— Струва ми се, че господарят подценява задачата, пред която сме изправени — зашепна Цяо Тай. — Ние с теб имаме богат военен опит и не е трудно да преценим, че нямаме никакъв шанс. Шиен Моу разполага със сто добре обучени мъже, а единствените бойци сред нас, като не броим съдията, сме ние двамата. Най-близкият гарнизон е на три дни езда оттук. Дали да не предупредим господаря да не избързва?
Ма Жун засука късите си мустачки.
— Господарят знае всичко, което знаем и ние — тихо отвърна той. — Според мен той вече има някакъв план в главата си.
— Колкото и да е хитроумен този план — отбеляза Цяо Таи, — противникът има смазващо превъзходство. За нас е все едно, но какво ще стане със съпругите и децата на нашия господар? Шиен ще бъде безмилостен с тях. Мисля, че трябва да предложим на господаря да се престорим, че се подчиняваме на Шиен, за да имаме време да измислим как да се справим с него. За две седмици тук може да пристигне полк редовна войска.
Ма Жун поклати глава.
— Не давай съвет, ако не са ти го поискали — каза той. — Да изчакаме, за да видим как ще се развият събитията. Аз лично не знам по-достойна смърт от това да загинеш с оръжие в ръка на бойното поле.
— Така е, братко! — съгласи се Цяо Тай с пламнали очи. — Стигне ли се до бой, заклевам се, ще видя сметката поне на четирима от ония главорези. Да вървим сега при другите. Пред тях не отваряй дума, няма защо да плашим сержанта и Тао Ган.
Ма Жун кимна. Влязоха в импровизираната трапезария и с нескриван апетит се нахвърлиха на ориза. След като всички се нахраниха, Тао Ган изтри брадичката си и каза:
— Вече над шест лета служа при господаря и си мислех, че съм го опознал. Но ето че сега не проумявам как може да смята за важни едно вехто съдебно дело отпреди години и предизвестие за убийство, което може и никога да не бъде извършено, когато сме изправени пред толкова опасна задача. Сержанте, ти познаваш господаря, откак се е родил. Какво ще кажеш?
Сержант Хун тъкмо довършваше супата си, повдигнал мустак с лявата си ръка. Той остави безмълвно купичката си на масата и едва тогава отговори с усмивка:
— За всичките години, които преживях с господаря, научих едно. По-добре изобщо да не се опитвам да го разбера!
Избухна дружен смях. Четиримата помощници станаха и тръгнаха към кабинета на съдията. Докато сержант Хун му помагаше да облече официалната си роба, Ди рязко рече:
— След като съдебните служители и длъжностните лица отсъстват, ще се наложи вие да заемете местата им.
С тези думи съдията дръпна завесата и се качи на подиума в съдебната зала. Разположи се на мястото си, след това нареди на сержант Хун и Тао Ган да седнат на писарските масички и да водят протокол от заседанието. Ма Жун и Цяо Тай се изправиха пред подиума в ролята на стражници.
Ма Жун хвърли недоумяващ поглед към Цяо Тай. Не разбираха защо съдията толкова държи да се спазва точно протоколът на истинско съдебно заседание. Цяо Тай хвърли око на безлюдната зала и си каза, че това прилича по-скоро на театър, отколкото на съдебно заседание.
Съдията Ди удари с чукчето си по масата и заяви с тържествен глас:
— Аз, окръжният съдия, откривам първото заседание на настоящия съд. Цяо Тай, доведи затворниците!
След малко Цяо Тай се върна, повел шестимата мъже и момичето, оковани с обща дълга верига. Докато пристъпваха към подиума, те изумено гледаха церемониално облечения съдия, седнал срещу празната зала като на истинско съдебно заседание.
С невъзмутимо изражение съдията Ди нареди на Тао Ган да запише пълното име и предишното занятие на всеки затворник. След това заговори:
— Всички вие извършихте нападение над пътници с цел убийство и грабеж. За такова престъпление законът предвижда смърт чрез обезглавяване, отнемане на цялото имущество и излагане на отсечените глави в продължение на три денонощия на градските врати за назидание и предупреждение. Но като се вземе предвид, че нито една от вашите жертви не е изгубила живота си, нито е получила по-значителни наранявания, както и особените обстоятелства, които са ви подтикнали към това отчаяно деяние, аз, окръжният съдия, решавам, че в този конкретен случай милостта трябва да надделее. Вие ще бъдете освободени. При едно условие: за неопределено време оставате на служба като стражници в съдилището под командването на Фън. Задължавате се вярно да служите на държавата и китайския народ, докато лично аз не ви освободя.
