стар баща бе оклеветен от един свой подчинен, недостойния командир У. Той завиждаше на баща ми заради блестящата му победа на Север и макар да не успя да докаже скалъпеното му обвинение, Военният съветът принуди баща ми да си подаде оставката.
— Да, помня този случай — каза съдията Ди. — И баща ви ли живее тук?
— Баща ми — поясни младият Дън — дойде в това отдалечено място, защото покойната ми майка бе родом от Ланфан, но и защото искаше да е далеч от големите средища, та да си спести неудобството от срещите с бивши колеги. Надявахме се тук да живеем спокойно. Но преди месец забелязах подозрителни мъже да се навъртат около дома ни. Миналата седмица тайно проследих един от тях. Той отиде в малка питиепродавница в североизточния край на града. Викат й „Непресъхващ извор“. Тогава в друг дюкян на същата улица научих, че над същата тази питиепродавница живеел У Фан, първородният син на командира У. Направо онемях от изумление!
— А защо командирът У — запита съдията Ди недоверчиво — ще изпраща тук сина си само за да безпокои баща ви? Вече достатъчно е съсипал кариерата му. Рече ли да му напакости още, само ще си навлече неприятности.
— Зная какво е намислил! — възбуден извика младият Дън. — У знае, че приятелите на баща ми в столицата са открили доказателства, че обвиненията му са чиста клевета. Затова е изпратил сина си да убие баща ми и така да отърве кожата си! Негово превъзходителство не знае що за човек е У Фан. Той е закоравял пияница и безпътен развратник, черпещ наслади от най-гнусни злодеяния. Наел е бандити да ни следят и при първа възможност ще ни изтреби.
— Дори така да е — отбеляза съдията Ди, — не виждам как бих могъл да се намеся. Мога само да ви посъветвам да държите У под око и да следите всяка негова стъпка, а същевременно да вземете елементарни предпазни мерки за безопасността на собствения си дом. Възможно ли е У да е във връзка с Шиен Моу?
— Не — отвърна младежът, — засега няма данни У да е поискал помощ от Шиен. Колкото до предохранителните мерки, клетият ми баща непрекъснато получава заплашителни писма, откак се е оттеглил. Почти не излиза от къщи, вратите денем и нощем стоят заключени и залостени. Баща ми дори поръча да зазидат всички прозорци и врати в библиотеката му без една врата, ключ, за която има само той. Веднага щом влезе, се заключва отвътре. Там прекарва повечето време. Пише история на пограничните войни.
Съдията Ди каза на Ма Жун да запише адреса на Дън. Къщата им не беше далеч, от другата страна на кулата с барабана.
— Не забравяйте да съобщите в съда, ако забележите нещо ново — каза съдията, докато ставаше от стола. — Сега трябва да вървя. Сам разбирате, че и аз като новоназначен съдия не се чувствам особено удобно в този град. Щом се справя с Шиен, ще проуча по-подробно и вашия въпрос.
Младият Дън благодари на съдията и изпрати двамата до вратата на чайната, където им се поклони дълбоко. Съдията Ди и Ма Жун се върнаха на главната улица.
— Този младеж — обади се Ма Жун — ми напомня за онзи, дето денем и нощем носел на главата си железен шлем, защото се страхувал, че небосводът ще падне върху главата му!
Съдията поклати глава.
— Странна история — умислено каза той. — Никак не ми харесва.
Глава 4
Тао Ган разказва за едно загадъчно имение; съдията Ди залага капан в сградата на съдилището.
Ма Жун го изгледа смаяно, но съдията Ди не каза нищо повече. Двамата мълчаливо закрачиха обратно към съдилището. Посрещна ги Цяо Тай и съобщи на съдията, че Тао Ган го чака в кабинета му. Съдията нареди да повикат и сержант Хун. След като четиримата помощници се настаниха на столчетата пред бюрото, съдията им разказа накратко за разговора си с кандидата за литературните изпити Дън. После нареди на Тао Ган да докладва.
