Тао Ган излезе последен от съдебната зала, затвори вратата след себе си и пое по тъмния коридор, като си светеше с малък хартиен фенер. Отиде и отключи килията на тъмничаря. Свали веригата, с която бе прикован за една халка в стената, и навъсено му каза:
— Съдията реши да те освободи от служба в съда заради невероятната ти немарливост. Не си положил никаква грижа за поверените ти съдебни печати. През следващите дни съдията ще назначи нов персонал и първият престъпник, който ще падне окован на колене пред него, ще бъде онзи жалък самозванец Шиен Моу!
Тъмничарят го изгледа свирепо, без да каже дума. Тао Ган го преведе по тъмните безлюдни коридори, през пустия двор и празното караулно помещение. Всичко тънеше в мрак и тишина. Най-сетне помощникът на съдията Ди отвори портата и избута тъмничаря навън.
— Махай се! — изръмжа Тао Ган. — И да не се е мярнала повече тук грозната ти муцуна!
Тъмничарят го изгледа предизвикателно.
— Ще се върна по-скоро, отколкото си мислиш, кучи сине! — извика той и злобният му кикот продължи известно време да кънти след него по тъмната улица.
Глава 5
Нощно нападение срещу съдилището; съдията Ди се впуска в опасно начинание.
Скоро след полунощ гръмки викове и тупурдия огласиха стихналата тъмна сграда на съдилището. Дрезгави гласове раздаваха команди, дрънчаха оръжия. По вратите заблъска таран, глух тътен разтърси нощната тишина.
В съдилището нищо не помръдваше.
От вратата полетяха трески, една тежка дебела дъска се откърти и се сгромоляса на земята. Двайсет бандити, размахали заплашително бухалки, копия и мечове, нахълтаха вътре. Водеше ги едър мъж със запалена факла в ръка. Нахлуха в предния двор и закрещяха:
— Къде го това куче сановникът? Я да се покаже от мишата си дупка, ако смее!
Мъжагата отвори с ритник вратата към вътрешния двор и се дръпна встрани, за да минат останалите, като извади меча си. Но щом влязоха, бандитите спряха. Вътре беше тъмно като в рог.
В следващия миг и шестте врати на голямата заседателна зала се разтвориха широко. В двора плисна ярка светлина от десетки свещи и книжни фенери, наредени в две редици. Нашествениците замижаха, заслепени от това внезапно осветление след пълния мрак, и смътно различиха две редици въоръжени мъже отляво и отдясно. Отблясъци от светлината играеха по шлемовете и по остриетата на копията им, насочени срещу противника. В долния край на стълбището бяха строени една редица стражници с мечове в ръка. На горната площадка се извисяваше внушителна фигура в официални одежди от проблясващ брокат, със съдийска шапчица на главата. До нея стояха двама снажни мъже с униформи на кавалерийски капитани. Нагръдниците и налакътниците на броните им святкаха, от заострените краища на шлемовете висяха цветни лентички. Единият опъваше тетивата на тежък лък. Съдията се провикна с гръмовен глас:
— Пред вас е окръжният съдия на Ланфан. Предайте оръжието си!
Едрият мъжага се окопити пръв.
— Напред! — извика той към останалите.
Но в същия миг се строполи със страхотно хъркане, както беше с вдигнат меч. Стрелата на Цяо Таи бе пронизала гърлото му. От дъното на залата се чу дрезгава команда:
— Кръъъгом! Надяяясно!
Задрънча оръжие, прокънтяха тежки отмерени крачки. Главорезите се спогледаха слисани и ужасени. Един от тях изскочи напред и викна на останалите:
— Сгащени сме като плъхове! Войската е тук!
И побърза да хвърли копието си пред стъпалата. Докато разкопчаваше колана на меча си, додаде:
— Шест години се потих да стигна до ефрейтор, сега ще трябва да почвам пак от редник!
