— На картата така наистина изглежда по-кратко, ваше превъзходителство — каза Ким Сан, — но този път е много лош, той е просто една пътека и след дъжд е почти неизползваем. В действителност този пряк път би отнел на Фан повече време, отколкото обходът през шосето.
— Разбирам — каза съдията. Той отново взе четката и огради отсечката между кръстопътя и шосето. — Не вярвам в съвпадения. Според мен трябва да приемем, че на това място госпожа Гу и Фан Шун са се срещнали. Те познавали ли са се, Ким?
Ким Сан се поколеба за момент, после каза:
— Доколкото ми е известно, не, ваше превъзходителство. Но както виждам на картата, чифликът на Фан не е далеч от къщата на доктор Цао и мога да допусна, че госпожа Гу, когато все още е живеела при родителите си, е срещала Фан Шун.
— Много добре — каза съдията. — Дадохте ни особено важна информация, Ким. Ще видим какво можем да направим. Сега сте свободен.
След като Ким Сан си тръгна, съдията изгледа замислено тримата си помощници и каза през зъби:
— Како имаме предвид думите на онзи кръчмар за Фан, мисля, че заключението е очевидно.
— Напъните на Гу не са довели до задоволителен резултат — цинично се ухили Ма Жун.
Но сержант Хун, изглежда, се съмняваше. Той каза бавно:
— Ако са забягнали заедно, ваше превъзходителство, защо стражите на шосето не са ги видели? Пред тия караулки винаги има по няколко войници, които нямат какво друго да правят, освен да пият чай и да зяпат по всеки минувач. На това отгоре сигурно познават Фан и непременно биха забелязали, ако той мине оттам с жена. Ами какво е станало със слугата му?
Цяо Тай се беше изправил и гледаше картата отвисоко. Той забеляза:
— Каквото и да е станало, станало е точно пред изоставения храм. А кръчмарят ни разказа някои странни истории за това място. Забелязвам, че точно тази отсечка от пътя не се вижда нито от караулката, нито от чифлика на Фан, нито от къщата на доктор Цао. Не се вижда и от малкия чифлик, където са превързали крака на братчето на госпожа Гу. Ще речеш, че госпожа Гу, Фан Шун и неговият слуга са се изпарили във въздуха, докато са минавали по този отрязък на пътя!
Съдията се изправи поривисто и каза:
— Няма смисъл да гадаем, преди да сме огледали на място и преди да сме разговаряли с доктор Цао и наемния работник в чифлика на Фан. Поне небето се проясни най-сетне. Да тръгваме веднага. След нощното ни приключение чувствам, че една хубава езда през полето на дневна светлина ще ми се отрази прекрасно.
Глава IX
Съдията Ди и помощниците му оглеждат крайградски чифлик; смразяващо откритие в черничевата горичка.
Селяните, работещи на полето отвъд Западната врата на града, вдигнаха глави и зяпнаха при вида на кавалкадата, която се проточи по черния път. Най-отпред яздеше съдията Ди, зад него бяха сержант Хун, Ма Жун и Цяо Тай. Следваха ги началникът на стражниците и десетина от неговите хора, всичките на коне.
Съдията бе решил да мине по прекия път към чифлика на Фан Шун. Но скоро се убеди, че Ким Сан е бил прав. Пътят наистина се оказа много лош. Засъхналата кал се беше втвърдила в дълбоки коловози, конете пристъпваха бавно и почти непрекъснато трябваше да се движат в колона по един. Когато подминаха една група черничеви дървета, началникът на стражниците отби коня си встрани и като го пришпори през посевите, се изравни със съдията. Сочейки една малка къщичка върху ниския хълм отсреща, той каза раболепно:
— Това е чифликът на Фан, ваше превъзходителство.
Ди го изгледа навъсено и каза строго:
— Забранявам ви да тъпчете посевите на селяните, ефрейтор. И сам зная, че това е чифликът на Фан, защото съм си направил труда да погледна картата.
