— Покорният ви слуга се нарича Цао Хъсиен, земевладелец по съдба, философ по призвание. Предполагам, че негово превъзходителство е новият ни магистрат?
Когато съдията кимна, мъжът продължи:
— Минавах оттук с коня си и един селянин ми каза, че в чифлика на съседа ми Фан Шун са дошли хора от съдилището. Позволих си да намина и да видя дали не бих могъл да ви бъда полезен с нещо.
Той се опита да надникне към телата на земята, но Ди бързо застана точно срещу него и отвърна делово:
— Разследвам тук едно убийство. Ако бъдете така любезен да ме почакате долу край пътя, след малко ще дойда при вас.
Веднага щом доктор Цао се поклони повторно и се отдалечи, сержант Хун докладва:
— Ваше превъзходителство, по тялото на монаха няма следи от насилие. Доколкото мога да съдя, умрял е от естествена смърт.
— Ще изясним това следобед в съдилището — каза съдията, после се обърна към селянина: — Разкажи как изглеждаше госпожа Фан.
— Не зная, ваше превъзходителство! — изхленчи Бей Чу. — Не съм я видял, когато е дошла в чифлика, а когато открих трупа, лицето й беше залято с кръв.
Съдията вдигна рамене и каза:
— Ма Жун, иди да повикаш стражниците. В това време Цяо Тай ще охранява този главорез и труповете. После направете носилки от клони и ги занесете в съдилището, а Бей Чу вкарайте в затвора. Минете край плевнята и го накарай да ти покаже къде е скрил онази рогозка с дрехите на жертвите. Ние с Хун ще идем до чифлика да претърсим къщата и да разпитаме момичето.
Съдията застигна доктор Цао, който внимателно си проправяше път през храстите, отмествайки клоните им с дълга бамбукова пръчка. Слугата му го чакаше край пътя, хванал юздите на едно магаре.
— Сега трябва да ида до къщата в чифлика, доктор Цао — каза съдията. — Щом приключа работата си там, ще се възползвам от възможността да ви посетя.
Докторът се поклони дълбоко и трите плитки на брадата му се развяха като знамена. Той се качи на магарето, постави бамбуковата пръчка напряко на седлото и смуши животното. Слугата заподтичва след него.
— Никога в живота си не съм виждал такава великолепна брада — каза съдията с лека завист на сержант Хун.
Когато стигнаха до къщата, Ди нареди на стария си помощник да повика момичето от градината. Самият той отиде направо в спалнята. В стаята имаше широко легло с оголена дървена рамка, два стола и проста тоалетна масичка. В ъгъла до вратата бе поставена друга масичка с газена лампа. Като сведе поглед към голото легло, съдията забеляза върху дървената рамка откъм страната на главите дълбока бразда. Стърготините около нея изглеждаха пресни. Като че ли бе направена съвсем наскоро. Поклащайки замислено глава, съдията се приближи до прозореца. Забеляза, че дървеното резе е строшено. Тъкмо се канеше да се отдалечи, когато видя на пода точно под прозореца сгънат лист хартия. Вдигна го и когато го разви, намери в него евтин кокален женски гребен, украсен с три цветни стъклени мъниста. Уви гребена отново и го мушна в ръкава си. Объркан, се запита дали е възможно в този случай да са замесени две жени. Носната кърпичка, която бе намерил долу в колибата, принадлежеше на високопоставена дама. А този евтин гребен очевидно бе притежание на някоя селска мома. Съдията въздъхна и отиде във всекидневната, където прави го очакваха Хун и дъщерята на Бей.
Ди забеляза, че момичето се страхува до смърт от него. То не смееше да вдигне поглед. Съдията поде любезно:
— Е, Сунян, баща ти ми каза, че оня ден си приготвила за господаря ви много вкусно пържено пиле.
Девойката го погледна срамежливо, после плахо се усмихна. Съдията продължи:
— Селската храна е много по-хубава от ония буламачи, дето ги ядем в града. Предполагам, че и на дамата й се е усладило?