— Кой от вас, негодници, се нарича ефрейтор? — ревна Ма Жун.
Мъжът веднага застана мирно.
— Ефрейтор Лин, шести пехотен отряд, трийсет и трети полк от Лявото крило. На вашите заповеди, капитане!
— Всички дезертьори крачка напред! — изкомандва Ма Жун.
Петима се наредиха зад ефрейтора и неловко застанаха мирно.
— Ще бъдете съдени от военен трибунал! — отсече Ма Жун.
Останалите нападатели вече предаваха оръжието си на стражниците, които извиваха и връзваха ръцете на всеки един.
— Капитане — проговори съдията, — попитайте този ефрейтор още колко дезертьори се мотаят из града.
Ма Жун повтори въпроса с глас на разярен бик.
— Четирийсетина, милостиви господарю!
Съдията Ди поглади брадата си.
— Когато заминете да продължите проверката си по другите погранични окръзи — обърна се той към Ма Жун, — бих искал неколцина войници да останат тук за охрана. Предложете на този ефрейтор да се зачисли с останалите дезертьори наново в армията.
Ма Жун още веднъж изкрещя с гръмовит глас на бившия войник:
— Ефрейтор Лин, върнете се незабавно там, откъдето сте дошли, заедно с тези петима дезертьори! Хвърлете цивилните парцали и се явете тук утре точно по обед с униформи и оръжие, както повелява уставът!
— Слушам! — в хор извикаха шестимата и замаршируваха към вратата.
Съдията Ди даде знак и стражниците поведоха пленниците към тъмницата. Там ги посрещна Тао Ган и записа имената им. Петнайсетият, последен поред, беше самият тъмничар. Лицето на Тао Ган грейна в широка усмивка:
— Вярно каза, кучи сине! Наистина се върна по-рано, отколкото си мислех!
С тези думи Тао Ган го завъртя и с премерен ритник го изпрати обратно в предишната му килия.
В централния двор новоизпечените войници, мобилизирани от Фън, се отправиха с копия на рамо към караулното, марширувайки криво-ляво. Съдията Ди ги погледа известно време и се обърна усмихнат към Ма Жун:
— Не е зле за един следобед обучение!
Съдията слезе по стълбището. Двама стражници затвориха вратите на приемната. Появи се сержант Хун, натоварен със стари тигани, чайници и ръждясали вериги.
— Твоят глас е май много подходящ за даване на заповеди, Хун! — шеговито подметна съдията.
На другата сутрин по изгрев слънце от сградата на съдилището излязоха трима конници. Съдията Ди яздеше в средата, облечен като за лов. От двете му страни Ма Жун и Цяо Тай бяха ослепителни в униформите си на кавалерийски капитани.
Когато завиха на запад, съдията се извърна на седлото и погледна грамадното жълто знаме, развяващо се над покрива на съдилището. Върху него с едри червени йероглифи пишеше: „Военен щаб“.
— Трите ми съпруги бродираха до зори — с усмивка каза съдията на спътниците си.
Тримата стигнаха безпрепятствено до дома на Шиен Моу. На вратата пазеха четирима здравеняци, въоръжени с алебарди. Ма Жун спря коня си досами краката им. Махна с камшика си към вратата и изкомандва:
— Отваряйте!
Очевидно дезертьорите, отпратени миналата нощ, бяха разпространили новината за пристигането на армията. Четиримата на пост се поколебаха не повече от миг-два и отвориха широко портите. Съдията Ди и помощниците му влязоха с конете си.
В предния двор трийсетина мъже разговаряха оживено, разделени на групички. Щом видяха конниците, млъкнаха и тревожно ги заоглеждаха. Тримата отминаха, без да обърнат глава. Ма Жун пришпори коня си по четирите стъпала, водещи към втория двор, следван от съдията и Цяо Тай. Там завариха трийсетина мъже усърдно да лъскат мечове и копия под надзора на ефрейтор Лин и да мажат кожени брони. Без да