Оклюмал, началникът на стражниците изчака тримата помощници на съдията да го подминат. После пошушна на най-възрастния от хората си:
— Какъв тиранин ни дойде на главите! А и тия двама разбойници, които е довел със себе си… Вчера ме накараха да участвам в строева подготовка… мен, ефрейтора!
— Не е живот — въздъхна стражникът. — Но аз… аз нямам роднини, които да ми оставят в наследство малък спретнат чифлик.
Когато стигнаха до една колиба с тръстиков покрив до пътя, съдията скочи от коня. Нагоре до чифлика лъкатушеше тясна пътека. Ди се разпореди началникът на стражниците да чака с хората си на това място, а той и тримата му помощници тръгнаха пеш към къщата на хълма.
Минавайки край колибата. Ма Жун отвори вратата с ритник. Вътре имаше голяма камара снопи.
— Човек никога не знае откъде ще изскочи заек — измърмори той и посегна да затвори вратата.
Но съдията го бутна встрани. Между сухите съчки бе забелязал нещо да се белее. Вдигна го и го показа на останалите. Беше бродирана дамска носна кърпичка, която все още излъчваше лек аромат на мускус.
— Обикновено селските жени не използват такива кърпички — отбеляза съдията, докато внимателно пъхаше находката в ръкава си.
Четиримата мъже продължиха нагоре към къщата. Когато преполовиха пътя, минаха край едно снажно момиче, което плевеше посевите. То беше облечено в синя блуза и панталони, главата му бе увита в шарена кърпа. Момичето се изправи и загледа мъжете със зяпнала уста. Ма Жун й хвърли преценяващ поглед.
— Виждал съм и по-загубени — пошепна той на Цяо Тай.
Къщата в чифлика беше ниска постройка с две стаи. До външната стена имаше нещо като навес, а под него — голям сандък за земеделски сечива. Встрани се виждаше плевня, отделена от къщата с висок плет. Пред вратата стоеше висок мъж в закърпен син халат и точеше косата си. Съдията пристъпи към него и каза делово:
— Аз съм съдията на Бънлай. Въведи ни вътре.
Малките очички, вкопани в сбръчканото лице на мъжа, отскочиха от съдията към тримата му придружители. Той се поклони недодялано и ги въведе в къщата. Мазилката на стените тук-там беше олющена, виждаха се само грубо скована чамова маса и два разнебитени стола. Съдията се облегна на масата и заповяда на селянина да се представи и да каже имената на другите хора, които живеят в чифлика.
— Вашият недостоен слуга — започна селянинът с кисел глас — се нарича Бей Чу и е изполичар в чифлика на господаря Фан Шун, служител на съдилището. Жена ми умря преди две години. Тук съм само с дъщеря си Сунян. Тя готви и ми помага в полската работа.
— Чифликът изглежда доста голям за един човек — забеляза съдията.
— Когато имам пари — смънка Бей Чу, — наемам ратаи. Но това не се случва често. Фан е жесток експлоататор.
Той погледна предизвикателно съдията изпод рунтавите си вежди. Ди си помисли, че този мургав мъж с широки сведени плещи и дълги яки ръце не изглежда особено дружелюбен. Той му нареди:
— Разкажи ми за последното посещение на твоя господар.
Бей Чу подръпна оръфаните краища на избелялата си яка и отговори намусено:
— Дойде на четиринайсети. Двамата със Сунян точно ставахме от масата след обедния ориз. Моля го да ми даде пари, за да купя нови семена за посев. Той казва не. Праща У да надзърне в плевнята. Кучият син съобщава, че има още половин торба семе. Господарят се изсмива. После си тръгват с конете на запад към шосето. Това е всичко. Вече го казах на стражника.
Бей Чу заби поглед в пода. Съдията го изучаваше мълчаливо. Изведнъж кресна:
