момент. После видя в огледалото отражението на твърдите й кръгли гърди, преглътна и заяви отчаяно:
— Хайде, стига! Две момичета като теб са твърде много, за който и да е мъж.
Юсу учудено се извърна към него. После повдигна красивите си рамене, стана от табуретката и седна на леглото с лице към Цяо Тай.
— Наистина ли сте служител на трибунала? — неочаквано попита тя. — Нали знаете, хората тук често лъжат.
Благодарен, че разговорът взема друга насока, Цяо Тай измъкна от ботуша си сгънат документ. Девойката избърса длани в косите си и го пое.
— Аз не мога да чета — каза тя, — но имам набито око. — После се обърна по корем, бръкна зад леглото и извади плосък квадратен пакет, плътно увит в сива хартия. Седна отново и сравни печата върху документа на Цяо Тай с този, поставен върху пакета. Върна му удостоверението и каза:
— Имате право. Печатът е същият.
После, като се почесваше бавно по бедрото, замислено се загледа в Цяо Тай.
— Откъде имаш този пакет с печата на съдилището? — полюбопитства той.
— Я виж, господинът се събуди! — нацупено каза момичето. — Вас ви интересува само как да заловите някой крадец, така ли?
Цяо Тай стисна юмруци.
— Слушай, момиченце! — избоботи той. — Току-що те напердашиха, нали? Дано не мислиш, че съм толкова подъл, та да искам да спя с тебе точно сега.
Девойката му хвърли кос поглед. Прозя се и изрече проточено:
— Не съм сигурна, че бих го възприела като подлост от ваша страна.
Цяо Тай бързо се изправи.
Когато се върна в салона, завари Бо Кай седнал на масата. Подпрял глава на ръцете си, той хъркаше шумно. Дебелата жена седеше срещу него и унило съзерцаваше чашата си. Цяо Тай уреди сметката и я предупреди, че ще си има сериозни неприятности с него, ако пак дръзне да измъчва корейската девойка.
— Тя е само една корейска робиня, пленена по време на войната, господине, и аз съм я купила от правителството по законния ред — надигна глас дебеланата, след което добави подмилкващо се: — Но вашата дума, разбира се, е закон за мен!
Влезе Ма Жун с извънредно доволен вид.
— Местенцето излезе доста уютно — заяви той. — А и пухкавото девойче е от висша класа.
— Надявам се скоро да имам нещо по-добро за вас, господине — живо се обади жената. — На петото корабче има едно съвсем ново момиче. Истинска красавица, а и с добро образование. Точно сега е запазена за някакъв благородник, но… е, нали знаете, тези неща не траят вечно. Може би след една-две седмици…
— Чудесно! — възкликна Ма Жун. — Пак ще дойдем. Но кажи на твоите хора да не ни вадят ножове. Това ни дразни, а когато сме раздразнени, и двамата ставаме малко буйни — после разтърси рамото на Бо Кай и изрева в ухото му: — Хайде, събуждай се, палав песнопоецо. Наближава полунощ, време е да се прибираме.
Бо Кай надигна глава и изгледа с неприязън двамата мъже.
— Вие двамата сте големи грубияни — надменно заяви той. — Никога няма да разберете възвишената ми душа. Предпочитам да дочакам тук моя добър приятел Ким Сан. Вашата компания ми е неприятна, вие мислите само за пиене и разврат. Махайте се, презирам ви!
Ма Жун прихна. Той нахлупи шапката на Бо Кай върху очите му, после тръгна с Цяо Тай и подсвирна, за да повика лодка.
Глава VII
Съдията Ди получава пакета с лакираната кутия; той посещава храм в потайна доба.