— Положението не е никак добро, господарю — поде Тао Ган, като че ли по-унил от всякога. — Този Шиен добре си е опекъл работата. Сложил е ръка на всичко, което си струва, из окръга, но пък предвидливо не закача влиятелните семейства, дошли тук от столицата, за да не докладват на властите против него. Това се отнася и за генерал Дън, с чийто син току-що сте се запознали, и за Ю Ки, сина на губернатора Ю Шушиен. Шиен Моу е достатъчно умен, за да не преминава известни граници. Взема добър пай от търговията в целия окръг, но оставя и търговците да печелят. Дори поддържа някакъв обществен ред. Хванат ли някого да краде или да предизвиква безредици, хората на Шиен на място го пребиват. Вярно, че ядат и пият на корем по гостилниците и питиепродавниците, без да плащат, но, от друга страна, Шиен умее да харчи с широка ръка. Повечето от големите магазини нямат от какво да се оплачат, дори напротив. Най-много си патят дребните дюкянджии и търговци. С една дума, тукашните хора, общо взето, са се примирили със съдбата си и смятат, че може да бъде и по-зле.
— Хората на Шиен верни ли са му? — прекъсна го съдията.
— Защо да не са му верни? — отговори Тао Ган на въпроса с въпрос. — Той държи към стотина дебеловрати дръвници, които по цял ден пият и играят комар. Събрал ги е сред измета на града, има и няколко дезертьори от редовната войска. Между другото къщата на Шиен е като крепост. Намира се до Западната врата, цялата е оградена с висок зид, настръхнал от железни шишове, а на централния вход денонощно стоят четирима въоръжени до зъби пазачи.
Съдията Ди помълча, поглаждайки бавно бакенбардите си. После попита:
— А за Ю Ки научи ли нещо?
— Ю Ки — започна Тао Ган — живее близо до речната врата. Доколкото разбрах, води уединен и тих живот. За баща му обаче, покойния губернатор Ю Шушиен, се разправят какви ли не истории. Старецът бил голям чудак и повечето време живеел в голямото си извънградско имение в подножието на планината, недалеч от Източната врата. Къщата била голяма, стара и мрачна, заобиколена с гъста гора. Говори се, че била двестагодишна. Зад нея губернаторът наредил да построят лабиринт на половин хектар. Алеята в него била оградена с непроходими гъсталаци и зид от грамадни камъни. Разправят още, че в лабиринта гъмжало от отровни змии, че губернаторът бил заложил кажи-речи на всяка крачка по пътеката смъртоносни капани. Тъй или инак, лабиринтът бил такъв, че освен самия губернатор навремето никой не смеел да влезе в него. Той обаче ходел там почти всеки ден и прекарвал часове наред вътре.
Съдията Ди следеше разказа на Тао Ган с огромен интерес.
— Ама че история! — възкликна той. — Ю Ки често ли ходи в това имение?
— Не — поклати глава Тао Ган. — След погребението на стария губернатор Ю Ки не бил стъпвал там. Никой не живеел в къщата, освен един стар пазач и жена му. Мястото било омагьосано според някои и нощем духът на стария губернатор бродел из имението. Всички го заобикаляли отдалеч дори посред бял ден. Градският дом на губернатора бил до Източната врата. Но скоро след смъртта на баща си Ю Ки го продал и купил сегашната си къща в противоположния край на града сред голо парче земя в най-югозападната част, до реката. Не ми остана време, за да отида и да я огледам, но била внушителна постройка, скрита зад висок зид.
Съдията Ди стана и закрачи из кабинета. След някое време заговори припряно:
— В крайна сметка обезвреждането на Шиен Моу е чисто военен въпрос, а подобни задачи не ме интересуват особено. Правилата са горе-долу като при шаха. От самото начало се знаят възможностите на противника, резултатът е предварително известен. За сметка на това силно ме заинтригуваха тези два крайно любопитни случая, загадъчното завещание на стария губернатор Ю и странното предизвестие за убийството на генерал Дън. Много ми се иска да се съсредоточа върху тях, но за съжаление се налага най- напред да се справя с това пършиво тукашно царче. Ама че досада! — съдията ядно подръпна брадата си. После се спря и каза: — Е, май нямаме избор. Хайде сега да обядваме. После ще открия първото съдебно заседание.
Съдията Ди излезе от кабинета. Четиримата му помощници отидоха в празното караулно помещение, където домоуправителят им бе сервирал непретенциозен обяд. На прага Цяо Тай направи знак на Ма Жун. Двамата останаха за малко насаме.