Затворниците гледаха изумени и не можеха да дойдат на себе си.
— Недостойните люде — обади се най-сетне Фън, — коленичили пред негово превъзходителство, са безкрайно благодарни за проявената към тях снизходителност. За жалост това милосърдие само отлага с няколко дни изпълнението на смъртните ни присъди. Негово превъзходителство не познава отмъстителността на Шиен Моу и…
Съдията стовари чукчето си върху трибуната и изрева с гръмовен глас:
— Погледнете вашия съдия! Хубавичко разгледайте знаците на властта, с които е удостоен! Знайте, че в този ден, в този час из цялата империя хиляди мъже, отличени със същите символи на властта, раздават правосъдие в името на държавата и народа ни. От незапомнени времена те олицетворяват обществения ред, създаден от мъдростта на предците ни и укрепен по волята на небесата и свободния избор на безчетните тъмнокоси поданици. Виждали ли сте човек, който се опитва да забие пръчка в течението на буен планински поток? Пръчката може и да се задържи за миг, но после мощният, неспирен вовеки веков поток я отнася. По същия начин се случва от време на време неуки или порочни люде да се опитват да сринат свещения градеж на обществото ни. Не е ли по-ясно от бял ден, че подобни опити са обречени единствено на жалък и позорен провал? Никога да не губим вяра в тези символи, ако не искаме да изгубим и вярата в самите себе си. Затворници, изправете се, за да ви свалят оковите!
Затворниците не схванаха целия смисъл на тази реч, но дълбоката искреност на магистрата и непоколебимата му увереност проникнаха в душите им. Храбрите помощници на съдията Ди обаче разбраха всичко и осъзнаха, че думите му са отправени и към тях. Ма Жун и Цяо Тай сведоха глава и побързаха да свалят веригите.
— По-късно ще докладвате на Тао Ган и сержант Хун какви неправди сте понесли от Шиен Моу — продължи съдията. — Всеки случай ще бъде разгледан поотделно в този съд, когато му дойде времето. Сега обаче имаме по-належащи задачи. Вие шестимата още сега ще отидете в централния двор да почистите оръжието и униформите си на стражници. Двамата ми помощници Ма Жун и Цяо Тай ще се заемат с обучението ви. Дъщерята на Фън да се яви при домоуправителя, за да й даде работа като домашна прислужничка в къщата ми. Закривам първото заседание на съда в Ланфан!
Съдията стана и се оттегли в кабинета си. Преоблече се в удобна делнична роба. Тъкмо се канеше да разпредели още някои документи, когато се яви новопроизведеният началник на стражата Фън. Поклони се и заговори почтително:
— Господарю, в долината, където ви нападнахме, стануват още трийсетина души, и те подгонени като нас от безчинствата на Шиен Моу. Познавам ги до един. Пет-шест от тях са мошеници, но останалите са честни хора, за които поръчителствам. Помислих си, че в някой от тия дни мога да прескоча дотам и да доведа най-добрите на служба в съдилището.
— Чудесно! — възкликна съдията. — Вземи кон и тръгвай веднага. Подбери, когото сметнеш за подходящ. Нека влязат в града по здрач от различни места, разделени на групички по двама-трима.
Началникът се поклони и тръгна незабавно. Привечер главният двор на съдилището заприлича на военен лагер. Десет мъже, облечени като униформени стражници с черни лакирани шлемове и кожени брони и препасани с червени колани, се упражняваха в строева подготовка под заповедите на Фън. Други десет с леки ризници и бляскави шлемове тренираха бой с копие под надзора на Ма Жун. Цяо Тай показваше на други десетима хватки с меч.
Тежката врата на съдилището беше затворена, сержант Хун и Тао Ган стояха отпред на пост.
Късно през нощта съдията Ди извика всички тези храбри воини в съдебната зала, осветена само от една свещ. Даде им нарежданията си и накрая ги предупреди да пазят пълно мълчание. После духна свещта.