Когато Ма Жун и Цяо Тай се върнаха в трибунала, видяха, че в кабинета на съдията Ди свети. Намериха го там, уединен със сержант Хун. Върху писалището бяха струпани папки и свитъци с документи. Съдията направи знак на двамата да седнат на столовете пред писалището и каза:
— Тази вечер с Хун изследвахме библиотеката на магистрата, но не успяхме да установим по какъв начин отровата е била поставена в чая. Тъй като мангалът е точно пред един от прозорците, Хун предположи, че убиецът е проврял през него тънка тръбичка и през нея е издухал отровен прах в котлето с горещата вода. Но когато се върнахме в библиотеката, за да проверим това предположение, видяхме, че прозорецът е затворен отвън с тежки кепенци, които не са били отваряни от месеци. Този прозорец гледа към един мрачен ъгъл на градината, затова покойният магистрат е използвал само другия, над писалището. Малко преди вечеря приех четиримата градски надзорници. Сториха ми се доста свестни мъже. Дойде и надзорникът на корейския квартал. Способен човек. Изглежда, в собствената си страна заема някакъв висок пост.
Съдията Ди замълча и хвърли поглед към бележките, които си бе водил по време на разговора с Хун.
— След вечеря — продължи той — прегледахме с Хун най-важните папки от архива и установихме, че всички регистри са попълвани надлежно до последния момент — съдията Ди отмести настрани папката, която беше поставена пред него, и запита с жив интерес: — А вие двамата какво свършихте тази вечер?
— Като че ли нищо особено, ваше превъзходителство — печално отвърна Ма Жун. — Ние с приятеля ми ще трябва да я учим тая служба от нулата, така да се каже…
— И аз самият имам още много да уча — обади се съдията Ди с уморена усмивка. — Та какво се случи?
Ма Жун докладва първо какво им е разказал съдържателят на „Градината на деветте цвята“ за Тан и за неговия помощник Фан Шун. Когато свърши, съдията Ди поклати глава и каза:
— Не мога да разбера какво му има на този Тан. Той се намира в ужасно състояние. Въобразява си, че е видял духа на мъртвия съдия, и, изглежда, това дълбоко го е разстроило. Но подозирам, че има и нещо друго. Този човек ми лази по нервите. Отпратих го да си ходи веднага щом изпих чая си след вечерята. Колкото до Фан Шун, не трябва да придаваме прекалено голямо значение на онова, което ви е казал за него кръчмарят. Тия хора често са настроени против служителите на съдилището. Не им харесва това, че контролираме цената на ориза, че повишаваме таксите върху спиртните напитки и прочее. Ние ще си съставим собствено мнение за Фан, когато се появи — той отпи няколко глътки чай и продължи: — Между другото Тан ми каза, че наоколо наистина броди кръвожаден тигър, който напада и хора. Преди седмица е разкъсал един чифликчия. Веднага щом постигнем някакъв напредък в разследването на убийството, вие двамата ще се опитате да се справите с този звяр.
— Ето това е работа за нас, ваше превъзходителство! — подскочи от стола Ма Жун.
После лицето му помръкна. След известно колебание той разказа за убийството, което им се бе сторило, че виждат на брега на канала. Настроението на съдията Ди се помрачи. Той сви устни и каза:
— Да се надяваме, че мъглата си е направила шега с вас. Не бих искал да ми дойде на главата второ разследване на убийство тъкмо сега. Утре сутринта пак идете там и вижте дали няма да научите нещо повече от хората, които живеят наоколо. Може би има съвсем естествено обяснение за онова, което сте видели. А ще видим и дали ще се получи съобщение, че някой е изчезнал.
След това Цяо Тай разказа за срещата им с Бо Кай, търговския представител на Йе Бън, и описа в съкратен вариант посещението на плаващите бордеи. Каза, че са пили там по чаша вино и са си побъбрили с момичетата. Двамата приятели с облекчение забелязаха, че съдията Ди, изглежда, прие със задоволство техните доклади.
— Съвсем не сте си губили времето — каза той. — Събрали сте доста информация. Бордеите са сборища на цялата градска измет. Добре е, че сега знаете как се отива там. Я да видим къде точно са разположени тези корабчета… Сержант, дай ми картата, която разглеждахме.