Усмивката на Сунян помръкна. Момичето вдигна рамене и каза:
— Тя беше една такава префърцунена… Седеше на стол в спалнята и не се и обърна да ме погледне, когато я поздравих… Ама хич.
— Но е поговорила малко с теб, когато си влязла да прибереш празните съдини, нали? — попита съдията.
— Тогава вече си беше легнала — бързо отвърна момичето.
Съдията замислено поглади брадата си. После попита:
— Между другото, познаваш ли добре госпожа Гу? Имам предвид дъщерята на доктор Цао, която наскоро бе убита в града.
— Виждала съм я веднъж-дваж с брат й из полето, но отдалече — отговори момичето. — Хората разправят, че е добра, а не като всичките ония градски жени.
— Е, добре — каза съдията. — А сега ни покажи пътя към къщата на доктор Цао. Стражниците долу при колибата ще ти дадат кон. После идваш с нас в града. Баща ти също ще дойде.
Глава X
Един философ излага възвишеното си мирозрение; съдията Ди разнищва заплетено убийство.
За свое учудване съдията Ди откри, че доктор Цао живее в триетажна кула, построена на обрасъл с борове хълм. Той остави Хун и Сунян да го чакат долу в малката вратарска къщичка и тръгна след домакина. Докато изкачваха тясното стълбище, доктор Цао обясни, че в древни времена постройката била наблюдателна кула и играела важна роля за отбраната на окръга. Родът му бил неин собственик от поколения, но всичките му предци живеели в града. След смъртта на баща си, който бил търговец на чай, доктор Цао продал градската къща и се преселил в кулата.
— Когато идем в библиотеката ми, ваше превъзходителство — заключи той, — ще разберете защо.
Щом влязоха в осмоъгълната стая на най-горния етаж, доктор Цао посочи с артистичен жест гледката, която се разкриваше през широкия прозорец, и каза:
— Аз имам нужда от простор, за да мисля, ваше превъзходителство. От тази библиотека съзерцавам небето и земята и така се зареждам с вдъхновение.
В отговор съдията измърмори няколко подходящи думи. Той забеляза, че от прозореца на северната стена изоставеният храм се вижда добре, но отсечката от пътя пред него остава скрита зад дърветата на кръстопътя. Когато седнаха край широкото писалище, отрупано с книжа, доктор Цао запита с жив интерес:
— Какво се говори в столицата за моите възгледи, ваше превъзходителство?
Съдията не си спомняше някой да е споменавал пред него името на доктор Цао, но отвърна учтиво:
— Чувал съм, че хората приемат вашите философски становища за доста оригинални.
Докторът изглеждаше поласкан.
— Тези, които ме наричат пионер в областта на независимото мислене, имат право — самодоволно заяви той и наля на съдията чаша чай от големия чайник, поставен на писалището.
— Имате ли някаква представа — попита Ди, — какво може да се е случило с дъщеря ви?
В погледа на доктор Цао се прокрадна досада. Той старателно нагласи брадата си върху гърдите и хладно отговори:
— Това момиче, ваше превъзходителство, ми е причинявало само неприятности. А аз не трябва да бъда притесняван. Тревогите сериозно разстройват бистротата на мисълта ми, от която се нуждая за работата си. Аз сам я научих да чете и да пише, а сега какво? Тя винаги чете не книгите, които трябва. Чете история, моля ви се… история чете! Нищо, освен тъжните преживелици на древните, които още не са били научени да мислят независимо. Загуба на време!
— Е — предпазливо каза съдията, — човек често може да се поучи от чуждите грешки.
— Ами! — отвърна доктор Цао.
— Мога ли да ви задам един въпрос? — любезно попита съдията. — Защо омъжихте дъщеря си за Гу Мънпин? Чувал съм, че смятате будизма за безсмислено идолопоклонство. До известна степен и аз споделям
