеш ли нещо за хапване?
— Един момент, ваша светлост — с готовност се отзова мъжът.
Той изчезна в кухнята и след малко се върна, следван от дебела жена с поднос, върху който бяха поставени две големи кани с вино и дървена тепсия, препълнена със солена риба и зеленчуци.
— Хууубаво! — доволно каза Цяо Тай. — Сядай сега при нас, войниче, остави веднъж жена ти да се потруди наместо теб.
Съдържателят дръпна един стол, а жена му зае неговото място зад тезгяха. Когато двамата приятели започнаха да ядат и да пият, той им разказа, че бил родом от Бънлай. След като бил освободен от експедиционния корпус в Корея, купил тази гостилница със спестяванията си и успявал някак да свърже двата края. Като огледа кафявите халати на двамата приятели, той тихо попита:
— Защо работите за трибунала?
— Поради същата причина, заради която ти бъркаш юфка — отвърна Цяо Тай. — Трябва да си вадим хляба.
Едноръкият се огледа наляво и надясно, после прошепна:
— Там стават ужасни неща. Не знаете ли, че преди две седмици заклаха магистрата и го накълцаха на ситни парченца?
— Мислех, че са го отровили — обади се Ма Жун и отпи голяма глътка вино.
— Само разправят така — рече съдържателят. — Един котел кайма, това е останало от магистрата. Повярвайте ми, хората там не са добри.
— Новият съдия е свестен човек — отбеляза Цяо Тай.
— За него не знам, но тия двамата, Тан и Фан, не са стока — упорстваше мъжът.
— Каква му е лошото на стария треперко Тан? — учудено попита Цяо Тай. — Според мен той и муха не
